София. "Сексът и комунизмът" е новият роман на Милена Фучеджиева, който "Ентусиаст" пуска на 10 ноември. Той разказва за невъзможната любов между комунистическия и буржоазния елит преди 9 септември 1944 г. Интригите, героите и отношенията между тях звучат цинично и скандално, реалистично и провокативно. Във фокуса са три забележителни жени - Анастасия, Маруся и Лола. Те са от три генерации, но са затворени в една и съща клетка - на несвободата и отчуждението. Обединява ги болката - защото животът изисква от тях мъжество, понякога равно на това, което се очаква от представителите на силния пол. Те са силни и смели в повече. Сексуално насилие, алиенация, мъчително приключване на приятелства, шпионаж в името на кариерата и семейството, еротика като опиат, страх от сутрин до вечер - всичко това бавно, но сигурно съсипва битието и душата им. Атрактивно емоционален е разказът за бруталното сексуално съзряване на тийнейджърката Лола по време на социализма. Под привидната привилегирована подреденост на живота й в София или Париж, се крие невъзможността да получи това, което желае най-много - то изглежда като любов, а всъщност е свобода. Милена връща лентата по кинаджийски тертип - както се полага и очаква от сценарист и режисьор като нея - за да припомни някои уроци на историята. А тук и сега те са доста тъжни - години по-късно в България почти нищо не се е променило. Може би само персонажите са донякъде "ъпдейтнати" - в повечето случаи формално - от съвременността. На фона на строгата соцатмосфера в романа гърмят най-популярните парчета на "Дийп пърпъл", "Юрая Хийп", "Лед Цепелин", "Пинк Флойд"... Минижупи, джинси "Levi's", скатани бутилки "Балантайнс", шопинг от Корекома, скрита книга на Солженицин са сред първите признаци на предстоящия преход, чрез който героите отчаяно търсят спасение.
Милена Фучеджиева е автор на сборника с есета "Белият негър", на книгата с разкази "НеХана", на стихосбирката-фотоалбум "Нощен проект", на томчето "АZ, блогинята". На български и на английски са играни пиесите й "Дзен порно", "Криза в рая" и "Lovebo". Фучеджиева беше и един от сценаристите на "Седем часа разлика".
Милена е родена в София в семейството на писателя Дико Фучеджиев и Пиринка Хаджиева. Завършва актьорско майсторство в класа на профeсор Гриша Островски. Животът й се срива в секундата, в която през 1983 година нейният любим мъж Ради - синът на Въло и Жени Радеви - загива при катастрофа. След трагедията изпада в депресия, която я тормози дори и след раждането на дъщеря им Радина. Милена учи кино и телевизионна режисура при Владислав Икономов. След като завършва Академията, работи в студия "Време". Прави два документални филма - "Местни новини" и "Без жал". През 1990 г. напуска България и се установява с детето си в Америка. Като млада и добре възпитана дама, владееща два езика и перфектни обноски, успява да стане мениджър в бутика за бижута "Дейвид Уеб" в Бевърли хилс в Лос Анджелис - в хотела, където снимат "Хубава жена". Там среща представители на баш каймака на Америка - петролни магнати, политици, дипломати. Може би някъде тогава меракът й да пише се възражда и избуява на пълни обороти. Засега временно е зарязала театъра, защото две от пиесите й са свързани с лични трагедии - докато репетира първата, умира майка й, докато правят втората, близката й приятелка Мариана Димитрова се самоубива.
Фучеджиева е пристрастена към фотографията, астрологията, спорта и понякога към кулинарията. Зодия Близнаци - появява се на белия свят на една и съща дата, 14 юни, с Доналд Тръмп, Че Гевара и Цеца Величкович.
- Милена, какво - или кой - ви нахъса, за да напишете романа?
- По-миналото лято беше бурно - протести, последвани от вакуум на непознато правене на нищо. Точно в този момент никой нямаше интерес към текстовете ми - не бях удобна за различните лобита, а и всичко, свързано със сериалите се срина. От Америка съм свикнала да съм заета през деня с работата, с която плащам сметките и издържам детето, а в късните часове да се отдавам на писателство. И така изведнъж - for a change, както казват американците - се оказах безработна в България. Имаше готини хора като Асен и Сибина Григорови, които ми предложиха да пиша за техния сайт. Чудесно е, че винаги някои ти подава ръка. А свободните часове ги вкарах в различни нови проекти. И романът ме "извика". Никога до сега не съм имала време, което изцяло да е посветено на литературата. Започнах да спортувам. Дисциплината и доброто настроение от спорта са безценни. Доразказваха ми се пак истории и поставих началото на "Сексът и комунизмът" през миналия ноември.
- Кои са трите генерации, чиито символ са Анастасия, Маруся и Лола? Коя от тях е от най-"изгубеното" поколение?
- Анастасия е жертва, човек без права - пречупен така, че да оцелее само в името на детето си. Маруся е дъщерята на властта - жената с качества, която не познава друго, освен "победата на социализма", доведен от родителите й. Лола е третото поколение, което започва да осъзнава липсата на хуманност в затвореното общество, в което живее.
Бунтът е саморазрушение
- което едновременно и руши. Когато свободата е контролирана - т.е. не съществува, любовта е любов в обречено място. Без да може да го формулира, Лола се чувства в капан, в който сексът се превръща в нещо не-свещено, без-любовно и в крайна сметка нараняващо и отчуждаващо.
- Тези жени бунтарки ли са или са жертви - на илюзиите, на мъжете, на системата?
- Единствената бунтарка е Лола, но бунтът й, все още неосъзнат, се случва по полуживотински начин - инстинктивно и същевременно отчаяно. Пъзелът на не-свободата започва да се оформя във все по-малко детската й глава и хаотично търси спасение в любовта, постепенно разбирайки, че живее в свят, в който всеки извършва предателства първо към себе си, после към околните. Свят, в който не можеш да вярваш на никого. Другите герои са поставени в обстоятелства, при които достигат до всяка истина чрез болка. Само системата няма илюзии - тя не познава вкуса на живота.
- Какви са тийнейджърските ви спомени за живота в София преди 10 ноември?
- Не обичам миналото. Ако магически можех да се върна в гимназиалните си или студентски години, не бих го направила. Истинският ми живот започна, след като напуснах България с дъщеря ми - в известен смисъл напускайки детството си. До тогава живеех живот, който като че ли не беше управляван от мен, а от някаква тъмна сила - чрез натиска на общество, в което всички се следяха и докладваха един за друг.
- Лола казва, че докато се разхожда по "Раковска", научава за секса много повече, отколкото от родителите си. Нима в онези години истината беше достъпна само на улицата?
- Няма истина за секса. Има истина само в хуманните отношения без страх. Любовта, разбира се, побеждава всичко - и в този смисъл стремежът към "истинска любов" победи. Сега сме свободни. С всички тегоби от този безкрайно неприятен преход, днес ми е по-добре от тогава. А улицата ме е научила на не по-малко от дадената ми в къщи култура. Не споменавам училище, нито ВИТИЗ, защото там не съм научила това, което мога. Благодарна съм на майка ми и баба ми, които ме образоваха, както и на учителката ми Тони Гълъбова, която ме поощри в писането. Всяко дете трябва да има преподавател като нея.
- Как се говореше за темите табу в онези времена?
- Добих ново ниво на имагинерна представа за секса в Париж, когато излязоха филмите "Историята на О" по романа на Полин Реаж и "Емануела" със Силвия Кристел. Гледах ги вече пораснала. "Емануела" циркулираше на видео и в София. Майка ми беше говорила за тях. В медиите цареше възбуда, защото това беше страшен пробив в морала на буржоазното общество. Майка ми тогава ми разказа и за "Дълбоко гърло", който беше спрян в Америка, но пуснат в един салон в Париж. Първата порнография, която бях виждала, беше химикалка с жена, чиито дрехи се смъкваха, когато я обърнеш надолу. Това се случи в първи клас. Беше интересно. Жената приличаше на Мерилин.
- В онази епоха избухваха ли "любовни" скандали в София?
- Не, защото не се случваше нищо ново - някой изневеряваше на някого, актриси, актьори, режисьори, писатели, висши партийни ръководители и ротация от секретарки. Тези, последните, бяха като стюардесите - винаги хубави жени, готови на всичко, за да станат съпругата на гения. Нищо не се е променило. Обществото не говореше за секс, нито в училище преподаваха сексуално възпитание.
Всичко беше замазано под наслова "Какво ще кажат хората?!"
- За сметка на това сексуалният живот на народа беше доста бурен.
- Кои са най-ярките ви преживявания във ВИТИЗ - като актриса, като любима жена на Ради, като режисьор?
- Имаше купони - да, забавлявахме се, но извън детето ми за мен не е останало хубавото. Това е най-мрачния период от живота ми, в който се появи и изчезна една огромна светлина - Ради. Той ми остави вселена от любов, която ще ме води завинаги. Може би в подобни моменти човек намира себе си - ако успее. Извън двата документални филма, които направих, след като завърших ВИТИЗ, творческия ми живот се роди изцяло в Америка с баща ми и майка ми в Лос Анджелис. Ярко място за артисти.
- Имало ли е случаи, в които ДС се е намесвала в живота на някой около вас?
- Не познавах хора, които да не знаят, че ДС следи всичко и всички, но не съм подозирала никого. Не мислех за тези неща - животът ми се виждаше достатъчно неприятен и без тях. Майка ми споделяше, че за еди-кой си се говори, че е "кука". Това беше част от всекидневието. Сега вече всички подслушват под други претексти. Който иска да живее не-следен, трябва да спре всякаква електронна комуникация. Няма друга идеология.
- Живяхте дълго време в САЩ - има ли разлика в мотивацията на хората, които изтрещяват там и стрелят в училища и на тези, които стрелят тук из гетата или се самозапалват на площада?
- Американците притежават гигантски граждански арсенал от оръжие. Те имат и друг модел на агресия. Тук мазохистично си драсваш клечката, а там се опитват да унищожат всичко около себе си. Върху тези неща не бива да се разсъждава от друга гледна точка освен от клиничната. И все пак, какво предпочитам - самозапалване или стрелба. Стрелба. Шегувам се, разбира се. Нито едно от двете.
- Какво е за вас свободата - в секса, в обществото, в душата?
- Да не бъдеш съден за това, което си, ако не вредиш на обществото. Няма непозволен секс, когато е между хора, съгласни да участват в него. Единият може да набие лошо другия, и това е окей, ако ролите са уточнени. Дали е правилно или не, не е работа на наблюдаващите. Свободата в секса, обществото и душата е основно отговорност.
Понякога се лее кръв, докато урокът бъде научен
- Има ли мъж, който е замесен във вдъхновението ви напоследък?
- Откакто реших да се занимавам професионално с писане, не разчитам на гъдел. Животът всяка минута предлага огромен избор от възможности за вдъхновение. Просто трябва да се съсредоточиш в това, което чувстваш като светлина и да работиш с откритието си. Вдъхновението е оръжие на писателския труд - негова отговорност е да бъде добре смазано и да уцелва в центъра. Трудно се получава, но пробваш, докато се получи под една или друга форма.
- Има ли нещо общо появата на новата ви книга с изненадващата пауза и финал в "производството" на "Седем часа разлика"?
- "Седем часа разлика" беше изключително приключение, завършило безславно заради разправиите между продуценти и телевизия. Винаги ще съм благодарна на Любо Дилов, че ме вкара в този бизнес - един от малкото, в които могат да работят артисти. Благодарение на тежкия труд да вадиш от себе си в свръхкратки срокове епизоди, истории и герои, вече имам "авторска" самодисциплина, която единствено телевизията възпитава. Това е общото между книгата, сериала и всичко останало. Самодисциплината.
- Вие сте любител астролог: какво прогнозират звездите?
- Каквото и да прогнозират, всеки от нас води живота си - освен в редки, фатални изключения, когато питаш "защо". Отговор няма. Но с това се свиква. И започваш да търсиш отговорите за живот и смърт в себе си. Като че ли тъкмо това се иска от теб. Нещата клонят към едно, после към друго - важното е да си създаваш нови действителности от възможностите на деня. Пишеш книга, сковаваш маса, разтребваш къщата, даваш стотинки на хората, които мият предното стъкло на колата ти, подреждаш гардероба, поемаш дълбоко дъх... И това е. Ако излезе нещо добро, супер. Нищо не е напразно. Чистотата на мотивацията е номер едно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
