Мартин Илиев, един от най-известните тенори в Софийската опера и балет, излиза на 31 януари като Герман в премиерата на "Дама пика". Той не крие, че ролята го провокира отново да "извади" най-доброто от гърлото и душата си на артист. А за него това е съдба от юношеска възраст. Роденият в Казанлък Мартин завършва Музикалното училище в Стара Загора със специалност "Класическо пеене" при Лиляна Божкова и Националната академия „Панчо Владигеров“ при професор Реса Колева. Дебютира като Пинкертон в "Мадам Бътерфлай“ на Пучини в Стара Загора, следват Полионе от "Норма“, Манрико от „Трубадур“, Дон Карлос, Радамес от "Аида“, Отело, Де Грийо от "Манон Леско“, Каварадоси от „Тоска“, Калаф от „Турандот“, Танхойзер, Зигмунд и Зигфрид в „Пръстенът на Нибелунга“, Тристан, Парсифал... От 2010-а Мартин Илиев е солист в столичния храм на класиката. Гастролирал е в почти всички страни от ЕС, Швейцария, САЩ, Русия, Япония. Носител е на наградата „Кристална лира“ 2015 година.
- Сложно ли ви беше да се превъплътите в Герман в „Дама пика“, господин Илиев?
- Ролята е голямо предизвикателство - силно драматичен персонаж, в чиято душа се борят силите на доброто и злото. Винаги е вълнуващо за артиста, когато трябва да пресъздаде толкова сложен и многопластов образ.
- Името ви се свързва с оперите на Вагнер, където сте блестящ като актьор и певец...
- Вагнер е много различно изживяване. Щастлив съм, че времето, в което бях готов да вляза в аурата на неговите герои, съвпадна с времето, когато маестро Карталов реши да реализира своя голям вагнеров проект. Пях Вагнер в Софийската опера, в Болшой театър, на фестивала във Фюсен, в Мариински театър в Санкт Петербург и в още четири постановки в Германия. Ще пея на Вагнеровия фестивал в София през юли, а догодина отново имам ангажимент за Вагнер в Германия.
- От къде започна вашата любов към операта?
- Още като дете открих, че пеенето ми се отдава - предполагам по наследство. Баба ми участваше в градския хор. Като малка е искала да стане певица, но не е имала възможност да учи за това. Майка ми също пееше и участваше в някои постановки на самодейния театър при читалище ”Искра” в родния ми Казанлък. Тя ме насочи към детския драматичен и музикален театър към читалището. Там за първи път вдишах праха на сцената и ме завладя нейната магия. В Казанлък няма опера и оперното изкуство беше далеч от мен. Музиката, която слушах и пеех беше рок. Желанието ми да пея надделя и ме отведе в Музикалното училище в Стара Загора. Там открих и оперното изкуство. А то ме завладя, обединявайки в едно любовта ми към музиката, пеенето и театъра.
- Имате ли любима роля?
- Всяка ме вдъхновява и ме завладява напълно. Но, ако мога да избера кой да бъде последният спектакъл в певческата ми кариера, то това ще е „Отело” от Верди. Аз, разбира се, ще съм Отело.
- Кои са любимите хора около вас?
- Моето семейство естествено е преди всички. Приятелите и колегите, с които заедно се опитваме да направим нещо стойностно, красиво и вълнуващо.
- Коя мисъл ви ръководи в живота?
- Ръководи ме Словото Божие.
- Лесно ли се отчайвате?
- Не. Никога не се отчайвам. Благодаря на Бога, че изпитанията, които ни дава са такива, каквито можем да издържим. В крайна сметка всичко, което не ни убива, само ни прави по-силни. Самото преодоляване на трудностите калява характера.
- Случвало ли ви се е да направите крачка назад?
- Не обичам да вървя назад. Назад е място, където вече съм бил и няма какво ново да видя там. Назад е добре да се връщаме само в мислите си - да осмислим някои постъпки, да се поучим от грешките си, да си припомним някои хубави моменти и да продължим по пътя си напред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
