„Сребърна мечка“ – голямата награда на журито на Берлинале, отиде при американския филм „Никога. Рядко. Понякога. Винаги“ на режисьорката Илайза Хитман. Историята е за 17-годишна ученичка от градче в Пенсилвания. Тя трябва да пътува до Ню Йорк, за да направи аборт, който местното законодателство в родния ѝ щат не допуска. Сюжетът е разказан антимелодраматично в полудокументален стил, който още повече засилва неговото емоционално въздействие. Зад темата за абортите всъщност се разкрива дълбоката пропаст между поколенията, между модерността и примитивния консерватизъм, който се опитва да подчини съвременното американско общество.
Имаше особена симетрия във факта, че другата главна награда – „Златната мечка“ за най-добър филм - беше дадена на „Злото не съществува“ от Иран: държавата, която е най-големият политически противник на САЩ. Това обаче е също творба, която критикува остро политическата система на страната, от която произхожда. Четири сюжетни линии са обединени от темата за личната отговорност и готовността да служиш на деспотичен и нехуманен режим.
Наградите на Берлинале 2020 недвусмислено показаха, че 70 години след началото си фестивалът се завръща към своите корени - филмите с мощни политически послания. Не е задължително те да говорят за света на политиката, а в повечето случаи разказват истории за обикновени хора, чиито съдби отразяват остри социални конфликти на нашето време. Именно подобни сюжети предлагат двата филма, отличени с главните награди на фестивала.
Дълбоко символично значение има и фактът, че главните домакини на церемонията по връчване на наградите на фестивала бяха трима негерманци. Това са двамата съ-директори на фестивала – главният художествен ръководител и селекционер, италианецът от арменски произход Карло Катриан, холандката Мариет Рисенбек, която отговаря за организацията и финансовите дела, и водещият на церемонията – българинът Самуел Финци. Този знак за отвореността към света на фестивала и на германското кино намери израз в наградата „Сребърна мечка за изключително творческо постижение“ – за оператора Юрген Юргенс в руския филм „ДАУ.Наташа“ на Иля Хржановски. Актриса № 1 стана германката Паула Беер за ролята ѝ „Ундине“ на режисьора Кристиян Пецолд.
Сравнително високо беше отличено и съвременното италианско кино. То спечели наградата за най-добър актьор чрез Елио Джермано („Искам да се скрия“ на Джорджо Дрити) и за най-добър сценарий от братя Д‘Иноченцо за техния филм „Зли истории“.
Възходът на корейското кино беше отбелязан с наградата на Хон Сан-Су като най-добър режисьор за неговия филм „Жената, която бяга“. Специална „Сребърна мечка“ по случай юбилейното 70-то издание на фестивала беше връчена на белгийските режисьор Беноа Делепин и Гюстав Керверн за „Изтрий историята“ – филм, който в трагикомичен стил разказва за бедите, които ни носят социалните мрежи и нашата дигитална цивилизация.
Но освен наградите от официалния конкурс фестивалът има още много пластове и аспекти, които изразяват огромното разнообразие от тенденции, тематики и стилове в съвременното кино. Именно това изобилие и многопосочност са една от характерните черти на фестивала, които новото ръководство показа, че знае как да развива и обогатява.
Ето и пълен списък на наградите:
„Златна мечка“ за най-добър филм - „Злото не съществува“, Иран, Мохамад Расулоф
„Сребърна мечка“ – Голямата награда на журито: „Никога. Рядко. Понякога. Винаги“, САЩ, Илайза Хитман;
„Сребърна мечка“ за най-добра режисура - Хон Сан-Су, „Жената, която бяга“
„Сребърна мечка“ за най-добра актриса - Паула Беер, „Ундине“, режисьор Кристиян Пецолд
„Сребърна мечка“ за най-добър актьор - Елио Джермано. „Искам да се скрия“, режисьор Джорджо Дрити;
„Сребърна мечка“ за най-добър сценарий - „Зли истории“ , братя Д‘Иноченцо;
„Сребърна мечка“ за изключително творческо постижение – Юрген Юргенс за най-добра операторската работа в „ДАУ.Наташа“, режисьор Иля Хржановски
„Сребърна мечка“ по случай 70-годишнината на Берлинале - „Изтрий историята“ на Беноа Делепин, Гюстав Керверн
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
