Румен Иванчев отнесе наградата "Чудомир" в Рим
Смея се и плача в Рим вече 22 години. Весело тъжната равносметка е на поета Румен Иванчев. Определя се сам като полиглот и пътешественик с мазоли на четирите крайници.
Преди години се пусна слух, че фирмата му се грижи за папските градини във Ватикана. Признавам си, завидях му. Какъв по-достоен труд за един поет! Наскоро Иванчев бе удостоен с наградата "Чудомир" за свой разказ във вестник "Стършел". "Че смехът е най-добрата храна за душата е известно, разсъждава сатирикът. И допълва: Но като че ли забравихме за нейното качество. Поглъщаме брадати вицове, претоплени скечове и други понамирисващи сатирични консерви.
Той е убеден, че истинските, класически продукти на смеха нямат срок на годност. Те са били храна на поколения българи и ще останат такива и занапред.
В България Иванчев получава награда за първа книга в престижния навремето литературен конкурс "Южна пролет", а в Рим му дават премията "Фарабулина" на Карнавала във Виареджо. Той обаче особено цени приза "Чудомир", макар че статуетката тежи три килограма и вероятно ще му таксуват свръхбагаж на летището. За него Чудомир е запазена мярка за стари и млади. "Такива писатели и художници са "деликатес", казанлъшки, разбира се. За наистина гладните за национален хумор души", разсъждава писателят.
В най-новата му книга, озаглавена "Маскарад на маскари", която излезе в "Български писател", четем следното четиристишие"
Лягам и ставам все с Нея,
далеч от Балкана ни - стария.
Не в друга страна да живея
бих искал, а в друга България.
Стихотворението се казва "Мечта". Не зная дали тази Руменова мечта ще се сбъдне някога. Сигурно ще си ляга и става с нея дълги години. Това не е толкова важно. За поетите е важно да сънуват своя живот. В Рим или в София - няма значение.
Иван Матанов
Пегас
Да разсмиваш другите е изкуство, да разсмиваш себе си - живот. В това е убеден сатирикът. Поместваме някои от афоризмите и епиграмите на Иванчев от новата му книга "Маскарад на маскари".
Валери Петров
Премаляла Муза
на прага трепери -
вдъхновение в заем
проси тя от Валери.
Радой Ралин
Наричаха го луд.
Наричаха го шут.
За хората Радой
остана просто - свой.
Между другото
Не знам защо в родината ми, милата,
съединението се бои от силата?
Октопод
Към бившите братски народи
протяга той тръбопроводи.
Край бъчвите
Минават годините...
Щом дойде студеното,
дори и "сините"
точат от червеното.
Късмет
Попадна на "хора",
и не влезе в затвора.
...
Говедото не става по-щастливо, ако
преживя четирилистни детелини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
