Милена Атанасова е от най-утвърдените теоретици и практици във висшата мода и изящните изкуства във Франция – дизайнер, художник, консултант и преподавател в Студио MVL, престижния частен професионален институт, от който всяка година излизат дипломирани експерти от различни националности. Мастер класът на Милена "Моден дизайн, маркетинг и стратегии" се провежда три пъти през годината и е запазена марка в гилдията. От 2018-а в програмата на българката са включени „Дизайн и стил – мъжка мода". Самата тя е участвала в осъществяването на първата колекция за силния пол на „Аликзандър Макуин" и в колекциите „Ланвен". Ето какво сподели Милена пред „Стандарт“ за общуването си с Карл Лагерфелд и емоциите около неговата загуба.
- Госпожо Атанасова, къде и как се запознахте с Лагерфелд?
- Беше преди 10 години. Той влезе с ритмична походка в студиото на Канал + на френската телевизия, където бях поканена да участвам в предаване с мои студенти. Тъкмо стартирах учебната година и медиите бързо ни бяха забелязали. По това време създавах скулптурите си „висша мода“, а студентите ми напредваха с голям успех и това не убягваше на наблюдателите и анализаторите в модата. След интервюто ни очакваше самият Карл Лагерфелд. От гримьорната му изкочи впечатляваща дама бодигард от личната му охрана – висока млада жена с доста спортен вид и къса коса, облечена в черно сако, черни дънки и тениска с остро деколте. Насочи се директно към мен. Приятелски стисна ръката ми: „Той идва всеки момент, за да се запознете“. Признавам, че много се развълнувах. Все още пазя дрехите, с които бях на тази среща – кафяво велурено сако, с което не се разделям и досега. То е като реликва от запознанството ми с Лагерфелд. Той излезе и се озовах лице в лице с
много делови мъж
който по никакъв начин не демонстрираше претенциозност. Въпреки това, забелязах, че ръцете на момчето, което ни снимаше, трепереха от вълнение. Лагерфелд беше внушителен човек. Направо ме запита дали искам първо да се снимаме или да поговорим за мода. Отговорих му: „И двете, ако може“. Той се усмихна: „Ще направим така, както вие желаете“. Разпита ме за студентите ми, за практиките в моята кариера. Лагерфелд се поинтересува защо съм получила благородническото „фон“ пред фамилията си. Каза ми, че съм първата българска дизайнерка, с която застава пред обектива и че е впечатлен от студентите ми.
- Сподели ли нещо извън протокола на съсловието?
- Имайки предвид, че той е адски зает човек, не си правех илюзията, че можем да си говорим още дълго. Но дори от сравнително краткия ни диалог ми стана ясно, че се изразява точно и цветисто. Заговорихме, естествено, за изкуство и за неговата страст към фотографията. Разказа ми кого е снимал напоследък и дори спомена за колосалните суми, които са му били изплатени за фотосесиите. Имаше клиенти от цял свят, които бяха готови на всичко за снимки, правени от самия Лагерфелд.
- Излъчването му беше на съвършен джентълмен...
- О, той беше най-възпитаният човек под слънцето, каквото и да говорят за отношението му към по-закръглените дами. Креативен и динамичен, Лагерфелд беше с блестящи обноски – както и с брилятно чувство за хумор. С него нямаше как да ти бъде скучно. Но никога няма да забравя и негов по друг жест. Един ден бързах да хвана асансьор и в суматохата нацелих ръката си. В същото време Лагерфелд беше в непосредствена близост и загрижено възкликна:
„Ударихте ли се!? Добре ли сте!?”
Той остана с мен, докато не се увери, че болката ми е преминала и че съм в кондиция да продължа.
- Какво е настроението в гилдията в Париж?
- Тъга. Суматоха. Очаквам голяма бъркотия в целия ни бизнес. Ситуацията има още един, малко по-особен нюанс – в подобна атмосфера като че ли няма място за много въпроси. Но каквито и да са въпросите, те имат само един отговор: Лагерфелд е геният, който наистина е напълно незаменим – в творчеството си, в огромната си култура. Стратегията му в управлението на „Шанел“ се базираше върху комбинацията от последователност плюс типична германска стриктност. Абсолютен феномен. Осигуряваше по 6 колекции на година – за „Шанел“, „Фенди“ и своя бранд. Създаването дори на една колекция „от кутюр“ гълта огромен период от време, енергия и всичко останало, независимо дали екипът ти е малък или е многоброен. Казвам го от собствен опит. Работата не е само в това да сътвориш колекция, а и да измислиш концепция, с която всеки път да разтърсваш модния подиум.
- Чуваше ли се напоследък, че Кайзера вече не е здрав?
- Още ми е трудно да осъзная, че Лагерфелд вече няма да е между нас. Поплаках си доста. Знаех от година насам, че не е добре със здравето, но това беше вътрешна информация. Модният бизнес е пространство с много дискретност – не говорим публично за проблеми, още по-малко за болести. Имах шанса и честта да познавам двама гиганти – Лагерфелд и Аликзандър Макуин. Те гравираха в паметта ми красива палитра от спомени.
- На къде, според вас, ще тръгне „Шанел“?
- Както знаете, фамилията Вертхаймер управлява модната къща. Сигурното е, че новото поколение настъпва. А какво ще се случи на луксозния пазар, ще стане ясно от намеренията на акционерите. Преди Лагерфелд бяхме в „Света на спящата красавица“, а след него сме във вселената „Wonder woman". „Шанел“ принадлежи на силните жени, а той ги обичаше.
- Мнението ви за Виржини Виар, която поема поста – може би временно, може би за по-дълго?
- В гилдията казват, че от няколко години Виар е и дясната, и лявата ръка на Лагерфелд. За момента тя e най-подготвеният човек, който може да заеме мястото му. Като всеки приближен на световен дизайнер, Виар е изключително дискретна и лоялна, а това са качествата, които най-много се ценят в гилдията след таланта. Виар притежава огромен опит, натрупан край Лагерфелд, наясно е с неговия начин на работа.
- Какви са глобалните тенденции в модната индустрия в момента?
- Пазарът е истинско бойно поле за луксозните марки. Те постоянно търсят разтърсващи визии. За новите потребители удобството като аспект на модата е по-важно от естетиката. Всеки живее в настоящето и по-рядко купува за бъдещето. Хората предпочитат марки, при които има прозрачност в създаването и производството им, марки с ценности и автентичност. Френската мода поддържа взаимен интерес с азиатския пазар. В Европа и въобще на световния подиум тенденцията е да се вгледаме в социално-културния контекст на всяка държава. Брандът, който иска да се развива, първо трябва да се наложи на локалния пазар.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
