Милчо Левиев е главният герой в „Артистът не е самотен остров“ на Владимир Гаджев /„Колибри“/. Авторът обединява личността и кариерата на музиканта в многоцветна и богата на информация конструкция – истински паралел с „кончерто гросо“: шест части, които могат да се четат отделно, но винаги в рамките на цялото. Различно е излъчването им, следствие от компресираните случки и факти - за политика, музика, „неизбежната“ Държавна сигурност, множеството любопитни личности.
Ето и откъс от томчето. „Културологичното понятие Cross Culturales все още е в своя ембрион, когато Милчо Левиев майсторски съчетава елементи от фолклора с джазовата идиоматика. В Съюза на композиторите започват да се ослушват и да прогнозират как след светкавиците и гръмотевиците от „Прага ’68“ партийните решения ще отзвучат по най-високите етажи на тоталитарната власт и как културният живот в страната ще разнесе ехото. Настъпва втората (след 50-те години) продължителна „цезура“ в битието на българското музикално творчество.
През 1968 година се провеждат няколко партийни събрания, които по-късно музикологът Иван Хлебаров определя като нелегални. Защото бяха организирани според всички правила на конспирацията – за тях днес никой не може да намери някаква открита официална документация или печатна информация. По това време събранията във всички първични партийни организации (ППО) се делят на открити и закрити, което идва да подскаже кастовия модел на обществото. В най-масово употребяваното оръжие за самоотбрана на хората от „по-долната“, непартийната категория (множеството) се превръща хуморът и иронията. От нейния неизчерпаем извор се появява и абсурдното определение „закрито безпартийно събрание“. На подобен форум в СБК за избор на ново ръководство (10.03.1969) Милчо Левиев остро възразява срещу използваните недемократични процедури и манипулативни техники. Той подава заявление за напускане на Съюза на композиторите. Филип Кутев, председател на СБК, го вика на разговор в опит да го разубеди за решението. „Недей, бе, чоджум! Скъсай това заявление!“ – моли го бащински той. Но дръзкият млад композитор е категоричен – „Ще напусна!“ Поведението му се квалифицира като хулиганско и Милчо Левиев е изключен от редовете на творческия съюз. Забележете – това става не толкова заради произведенията му, подпечатени вече със знака на джазовата идиоматика и специфичните изразни средства (какъв чудесен повод за ретроградните администратори!), колкото заради острите ръбове в характера му, които определят и неговото обществено поведение.
Към този момент Милчо Левиев е най-удобната изкупителна жертва на режима и неговите верноподаници – той е много млад, предизвикателен, бохем, нетърпим към всяка проява на консервативно мислене и конформизъм, а освен това твори в една разновидност на музиката, все още възприемана като „по-ниска“ и идеологически опасна“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
