Г-н Ибрахим промени представите ми за доброто и греховете, признава топактьорът, който утре играе юбилейно представление
Мариус Донкин играе утре на камерната в Народния юбилейно представление на "Г-н Ибрахим и цветята на Корана". Историята на вече култовия моноспектакъл, събрал награди от Европа през Русия до Арабските емирства, започва преди десет години. В онзи момент от кариерата си Мариус иска да говори от сцената за основните причини, поради които всички ние не живеем правилно. И тъкмо когато затъва в притчите на Библията и отказва текстове на приятели, писани специално за него, съдбата чука на вратата. "Случайности няма - въпреки че не го разбираме, когато ни споходят. Едва по-късно го осъзнаваме", категоричен е той. Та точно тогава му звъни Христо Куртев, стар приятел. Носи му от Франция книга с пиеси на Ерик-Еманюел Шмит. В Париж гледал Ален Делон и Франсис Юстер в "Енигматични вариации" - било страхотно. "Като прочетох текста, полудях. Дадох го и на професор Васил Стефанов - тогава директор на Народния. Той каза: "Няма друга пиеса като тази. Да я направим". И се обади на Стефан Данаилов. Стана прекрасно представление. И досега ме питат: "Кога ще го гледаме?". Уви - Стефан вече няма време. Малко след премиерата дойдоха десетина критици от Франция. След финалните овации казаха, че са гледали Ален Делон и Франсис Юстер - но едва сега разбрали за какво всъщност става дума в пиесата, макар и на български. "Но това няма да го напишем никъде", предупредили те екипа.
Покрай Снежина Русинова, която е преводач на Шмит у нас, и покрай плащането на авторските права Мариус започва да кореспондира със световноизвестния драматург. Дори му предлага тракийския мит за Орфей. Шмит е много впечатлен, но се въздържа да го разработи заради Жан Кокто, който вече го е използвал. И тогава му предлага "Г-н Ибрахим". Донкин го кани на първия международен фестивал на монодрамата във Варна, организиран от самия него. И си позволява да изиграе пред Шмит "Г-н Ибрахим". Французинът остава твърде развълнуван - заради тоталната отдаденост, заради изумителните емоции на Мариус. Гостът признава, че във Франция постановката е по-спокойна, по-декларативна. А Мариус на свой ред е учуден - нима може подобен текст да бъде изигран без нерви. Шмид му обяснява, че това е въпрос на стил. По-късно Хана Шигула изиграва по същия начин писмата от сестрата на Шекспир до гения - пак на фестивала на монодрамата, поканена от Донкин.
"Човек пристъпва със страхопочитание към подобен чутовен автор с десетки призове, който учи музика и на 30 години става магистър по метафизика. Бързо обаче разбрах, че срещу мен има освободен и народен човек. Той няма проблеми в общуването - независимо от това къде се намира. Хареса му атмосферата, хареса му живота - цветен, многообразен, бохемски. В поведението на Шмит се съдържа особена сочност. И това понякога стъписва хората - защото той е философ от първа класа, който вкарва сентенциите си в сериозни човешки истории. Така те стават плътни - без натрапчива дидактичност", разказва Мариус. Безкрайно е щастлив от срещата с Шмит - започва да гледа по друг начин на хората, на диалога, на професията. Осъзнава по-пълно всичко онова, на което Любен Гройс го е учил в театъра.
За трите дни във Варна Донкин води французина из родния си град - край брега, из живописните кръчми. А на среща в кметството Шмит казал, че ако всички български актьори играят като Мариус, то той ще направи и невъзможното, за да снима филм тук.
"Ибрахим постепенно се превърна в моя съдба. Като че ли аз съм писал някои негови думи. Те са общочовешки дори в конкретиката си. Дарбата, която получава човек - не говоря за таланта - е послание първо към самия него. Тя му се дава, за да бъде използвана - в името на другите. Защото приемаш енергията, която идва отгоре и си длъжен да я предадеш на хората. Това е отговорност - ако откажеш, е грях, за който има наказание. Затова всеки с дарба трябва да се съхрани в морална чистота, а не да манипулира", изповядва се Мариус.
10-те години с г-н Ибрахим, който преживява вечните теми и дилеми, правят изключително чувствителен Донкин към всичко онова, което противоречи на морала в своеобразната проповед. Самият той раздипля душата си, за да се увери, че е достоен за посланията на Шмит. Търси в дълбочина греховете към баща си, който е свещеник. Разбира ги и преоткрива истината, за да може да променя - себе си и публиката.
"Ако духовното надмогне материалното, ще обърнем посоката на живота си завинаги - тя ще стане необратима. И ще спрем да пропадаме. Необходимо е ръководителите на България да го разберат - за се случи всеобщата промяна. Битката между политиците би трябвало да бъде за доверието на хората, а не за проценти. Полезно е да предвиждат непредвидимото. Но те понякога сами пишат сценария за собственото си унищожение, за краха на нацията. Няма друга държава в Европейския съюз, която да "разполага" с толкова нищожен процент за култура от брутния вътрешен продукт. Затова протестираме - срещу липсата на хоризонт, срещу отношението на властта към нас. Заради това се опитвам да говоря на хората - те са носителите на основната енергия", признава Мариус.
Когато на среща със зрителите тийнейджър металист му казва: "Знаеш ли, човече, след твоя г-н Ибрахим започнах да говоря отново с баща ми", се чувства на седмото небе. Смисълът на тези десет години би могъл да се побере дори само в това признание. Неслучайно в София има ученически клуб "Г-н Ибрахим и цветята на Корана". Някои от неговите членове отдавна са изкласили и са поиззаминали по странство, но си пишат с останалите - какво става с представлението. А Мариус вече работи по два нови текста на Шмит - "Нощта на маслиновата гора" и "Евангелието на Пилат". Този път ще ги режисира, защото героите са на около 30.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
