Чудесната фраза, че "животът е по-безкраен за смъртта", все по-убедително придобива буквално значение за биографията на Габриел Гарсия Маркес. Тази седмица феновете на писателя за пореден път въздъхнаха облекчено - той влезе в болница, но вече е вън - читав и готов за нови дози живот. Габо е може би последната жива легенда от онези нобелисти, които освен приза притежават и световна и гарантирана с десетилетия напред слава. Битието му е роман, изпълнен със загадки и с удивителни. В същото време и най-всекидневните факти и събития в него звучат като първокласна литература.
Започва да пише в пълна мизерия
1. Сяда да работи по "Няма кой да пише на полковника" в съвсем мизерни условия. Тогава е в Париж без каквито и да било пари - ситуация, която му помага да разкаже майсторски за също толкова бедния полковник.
Пуши по четири кутии цигари на ден
2. Пише "Сто години самота" напълно изолиран в продължение на година и половина. Накрая изпраща книгата до издателството буквално с последните си пари. Докато създава най-големия си бестселър, пуши на ден по четири кутии цигари.
Винаги с жълто лале или роза на бюрото
3. Въпреки гигантската популярност на "Любов по време на холера", "Сто години самота" и "Хроника на една предизвестена смърт" самият Маркес харесва най-много "Есента на патриарха" - казва, че това е книгата, напрегнала литературните му способности до краен предел. Винаги има жълто лале или роза на бюрото си, докато пише.
Влюбва се в жена си, когато тя е на 9
4. Решава да се ожени за бъдещата си съпруга Мерседес, когато тя е едва на 9. Предлага й брак, когато тя е на 14, а най-накрая се вземат 12 години по-късно. Тя е човекът, който го насърчава да публикува "Сто години самота", въпреки че Маркес я завършва с чувството, че не е успял да се справи с историята.
Магическият реализъм идва от баба му
5. Габриел Гарсия има 10 братя и сестри. Вижда за пръв път майка си едва когато е на седем. Отгледан е от баба си. През по-късните години признава, че именно от нея е усвоил стила си на разказване и го е вкарал в литературата като прочутия вече "магически реализъм".
Говори с часове с Кастро за книги
6. Заради отдадената си подкрепа към кубинската революция Маркес печели враг в лицето на Марио Варгас Льоса. В своя статия перуанецът го нарича "Куртизанката на Кастро". Маркес отвръща, че приятелството му с кубинския лидер има литературна основа. "Може да не е широко разпространена истина, но Фидел е изключително интелигентен и образован човек. С него съм водил едни от най-прекрасните си разговори за книги", казва Маркес.
Грегор Замза на Кафка го вдъхновява
7. Основната вина Маркес да се заеме сериозно с литература принадлежи на Франц Кафка. Като юноша Габо е очарован от "Метаморфозата" и началото на романа: "Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо". Това е изречението, от което години по-късно писателят ще изкове собствения си стил, приятно омесен със заемки от Фокнър и Вирджиния Улф. "Рядко пиша, замисляйки се за теми и идеи. Това, което движи моите романи, са образите. Така започна и "Сто години самота" - видях в съзнанието си баща, който води дете в цирк, за да му покаже леда", казва авторът.
Срам го е от "прощалното" писмо
8. Прочутото "прощално" писмо на Маркес, започващо с "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла", всъщност не принадлежи на него. Авторът е мексикански вентрилог, който пуска текста, след като Маркес оповестява през 1999-а, че е болен от рак на белите дробове. Самият писател многократно уточнява, че точно тези писания не са негови. "Изпитвам срам и огорчение, че обичаните от мен и обичащите ме мои почитатели приемат за мое съчинение толкова банална пошлост!", казва Габо.
Спи с екзотични жени
9. В биографията "Един живот" Джералд Мартин, личният хроникьор на писателя, отбелязва, че една от основните му тактики е постоянно да разграничава любовта и секса в книгите си. Типичен пример е "Любов по време на холера", в която Флорентино Ариса е влюбен 50 години във Фермина Даса, което не му пречи да живее пълноценно с други жени, без да губи и капка от страстта си към любимата. Това повтаря и самия живот на Маркес. Негърката Некроманта от "Сто години самота" изглежда твърде съблазнителна за герой от действителността, но всъщност е точно такава: Маркес я среща и интимничи с нея, докато е студент в Богота.
Пие вино с Шакира
10. Близък приятел е с Шакира, с която са двамата най-известни колумбийци. Преди години Маркес й посвети есе, а хубавицата редовно засвидетелства обожанието си и често пие вино с кумира си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
