Гергана Фъркова, от Берлин специално за "Стандарт"
Наградите на Берлинале, един от трите най-значими кинофестивали в света, винаги са очаквани с голямо нетърпение. Вълнуващо е да се види и чуе кои творби са убедили журито и са удостоени с престижните седем сребърни и една златна мечка за най-добър филм от конкурсната програма. Над 300 заглавия се завъртяха на фестивалните екрани на 74-ото издание. Общото впечатление беше за силна филмова година, но разпределението на наградите последва по-скоро политическата коректност и желанието за максимално равноправие, а не толкова кинематографичните постижения.
За поредна година голямата награда, „Златната мечка“, бе присъдена на документален филм - отново френска продукция. 67-минутният „Дахомей“ на Мати Диоп разказва за връщането на 26 произведения на изкуството на Бенин от музея за примитивно изкуство в Париж, заграбени по време на колониализма. Връщането им в африканската им родина провокира размисли и дискусия, инициирана от самата режисьорка в Котону за културната идентичност и „колониалния акт на насилие“ под формата на кражба на културни ценности. Филмът поставя въпроса за реституцията и справедливостта, за необходимостта всеки да може да открие корените на идентичността си в история. Не само във филма си, но и в благодарственото си слово на галата, 41-годишната документалистка изрази категоричната позиция на младото поколение: „Ние отказваме да приемем историческата забрава“.
„Мечките“ на 74-тото Берлинале бяха разделени между всички континенти. „Нуждите на пътешественика“ на южнокорейския режисьор Хонг Сангсу получи гран при на журито. В тази симпатична меланхолична комедия участва френската звезда Изабел Юпер, която играе твърдоглава французойка, опитваща се да оцелее като учителка по чужди езици в Южна Корея.
В тематичен синхрон е и наградата за режисура. „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор беше присъдена на доминиканеца Нелсон Карлос Де Лос Сантос Ариас за експерименталния му филм „Пепе“. Киноразказът върви от гледната точка на мъртвия вече хипопотам Пепе, който някога е бил незаконно отвлечен от Африка от колумбийския наркобарон Пабло Ескобар за неговата частна зоологическа градина. „Сребърна мечка“ за сценарий отиде при Матиас Глазнер за немската продукция „Умирайки“ – вълнуващ разказ за сложните отношения в разбито семейство с впечатляващи актьорски изпълнения на Корина Харфух и Ларс Айдингер.
Актьорските награди, след като беше въведена модернизирана формулировка „полово неутрални“, бяха разпределени равнопоставено между мъж и жена. За най-добра поддържаща роля спечели британката Емили Уотсън за своята фанатична ръководителка на католически манастир в ирландско-белгийската драма „Малки неща като тези". Отличието за най-добра главна роля отиде при Себастиан Стан за изпълнението му във филма „Един различен човек“. 41-годишният американският актьор с румънски произход се превъплъщава в мъж, страдащ от болест, която деформира лицето. След медицински експеримент той се превръща във външно привлекателен мъж, но противно на очакванията, това не му носи щастие. Най-впечатляващите за зрителите филми „Моята любима торта" от Иран, „Кухня“ от Мексико и немският „С обич, ваша Хилда“ на Андреас Дрезен си тръгнаха с празни ръце. Въпреки всичко, 74-ото Берлинале беше истински празник на седмото изкуство не само за кинематографистите, а най-вече за филмовата публика, която в Берлин сякаш става все по-многобройна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
