Документалният филм „В „Адаман“ спечели „Златна мечка“ на 73-тото издание на международния кинофестивал Берлинале. Действието в най-новата творба на известния френски режисьор Никола Филобер се развива в дневен център за психично затормозени хора, разположен на кораб, закотвен край един от кейовете на Сена в Париж. Те се събират за групови занимания с различни видове изкуства по техен избор и специално разработени програми на психотерапевти. Сред пациентите мимолетно се появява и възрастна жена от България, която предлага трогателно изпълнение на нашия национален химн.
Журито съвсем не е полудяло, коментират в Берлин. Това не е първият документален филм, отличаван с главната награда на Берлинале. Преди 7 години в разгара на бежанската криза италианският „Море в пламъци“ на не по-малко известния документален автор Джанфранко Роси също получи „Златна мечка“. Изглежда доста показателно, че сред изобилието от документални филми за войната в Украйна нито едно от многобройните журита на фестивала не отличи филм с подобна тематика. Въпреки политическата конюнктура високите критерии на изкуството надделяха над злободневието.
По традиция обаче берлинският фестивал не може да не отбележи филми, които интерпретират, независимо колко успешно, актуалната джендър проблематика. Все пак журито на официалния конкурс, ръководено от холивудската звезда Кристен Стюарт, намери политически коректни решения, за да задоволи и този тип очаквания. То разредели полово неутралните награди за актьорски постижения между двата филма, които най-отчетливо навлизат в тази тематика. Така наградата за второстепенна роля получи австрийският трансексуален актьор/актриса Теа Ере за изпълнението си на фатална изкусителка в доста неубедителното германско криминале „До края на нощта“ на Кристоф Хохойзлер. От поредица филми с подобна концепция напоследък човек остава с усещане, че съвременното кино е решило да преразкаже всички класически филмови сюжети, разбърквайки радикално сексуалната ориентация на героите. На този фон доста по-традиционно изглеждаше симпатичната София Отеро от филма „20 хиляди вида пчели“ на Естебализ Урсола Солагурен, чиято история се разиграва в баско градче близо до границата с Франция. Тя играе осемгодишно момче, което не иска да приеме биологичната си същност, а мечтае да бъде наричано и смятано за момиче на име Лусия. Голямото семейство с няколко поколения жени се бори освен с проблемите на ежедневието и с бушуващата полова раздвоеност на детето.
Въобще семейната тематика в доста различни конструкции беше доминиращият сюжетен мотив на тазгодишното Берлинале. Може би това е следствие от многото месеци, прекарани в карантина сред домашна среда. Тя даде поле за изява на дълго натрупвани конфликти и напрежения, които бяха превърнати от авторите във филмов материал макар и без директни препратки към пандемията.
Друга основна тема, която се оформи сред отличените филми, беше важната функция на заниманията с изкуство за душевното равновесие на хората сред изобилието от кризи на съвременния живот. Тя присъстваше в германския филм на Кристиян Пецолд „Червено небе“, отличен със специалната награда на журито. Млад писател в творческа криза търси вдъхновение на брега на Балтийско море, обкръжен от опустошителни горски пожари. Съчетанието между темите за семейството и изкуството присъства особено отчетливо във френския „Голямата карета“, който разказва за няколко поколения куклени артисти, които трудно намират приложение за своето творчество. За него Филип Гарел, един от ветераните на съвременното френско кино, получи „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор. Признанието за френското кино беше затвърдено от още една „Сребърна мечка“, отредена за Елен Лувар, операторка на „Disco boy” на Джакомо Абруцезе. Историята е на емигрант от Белорусия, който след чуждестранния легион преживява екзистенциална криза, отказва се от наемническата кариера, за да стане танцьор в нощен клуб.
Ето и при кого отидоха останалите награди от официалния конкурс. Отличен е сценарият на един от най-загадъчните филми на фестивала - „Музика“ на берлинската режисьорка и авторка Ангела Шанелек, предлагаща модерна интерпретация на мита за Едип. Журито отличи португалския „Лош живот“ на режисьор Жоао Каниджо за група жени, работещи в малък хотел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
