Хората изпитват вътрешна потребност от изкуство
Имам фанатичен устрем към свобода, казва писателят, драматург и поет Мирела Иванова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- "Стресни се племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло! Какво ще да му завещайш?". Доколко този призив на Патриарха на българската литература Иван Вазов е валиден и днес, г-жо Иванова?
- Поне пред себе си трябва да признаем, че поетичният призив на Иван Вазов, изпълнен с обич и основателна тревожност звучи със същата сила и сега. Вероятно затова и класиците са класици, за да провиждат драматизма не само на своето, но и на бъдещето време в националната история. Е, Вазов наистина се справя с пророчествата - сякаш ни е написал такива, каквито си и оставаме - чичовци, хъшове, наивници, унесени в апатична дрямка или пък романтични бунтари и забравени герои. Май не напускаме романа му "Нова земя", все същото ожесточено и озъбено политикантстване, циклене във взаимоненавистта, страст да заличим другия и съграденото от него. Чудя се какво ли би ни казал Вазов днес, в какво би ни упрекнал - вероятно задето похабихме безмилостно българския език, смалихме го и го овъргаляхме в мисловна и емоционална безпомощност, осакатихме необята му, а народният ни поет откъде ли не го е събирал дума по дума, за да ни го остави с мощта и неизмеримите му възможности, звучност, красота. Но, Вазов не е по упреците - той е обзет от "любов до несвяст" към България и в най-отчаяните и безнадеждни национални изпитания търси някаква светлина, за да ни окуражи, да ни обдари със сила и вяра в самите себе си... И още нещо: Вазов е и наш учител по достойнство, по достолепие, невероятната му духовна осанка и досега се извисява над всичко "българско и родно".
- Вие сте изследовател и на личния живот на големия писател. Какво Ви мотивира да напишете текста на "О, ти, която и да си" - пиеса, която трети сезон се играе с успех в Народния театър?
- О, не, съвсем не съм изследовател - първо, защото личният живот на Вазов е обвит в мистерия, остава си някак недоизказан, само загатнат и едновременно с това разтерзан от пасквилно любопитство, от всевъзможна, нездрава, направо грозна всезнайковщина. Кой ли не се е упражнявал по темата със самочувствието на пряк свидетел, сякаш лично е наблюдавал през шпионката на времето какви ги върши поетът. Има една книга на Любомир Стаматов "Интимният свят на Иван Вазов", която от литературоведска гледна точка, през стиховете, писмата, спомените, проследява Вазовите увлечения и вдъхновения. Сам поетът прави някои полушепотни признания пред проф. Шишманов за жените, които е срещнал по пътя си. Не си даваме сметка колко различно е било времето, обществените нагласи и патриархалните догми, дори изисквания - хеле пък към певеца на България. Никаква милост! В пиесата "О, ти, която и да си", която аз по-скоро наричам драматургичен колаж, се опитах да разплета мистичния възел около личния живот на Вазов, но с много почтителност. Много ми се искаше поетът да бъде изтръгнат от паметниковото клише, да се разбере колко обичащ и обичан е, колко противоречив, и страдащ, и възторжен върви по пътя си, осеян и с големи приключения, и с големи изпитания. Стана многоказващ, красив и чувствен спектакъл, преведен на театрален език от режисьорката Бойка Велкова и благодарение на великолепната игра на актрисите Ева Тепавичарова, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Радина Боршош и на Ненчо Костов, който разказва историята като наш съвременник, но непрекъснато се опитва да проумее Вазов, да "влезе под кожата му"...
- Номинирана сте за голямата награда Европейски поет на свободата, която ще бъде връчена в средата на април 2024 година в Гданск, Полша. Разкажете ни още за това състезание, което дано да даде Бог да се проведе в свят с вече утихнали военни конфликти.
- Имам две големи европейски награди, но названието на тази направо ме разтърси, извади ме от обувките, толкова точно назовава поетичния ми път през годините, фанатичния ми устрем към свобода. Номинацията дойде като красива изненада и потвърждение за смисъла, на който по свой избор съм подчинила посвещението си на думите. Просто един ден получих имейл от известната полска българистка и преводачка Магдалена Питлак, с която дори не се познавах лично. В него тя ме питаше дали бих се съгласила да участвам в "битката за номинациите". Самата номинация за толкова престижна награда също е голямо признание, пък и включва превод и издание на книга на полски език, участие във фестивала на поезията в Гданск, много и различни публикации. Магдалена избра да преведе последната ми поетична книга "Седем. Стихотворения с биографии". Много особено бе усещането, че се познаваме открай време, когато всъщност се срещнахме за първи път. Но има ли поезия, то непременно присъства и тази неназовима, съдбовна, трепетна мистика.
- Преди около две години в България Румяна Таслакова, дългогодишен главен редактор на българската секция на Дойче веле, учреди награда на името на поета Константин Павлов. Вие сте сериозно "замесена" като председател, а после и член на журито, което я присъжда. Какво ние не бива да забравяме за него?
- Константин Павлов е огромен поет, пророк на абсурда и гротеската, винаги встрани от всички официални линии, забраняван, премълчаван, а сетне превъзнасян - но останал верен единствено на думите си, с изумителен характер. Госпожа Таслакова, която не само инициира тази награда, но и я и финансира с лични средства, заслужава най- искреното ни и дълбоко уважение - тъкмо тя ни подсеща какво е важното, което не бива да забравяме за Константин Павлов. Истината и високото й отстояване най-често имат и висока житейска цена. Но дарбата да си поет си струва да я платиш.
- Имате внучка на две години и половина - Владимира. На какво бихте искали, заедно със съпруга Ви писателят Владимир Зарев, да научите това слънчево дете? И към днешна дата бихте ли го възпитавали така, че то непременно и на всяка цена след години да се реализира в България?
- Лично аз я уча на игра, на театър, на стихотворения, тя е някакво бълбукащо словесно изворче - тича и говори, скача и говори, съчинява си невъобразими думи, танцува, пее. Тя също ме учи- на неуморност. Надявам се не само тя, а всички прекрасни и умни български деца да имат възможността и енергията да се реализират тук, да съградят и сътворят това, което ние навярно не успяхме. Или пък нещо съвсем различно и свое. Много е трудно, направо невъзможно да предадем на децата и внуците си нашия опит, но дано им предадем нашия дух, силата на духа си.
- Трудно или лесно общувате днес с младите хора?
- Общувам открито с най-различни млади хора и честно да ви кажа съм във възторг от почти всички. Естествено, повечето от тях пишат стихове, учат здраво, имат мечти, амбиции, далечни хоризонти - смаяна съм от факта, че всъщност са си деца, а вече знаят толкова много, видели са и са преживяли много. Тази сгъстеност, бързотечност, динамика, както и да я нарека, е много характерна за времето ни - и дано успеят да я овладеят и превърнат в смислен опит, в борбеност, в последователна и търпелива стратегия на осъществяване. Е, виждам и съвсем различна гаменария, невъзпитани и самодоволни, или пък свръхзадоволени и без каквито и да е социални задръжки млади хора. Не съм сигурна дали бих могла дори да разговарям с тях. Няма общ, обобщаващ образ на младите - те просто са млади, не знаем какви обещания носят в себе си и със себе си.
- За Вашата пиеса "Бележките под линия", в която играе звезден актьорски състав, и чието следващо представление е на 20-ти декември, вече няма билети. Как си обяснявате завръщането на публиката в театралните салони след COVID пандемията?
- Съвсем обяснимо е, че сред всички трусове и изпитания, страхове и несигурности, хората изпитват вътрешна потребност от изкуство, от общуване с театъра, поезията, музиката. Все някъде, във високите сводове на душата си, човек има нужда от озарение. "Бележките под линия" "изтърпя" пет отложени премиерни дати заради COVID пандемията и накрая излезе на сцена с половин година по-късно, при 30% публика. А ето вече изиграхме 30-то си представление. Удивителният актьорски ансамбъл, който пресъздава неповторимо веселия ужас на съществуването ни сега и тук, режисиран с мисъл и въображение от Катя Петрова, заслужава всичките ни възторзи и аплодисменти - и ги получава всеки път.
- Ще разкриете ли нови творчески планове - в личен план и в качеството Ви на драматург на Народен театър "Иван Вазов"?
- О, аз не обичам да споделям, затова ще премълча личните си новини. Но ще кажа, че работата в театъра върви доста динамично, репетира се усилено - от монодрамата "Боже мой" до мащабната драматизация по романа "Моби Дик". На сцена "Апостол Карамитев" всеки понеделник съвместно със Софийския университет се провежда семинарът "Театър и философия". На Камерна сцена върви програмата "Театър+", световни театрални знаменитости като Деклан Донелан и Ник Ормерод в момента провеждат кастинг за бъдещата си работа на Голяма сцена, различни представления пътуват из страната и извън нея. Изобщо : раните оздравяват по-бързо, когато дишат, а театърът диша с пълни гърди.
- Кой от заветите на Вазов всеки от нас трябва всеки да носи в сърцето си?
- Иван Вазов, създателят на българския словесен Космос, ни е позволил да избираме. Само ще припомня, че всяко българско дете се ражда благословено от националния ни поет със стихотворението "Аз съм българче".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
