Великият магьосник на реализма почина на 87 в Мексико сити
Маркес отлетя към своето Макондо. Най-великият разказвач на XX век почина на 87 в Мексико сити. Писателят нобелист, чиито романи бяха най-четените в света след Библията, преди две седмици влезе в болница заради инфекция на белите дробове. Докато лекарите се суетели около него, той се пошегувал с репортерите: "Нямате ли друга работа, че се занимавате с толкова скучен човек като мен?". През 1999 г. му беше поставена диагноза "лимфом" - рак на лимфните жлези. Претърпя две тежки операции и химиотерапия в Лос Анджелис. Премеждията го провокираха да започне мемоарите си. "Намалих общуването с приятелите си до минимум, изключих телефона, отложих всички пътувания и планове. Заключих се и започнах да пиша всеки ден и без прекъсване", споделя писателят пред колумбийския вестник "Ел Тиемпо". През 2002 г. той публикува "Живея, за да разказвам" - първия том от трилогията.
През 2012-а родният му брат Хайме каза пред студенти в Картаген, че "Габо започва да забравя, май има старческа деменция. Губя го с всеки изминал ден и плача заради това". Миналия месец на рождения му ден - 6 март, Габо се нави на тържество, но не пожела да говори публично.
Новината за полета на Маркес към рая на талантливците беше тиражирана от прессекретарката на семейството Фернанда Фамилиар. "Маркес умря. Мерседес и синовете им Родриго и Гонсало ме упълномощиха да съобщя това на света. Много е тъжно", написа тя в страницата си в Туитър. "Хиляди години самота и мъка заради смъртта на най-великия колумбиец за всички времена", написа в Туитър президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос и обяви тридневен траур. На 14 май 2012 г. интернет потребител, наричащ себе си Умберто Еко, разпространи лъжата, че Маркес е починал. Той беше опроверган официално от колумбийското национално радио.
Габо е роден през 1928 година в бедняшкото градче Аракатака, което по-късно ще бъде възпято като любимото му Макондо. Възпитават го баба му и дядо му - полковник в оставка, ветеран от две граждански войни и златар. Именно той възпитава внука си да следи политиката всеки божи ден. В дома на колоритния войник се разказват стотици вероятни и невероятни истории, които по-късно влизат в писанията на неговия наследник.
Бабата на Габо му пълни главата и душата
с местни диалекти, легенди, поверия за умрели предци и призраци със същия онзи невъзмутим тон, с който той по-късно ще хипнотизира милионите си читатели.
Полковникът е истински либерал. И въпреки че Габо е само на 8, когато дядо му умира, той вече е възпитан от него да изживява свободата. Бъдещият нобелист отива при родителите си, които почти не познава. В лицея пише хумористични поеми и рисува карикатури. Наричат го Старика, защото е прекалено академичен и няма навик да играе футбол.
На 23 Маркес пише първия си роман, признавайки влиянието на Уилям Фокнър. Учи право в Колумбийския университет в Богота и започва да работи в кантора. Но скоро напуска, за да прекарва времето си с литератори, художници и журналисти социалисти. "Метаморфозите" на Кафка променят живота му завинаги.
Маркес все още е ученик, когато среща Мерседес Барча. Тя е само на 13, когато й прави предложение за женитба. Сватбата е доста по-късно - през 1958-а. На следващата година се ражда първият им син Родриго Гарсия, който става кинорежисьор. През 1962-а в Мексико Мерседес ражда Гонсало Грасия, днес графичен дизайнер. Маркес посвещава на съпругата си "Любов по време на холера" - най-великия сантиментален роман на века. Всъщност в него отново се прокрадват десетки истории и образи от разказите на бабата и дядото.
Кариерата си на репортер Маркес започва в колумбийския всекидневник "Ел Еспектадор". Тя е достатъчно скандална от самото начало. "Разказ за едно корабокрушение" излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на истински морски инцидент. Маркес разкрива как военният кораб Калдас потъва с целия екипаж. Единственият останал жив, Луис Алехандро Веласко, оцелява 10 дни в открито море на сал. Тъкмо той разказва на журналистите, че са пренасяли контрабанда със знанието и покровителството на правителството. Смелчагата е уволнен, а Гарсия Маркес е наказан - като кореспондент в Рим. Започва да пътува из света - Париж, Барселона, Каракас, Ню Йорк.
През 1965-а Маркес шофира към Акапулко, когато започва да мисли за първата глава на "Сто години самота". Пристига вкъщи, заключва се в стаята, вади пишещата машина, прехвърля всички грижи на жена си, дими по три кутии цигари на ден и поставя началото на магическия реализъм. След 18 месеца, когато излиза от доброволното заточение, забелязва, че
семейството му дължи 12 000 долара
на различни хора и служби. За щастие Габо държи в ръцете си 1300 страници феноменален текст, а латиноамериканската проза се сдобива с първия от многото му шедьоври. Първото издание на испански език е разпродадено за седмица. През следващите 30 години "Сто години самота" излиза в тираж от 30 милиона копия на повече от 30 езика. След невероятния успех и огромния хонорар Маркес и семейството му се установяват в Барселона за 7 години.
Не е тайна за никого, че Маркес е близък приятел с Фидел Кастро. "Той разбира от литература като никой друг", казва писателят за кубинския лидер. Според някои критици хиперболите и мистицизмът в творенията на Маркес целят да отклонят вниманието от политическите вълнения в неговата родина и в Южна Америка. Маркес никога не е пестял сарказма си към диктаторите. Когато на пазара излиза "Опасните приключения на Мигел Латин в Чили", посветен на режисьора, снимал филм за жестокостите на Пиночет и получил смъртна присъда от него, първият тираж е унищожен.
През 1993 г. Маркес лично забранява творбите му да бъдат превеждани, издавани и преиздавани на български, тъй като научава от преводача си Румен Стоянов за отчитане на минимални продажби и печалби. Това е повече от странно и срамно, тъй като във всяка домашна библиотека има поне по една книга на Маркес. През 2010 г. литературните агенти на нобелиста вдигнаха ембаргото.
Говори се, че човекът, за когото "животът е по-безкраен за смъртта", е
заключил чисто нов роман
в чекмеджето си. Въпреки световната слава на "Няма кой да пише на полковника", "Сто години самота", "Любов по време на холера", "Хроника на една предизвестена смърт", "Генералът в неговия лабиринт", "Спомени за моите тъжни проститутки" самият Маркес харесва най-много "Есента на патриарха".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
