Талантливата "капка" е закърмена с театъра
В ДНК-то й е да бъде актриса. Четвърто поколение по майчина линия, второ по бащина. Прадядо й Лефтер Бояджиев е съосновател на театъра в Силистра. Дядо й Любен Бояджиев и баба й Ана Болгурова-Бояджиева, също са едни от най-талантливите жреци на Мелпомена и са играли на много сцени из страната. Баща й Емил Марков и неговият брат Митко Марков също са актьори. А Аглика Бояджиева от бургаския театър й е майка. Така наситено с талант е родословното дърво на Милена Маркова-Маца, на която зрителите се радват в "Като две капки вода". "Когато бях малка, се случваше татко да отсъства, защото се снимаше в доста филми. И като видях как в "Търси се съпруг за мама" гушка Веселин Прахов и го носи на конче, много изревнувах! Скарах му се: "Защо го носиш на конче? Само мен ще носиш на конче!", спомня си Милена с усмивка.
Със съпруга й Орлин Карагьозов се срещат като състуденти в класа на Стефан Данаилов във ВИТИЗ и стават гаджета още в първи курс.
Играе на минус 6 градуса
От целия актьорски фамилен отряд Маца се е засичала само с двама на сцена - с леля си и чичо си, също актьори, в "Боряна" в Добрич. Тогава тя прави дебюта си и печели "Аскеер" за изгряваща звезда. Леля й била в ролята на Вида, а чичо й играел Златил. "Боряна е много близка до мен. Разбрахме се добре двете. Тя беше много нестандартна за героиня на Йовков. Тогава бях с къса коса и художничката искаше да ми слага плитка. Но с режисьора решихме, че Боряна ще бъде по-скоро онова слънчево диване, отколкото дотогава позната щампа на милата девойка с дълги коси. Помня, че беше невероятен студ. Минус 6 градуса на сцената, излизаше ни пара от устата. Получих три шипа на гръбначния стълб, които дълго време влачех. Беше разхвърляно и сено и като играехме хоро, прахта се вдигаше и я дишахме. Постоянно кашлях. Но бе невероятен репетиционен период. Всички играеха с такова желание и стана един великолепен спектакъл", спомня си Милена.
Израснала в гримьорните
Тя се появява на бял свят на 8 март. Зодия "жена" съм, смее се Маца. Годината е 1977, а четири дни преди това било голямото земетресение. "Майка ми е разказвала как в Бургас, на Тройката, плочките са се пропуквали под краката и са се местили. Тогава много се е стреснала. И на 8 март си помислила, че й изтичат водите и отишла в болницата. Сложили я на системи и започнало раждането. Тръгнала съм да излизам", разказва тя.
Във времето, когато и двамата й родители играели в бургаския театър, Милена често ходела да наблюдава репетициите им или ги чакала в гримьорната да свършат представлението. "Виждах как се ражда спектакълът", усмихва се Маца. Понякога актрисите, когато нямали работа на сцената, се събирали отзад и играели на "Генерал", което й се виждало много забавно.
За изпитите в академията я подготвила майка й, която й заявила, че докато учат, ще се държи като строга учителка. Татко й пък бил с нея през цялото време в София, докато кандидатствала. "Имах прекрасни учители - Стефан Данаилов, Илия Добрев, Иван Налбантов, Ивайло Христов. Повечето колеги бяха от София и през първия семестър ми беше малко самотно. После се открихме със съпруга ми и стана по-леко. Бяха бедни и трудни времена", връща лентата тя. А когато трябвало да се озвучават етюди - затваряне на врата, птички, сирени, все Маца стояла отзад и ги имитирала.
Среща се с Неве в балета
След моменталния успех - наградата "Аскеер", следват три години затишие. Нищо. Никаква работа. През това време, както самата казва, се опитвала да разбере живота. После Илия Добрев поставял "Кукер Кабаре" в Сатиричния и я поканил в балета на театъра. Последвали "Виж ми окото", "Шокова терапия". Там се срещат с Невена Бозукова - и тя е част от балета. "Здрасти, приятно ми е, Милена", протегнала й ръка Маца. "Знам, нали аз съм те приела", гласял отговорът, защото Неве била квестор на изпитите във ВИТИЗ. Стават първи приятелки, а скоро дошъл и моментът за "Аламинут. "Снимахме го доста години и след това ме поканиха в театрална къща "Вива арте", да направим "Бардак" на Габриел Барили. Това ми беше първата театрална роля след Аскеера", усмихва се Маца. Сега играе в 6 постановки в София и цялата страна.
Сред заглавията са "Смях в залата", "Пуканки", "Бившата жена на моя живот", "Четирима в леглото".
История с надуваем диван
"В "Бардак" всичко е надуваемо - диванът, табуретките, фотьойла. Три жени сме - аз, Неве и Габриела Попова. И веднъж Габриела реши да седне върху дивана, ама така със замах и се пльосна на земята, защото не го улучи съвсем. Издаде тих звук и ме погледна с огромни очи, казващи: "Не знам какво да правя". Започна да се хили, а аз, която си мислех, че имам желязна концентрация, се обърнах с гръб към публиката и почнах да се треса леко. Невена също. Когато ми е смешно, направо рева. Текат ми сълзи. Три минути не се спряхме, публиката и тя се залива. Стана толкова хубаво! Аплодисменти не стихнаха две минути след тази сцена", разказва Милена.
Сега в Капките тя влиза с голямо майсторство не само в дамските, но и в мъжките образи. Беше Михаил Боярски и Дони. "Оказа се обаче, че имам хипер чувствителна кожа. Два-три дни ходих с огромни червени петна по врата след Боярски. Боли като при изгоряло", споделя тя.
Четката и конете са й хоби
Като дете е учила в художествена гимназия и до днес тръпката към четката току я разтресе по някое време. Рисува всякак - и графика, и с въглени, и с бои. От 6-годишна кара ролкови кънки, а сега компания й прави и 12-годишният й син Орлин, кръстен на таткото. Запалена е и по ездата. Казва, че не бива да изпитваш страх, защото кончетата надушват всяка негативна емоция. Овладяла е тръс, ходом, а сега мъчи галопа. В София язди кобилата Дарси. Но първите й опити са в Бургас, когато е на ръба да се откаже. "Бях на конната база, когато излезе силен вятър, а там кошчетата за боклук са с капак. И от силата му капака се вдигна, удари се с мощен звън в желязната конструкция и конят се подплаши. Отскочи с четирите крака настрани, тръгна да се изправя на задните... Явно инстинктът ми е помогнал - нямах опит, но успях да го сваля. Инструкторът ме попита дали се отказвам. Отвърнах му, че ако сега сляза, повече няма да се кача и направихме още няколко обиколки", спомня си тя.
От известно време познава изкъсо и законите на фермерите. С мъжа й стопанисват местенце, където садят домати, краставици и марули. "Това ми е мечтата - да си отглеждам зарзават на село. Първата година много хубави домати се случиха, биволско сърце. По-сладки не съм яла", признава Маца.
Ако може да си пожелае суперсила, то ще бъде да може да разговаря с ангели.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
