Мариус Донкин в понеделник ще влезе в поредната си главна роля - шеф на Народния. Един от най-талантливите и очарователни мъжкари в родното кино и театър спечели конкурса за директор на академичната трупа, вероятно следвайки житейската философия на своя герой от "Знакът на българина" на Димитър Недков: "Мисли глобално, действай локално". Ще му се наложи обаче да си припомни и хватките на дипломацията в Магнаурската школа, чиито възпитаник е цар Симеон Първи. Мариус навлиза в темата, когато се подготвя за филма "Златният век". Но каквото и да става, няма съмнение, че Донкин е от личностите, които умеят да поемат отговорност - колкото и клиширано да изглежда подобна дефиниция на фона на задължителната бохемщина по "Раковска". През следващия сезон Донкин сигурно ще бъде повече в кабинета, в който, да се надяваме, все още витае духът на Пенчо Славейков, но няма как да се откаже от сцените - нито от "Пигмалион", където е със стария си приятел Стефан Данаилов, нито от култовия си моноспектакъл "Г-н Ибрахим и цветята на Корана". Просто ще му се иска денонощието да е от 48 часа. И да овладее емоциите си.
Съдбата винаги е била благосклонна към Мариус. Тя го щади дори в епохата, белязана с мръсната пяна на тоталитаризма. Донкин е син на свещеник, но това не го превръща във враг на народа. "Всъщност човек вижда и чува само онова, което иска. Може би заради това никога не съм се вълнувал и съобразявал с цензурата", казва той. Според него хората не се раждат добри или лоши - ситуациите формират характера им. Мариус, изиграл десетки персонажи от световната драматургия и българската история, винаги акцентира върху абсолютната уникалност на актьора. "Всички трябва да се научат да работят за него - защото ако той не свърши добре работата си, край с продукцията. Нищо. Нула". Но на този пиедестал няма място за болезнената суета на аркашките, която проваля и най-кадърните между тях. "Напразно някои колеги си мислят, че славата е нещо много сладко. Важно е дали правиш образа си, а не дали хората ще те познаят по улицата". Може би заради откровения си максимализъм, Мариус изисква първо от себе си, а след това и от другите. И се шегува сериозно: "Търпелив и толерантен съм, но натисна ли педала на газта докрай, няма спиране. Така че за някои не съм много приятен на снимки и репетиции". Какво да се прави - Водолей с втори изгряващ знак Овен и всевъзможни интереси: астрономия, медицина, футбол, хандбал. Фанатичен левскар. Че при него няма празно, става ясно още във ВИТИЗ - в трети курс снима в "Петимата от Моби дик" и за една нощ се събужда звезда. Даскали в Академията са Анастас Михайлов, Методи Андонов, Нейчо Попов, Любо Кабакчиев - учат Мариус и другите на занаят, морал, трепет и уважение към театъра. Самият Любен Гройс му казва: "От теб ще излезе актьор" - и през годините му дава Ромео, Куцар в "Албена", Протей в "Двамата веронци", Леонт в "Зимна приказва"...
Неговият Симеон в "Златният век" е умен, трагичен и привлекателен. Мариус е на гости у Любо Морчев, когато му съобщават, че ще го изиграе.
От следващата сутрин започва да пуска коса и брада
Вечерта е на конната база - и така 12 месеца. "Симеон е гениален лидер и държавник. За минути анализира и най-критичната ситуация, за да вземе най-правилното решение по най-бързия начин. Но исках да бъде и обикновен човек - да се влюби, да бъде изоставен, да го боли, да се срине от напрежение". Но се оказва, че екипът има други намерения. След спорове, дебати, анализи и скандали на терена заснемат един епизод така, както Мариус иска, и друг според "концепцията". Разбира се, остава "официозният" вариант.
"Беше за първата голяма битка на Симеон. Той заповядва на военачалниците си да унищожат всичко по пътя - за да няма шпиони. Но повръща, когато вижда труповете, паднали един върху друг. Безумието и безсмислието на войната го изважда от равновесие - като всеки интелектуалец, който е принуден да се превърне във владетел. Унищожителят страда заради действията, наложени от трона и политиката". В хрониките на седмото ни изкуство остава кадърът, в който облеченият в бяла риза Симеон подрежда на работната си маса меч, книга и кръст. "Прозренията идват, когато си готов за тях, за техния смисъл. Качественото изменение идва след количествено натрупване, въпреки че това звучи като една друга лексика", казва Донкин.
Мариус открива за България световния драматург Ерик Еманюел Шмид. Кани го Фестивала на монодрамата, който организира във Варна всяка година между 1 и 7 август в Археологическия музей. Губи ума си по "Енигматични вариации" - изключителна пиеса за двама мъже, които преплитат живота си заради една жена. Носи текста на Стефан Данаилов. Ламбо му казва: "Невероятно добър е". И го правят - един от най-фантастичните спектакли, появявали се някога на българския "Бродуей". Обикалят България с него във време, когато властва противопоставянето на партии и личности. "Качеството винаги е комерсиално, а не голотията и другите глупости", категоричен е Мариус. После иска да открие история, която да предизвика говоренето за изконното у нас - като индивиди и като нация. Събира притчи и текстове от Библията, съветва се с дядо Неофит. Лутането продължава 10 години. И тогава идва подаръкът - "Г-н Ибрахим и цветята на Корана" от трилогия на Ерик Еманюел Шмид. "Посланието накратко е: Да се държим с хората така, както искаме да се държат с нас. Всеки е раним - има нужда от любов, от топлина, от внимание. Давайте. Това, което давате, е ваше завинаги. А онова, което запазвате, е изгубено завинаги", резюмира Мариус триумфа си на професионалист, който продължава вече над 10 години. Г-н Ибрахим променя представите му за доброто и за греховете. С него Донкин обира серия от награди - от Европа през Русия до Арабските емирства. "Ибрахим постепенно се превърна в моя съдба. Като че ли аз съм писал някои негови думи. Те са общочовешки дори в конкретиката си. Дарбата, която получава човек - не говоря за таланта - е послание първо към самия него. Тя му се дава, за да бъде използвана - в името на другите. Защото
приемаш енергията, която идва отгоре, и си длъжен да я предадеш на хората
Това е отговорност - ако откажеш, е грях, за който има наказание. Затова всеки с дарба трябва да се съхрани в морална чистота, а не да манипулира", изповядва се Мариус. Неслучайно в София има ученически клуб "Г-н Ибрахим и цветята на Корана". Някои от неговите членове отдавна са изкласили и са поиззаминали по странство, но си пишат с останалите - какво става с представлението. Неслучайно Мариус отдавна се отказа от политиката. Предпочита да работи за духовното, което надмогва материалното. "За да обърнем посоката на живота си завинаги", надява се той. Мариус е доволен, че дъщеря му Велислава се отказва от актьорлъка. Като дете, израснало зад кулисите, в началото естествено иска да бъде "като тати". Той обаче е категоричен - няма да допусне отровата на театъра да я завладее фатално. И тийнейджърката проявява здрав разум. Но се мотивира убийствено за родителя си: "Отказвам се. Ти толкова рядко си вкъщи". А после завършва психология в Софийския университет. Разбира се, няма как да не бъде Донкина - експериментира арт терапии и се чувства щастлива.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
