В програмата на предстоящия София филм фест са включени рекорден брой документални премиери. Ето някои от тях. „И никой не пита защо“ на Марио Кръстев е посветен на Милена Славова и носи заглавието на едноименната ѝ песен. Какво стимулира, вдъхновява, тревожи и разочарова рок звездата през годините? Как един артист преминава през времето – прегради, стени, забрани, сривове, компромиси, отразени в нейните песни като музика и текст. Какво оцелява? Това е филм за търсенето и създаването на смисъл. Ехото на една душа, която се пита защо душите мълчат или крещят.
„12 такта“ на Борислав Костов проследява три паралелни сюжетни линии – Васко Георгиев-Кръпката, прочут български блусар, създател на „Подуене Блус Бенд“, творец с над 30 албума в кариерата си, Евгений Дайнов – политолог, преподавател, но и заклет почитател на блуса, и групата „12 Bar“ – българи, които свирят в Америка.
Общото между всички тях е споделената екзистенциална страст – блусът. Основната тема на филма е пътят на артиста в некомерсиални води и кой с какво допринася и жертва в името на каузата си.
След успешния си режисьорски дебют с пълнометражния документален филм „Три свещи – белези от Балканските войни“ (2014), Диана Захариева представя „Ива Ваня – целуната от съдбата, забравена от всички“ за немската филмова звезда Иванка Янакиева. Славата я спохожда рано, а припевът на популярна през 30-те години песен в Германия гласи: „Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня!“ Животът на актрисата е изпълнен с обрати, драми и съдбовни удари, а забележителната филмова кариера й отрежда място на единствената българка с име в европейското кино от немия му период.
„Тихи наблюдатели“ на Елица Петкова е за отдалечено българско планинско село, където шест животни разкриват потайния свят на суеверията. Една котка се превръща във вампир, магаре – в омагьосан човек, а куче е заклеймено като убиец на кокошки. През погледa на животните зрителят наблюдава постепенното изчезване на хората. Времето изглежда спряло, а преходността се оказва единствената константа.
Филмът „Това беше 1965“ на Лиза Мари Стойчев търси истината за своя произход, както и за историята на бягството на баща ѝ във времена, в които да търсиш свобода е равносилно на това да напуснеш родината си. Лиза Мари Стойчев, операторът Григорий Шкляр и композиторката Рахел Хуттер пътуват из България, проучват места, текстове, писма, документи, архивни кадри от миналото и настоящето в България и Германия.
„Усещане за принадлежност“ на Ирена Даскалова отвежда публиката в Чипровци, където започва забравената история на католическите епископи Петър Богдан Башев, Филип Станиславов и Петър Парчевич, родени през XVII век. Чрез дейността си те се стремят да превърнат България част от Ренесансова Европа и да организират освобождението й. Трима учени, италиански свещеник, говорещ перфектен български език, директор на музей и екскурзовод към Ватикана изследват делото на епископите.
Главни герои във „Великани“ на Христо Петков са създателят на инициативата „Капачки за бъдеще“ Лазар Радков и хората, които той увлича след себе си с прости стъпки и действия да променят света и да го правят по-добър. След няколко стотин тона рециклирани капачки от 2017 година до днес, събирани с доброволчески труд и ентусиазъм от хора в десетки български градове, инициативата спасява живота на хиляди бебета, благодарение на дарените линейки, кувьози и друга медицинска апаратура в болници из цяла България, и допринася за развитието на активно гражданско общество у нас.
Филмът „Не съм лош човек“ на Надя Тодорова проследява живота на двама души, които по време на политическите събития със световна значимост в Прага през 1968 година се намират от двете страни на барикадата. Споменитте им са различни, животът им е протекъл по различен начин, но съдбата им предопределя две срещи – веднъж, когато са едва деца, и веднъж, години по-късно, когато могат да погледнат отвъд различията си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
