Новият албум на Мартин Денев - „Another Week in the Tropics“ /“Още една седмица в Тропиците“/, излезе преди броени дни, този път под псевдонима El Manga. Той идва сякаш по поръчка, за да ни спаси есенните депресии, подсилени тази година от цунамито от лоши новини, свързани с коронавируса.
Музикантът, който е и диджей, и продуцент, живее близо 10 г. на остров Бали. Наскоро се завърна в България, но донесе със себе си цялата палитра от цветове и звуци на тропика, както и онази радост за всеки ден от живота, която най-добре познават хората от Изтока.
Мартин е с класическо музикално образование, завършил е Консерваторията в Ротердам с джаз пиано и Berklee College of Music в Бостън, учил е латино пиано в Куба.
Необичайната ковид година – 2020, се оказа изключително продуктивна за музиканта. Само няколко месеца след издаването на неговия ЕР албум „Perfectly Enough“, който влезе в най-престижните световни класации и в сърцата както на феновете, така и на музикалните критици, имаме още един скъпоценен камък с последния му проект EL Manga - „Още една седмица в тропиците“ , издаден от австралийския лейбъл Issamin.
Ето как музикантът космополит гледа на промените в живота, които, искаме или не, трябва да приемем.
Мартине, липсва ли ти Бали?
Да, липсва ми. Все пак бях там през това лято за два месеца, а и не съм го отписал съвсем, така че нямаме драма засега. Но свикнах с тропическия островен живот за последните близо 10 години и на Бали съм в свои води. Животът ми там беше много интензивен и това превключване изведнъж на втора скорост ми е непознато.
Как би определил основната разлика между живота там и тук?
На Бали има повече усмивки, топлота и оптимизъм. Хората са посклонни да се съсредоточат върху това, което имат, вместо върху онова, което нямат. Те са вярващи, което им дава допълнително сила и спокойствие.
Как ти се струва животът в България, след като толкова години си бил в чужбина?
Аз още се адаптирам, а и сега животът навсякъде е различен от нормалното. Има дни, в които се чувствам като чужденец и други, в които ми е мило, родно и познато и абсурдите са дори чаровни. Аз съм предимно в Пловдив, а тук е спокойно.
Ти обичаш да пътуваш. Какво правиш сега, когато границите са затворени? Пътуваш ли у нас и откриваш ли нови места, които те изненадват?
Доста съм мобилен в условията на пандемия. Прибрах се от Бали през април, отидох до Гърция на третия ден след отварянето на границите за едно пътешествие с лодка, в края на юли пак заминах за Бали за два месеца, където обиколих острова заради излишък на свободно време и липса на тълпи туристи. Сега съм в България от месец. Тук обикалям доста – планини, водопади, манастири. Шарено е.
Има ли бг отпечатък върху музиката, която правиш и какви са проектите ти, свързани с България?
Има, израснал съм тук. Всички места, по които съм бил, оставят отпечатък, може би не буквално като ноти и интонации, а като вибрация и усещане, мироглед. Сега стартирам един нов проект на албум, със съдействието на Национален Фонд „Култура“, който е базиран на българската народна традиция и народното творчество. Електроника и съвременно звучене, но с цитати, заемки, семпли. Досега не съм се осмелявал да отивам в тая посока, лесно е да се залитне в популизъм или резултатът да се окаже повърхностен. Но сега събрах смелост и ми е много интересно.
За теб 2020 г. се оказа изключително плодотворна. Какво ни взе и какво ни даде ковидът?
Това е въпрос, по който тепърва ще се говори надълго и нашироко. Но накратко, взе ни пътуванията по света, непринуденото общуване с много и непознати хора, прегръдките и част от излишната ни самонадеяност. Даде ни обратно близкото общуване със семейството, със стари и нови приятели, свободно време за творчество и опознаване на света наново, без да бързаме и да се суетим. Може би малко повече шанс да погледнем навътре в себе си. И ни изкара от илюзорната зона на комфорт, като ни накара да импровизираме. А аз съм закърмен с джаз и обичам импровизацията...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
