Мариус Куркински е във вихъра на почти денонощен маратон покрай две нови знакови събития в блестящата си кариера. На 14 ноември за старта на Киномания гледаме дебютния му филм „Засукан свят“ по едноименния разказ на Николай Хайтов. „Никога не съм познавал писателя, но той ме заземи - чрез творбите му открих най-прекия път до публиката. В неговите герои разпознах най-близките си хора“, сподели известният артист пред „Стандарт“. Мариус е съсценарист и режисьор на драмата, играе и Милю – човек космос, в чиито живот се оглежда българският модел. Куркински влиза в кожата му за период от 40 години – от 28 до 68. Те са изпълнени с тъга, сълзи, ирония, мъдрост, невъзможност да избягаш от себе си... „Посипваме си главите с пепел и продължаваме да грешим“, обобщава Мариус с прецизна точност един от най-големите ни грехове. С него пред камерите в „Засукан свят“ са Камен Донев, Ани Пападопулу, Велислав Павлов, Димитър Николов... Със сигурност можем да очакваме силна драма, разтърсваща с вселенските въпроси, които, естествено, ще останат без отговор. Не по-малко вдигащо адреналина зрелище подготвя Мариус за 4 декември, навръх Света Варвара. Тогава в Двореца на културата и спорта във Варна той ще представи сборен моноспектакъл от всичките си солови акции досега – от „Дон Жуан“ до „Черното пиле“ по Хайтов. „Отдавна го замислям, а и публиката го иска. Ако е рекъл Господ, трябва да се получи“, надява се Куркински. „Целият август бях при баща ми във Варна. Беше много приятно. Благодарен съм за това. През ноември пак отивам“, разкрива Марус, който в повечето от проектите си работи с продуцента Кирил Кирилов.
Скоро ще трябва да избере и заглавие за следващата си постановка в Народния театър. Може би гравитира около Лермонтов, но все още не е решил финално. За съжаление на зрителите, Мариус вече не играе в хитовите „Хамлет“ на Явор Гърдев и в своя „Ревизор“ на академична сцена. Всичките му режисьорски представления обаче се въртят със страхотен успех из нашенския „Бродуей“. „Може би в началото не очаквах, че „Рибарят и неговата душа“ на Оскар Уайлд ще продължи да се играе толкова сезони в „199“. Той е висок текст, в него няма нито една смешка. „С любовта шега не бива“ в Народния е романс, чиста поезия - казах на актьорите да не се съобразяват с публиката, тя да ги догонва. „Балкански синдром“ в „Зад канала“, „Отворена брачна двойка“ - всички те са доказателство, че лудостта и крайното отдаване не са били напразни. Въпреки че като гледам „Дамата с кученцето“ и по-старите си моноспектакли, си мисля: „Боже мой, това е безумие“, откровен е Куркински. Но не крие, че да е сам на сцената, за него е равно на пълна свобода. Вярно е, че в моноспектаклите прозира и известна доза егоизъм, но Мариус го тълкува като нормална човешка и актьорска слабост. Въпреки че има и друга дефиниция за тях – каторга на чувствата. „Знаех, че ще стана артист от съвсем малък. Просто чаках детството да свърши, училището да свърши, за да стъпя на сцената. Исках по-бързо да дойде истинското актьорстване. Това е повик, зов. Не ние избираме театър, той избира нас. Той сочи хората, които да бъдат в него. Обладан съм и не си представям живота по друг начин“, никога не е спирал да разголва арт душата си Куркински.
Всъщност фанатизмът в името на изкуството е неговата запазена марка. „През 2002-а трябваше да гостуваме на международния театрален фестивал в Санкт Петербург с „Кралят елен“. Но Кръстю /Лафазанов/, много го обичам, се разболя – слава Богу, отдавна няма и следа от проблема. Но тогава беше тежко и реших да отменя гастрола. Започнаха да ме навиват да вляза вместо него. А аз „не“, та „не, няма да играя“, а и по това време репетирах в Пловдив „Малки комедии“ на Чехов. Сашо Морфов, Василка Бумбарова, всички ме убеждаваха – заради театъра. Най-накрая се съгласих, Митко Рачков влезе вместо Филип Аврамов и излетяхме. Научих текста, но напрежението беше огромно. Стана много добре, колегите бяха прекрасни, започнах да импровизирам. На другия ден никой не вярваше, че за първи път играя тази роля. И получих три награди – за актьор, за режисьор, за най-добро представление. Тогава разбрах, че наистина има дуенде – идва, хваща те, получава се. Но да не се фукам, само съм горд. Струвало си е“, беше откровен Мариус пред „Стандарт“. И понеже вече сме в обсега на зодията му Везни, няма как да не стане дума за 15 октомври, когато ще черпи за 50. „Време за равносметки ли? По-скоро – не. А и те не са дадени на човека – не той трябва да ги прави. На друго място става ясно дали си преборил демоните си или не“, убеден е Мариус. За злободневие не му се говори. „Българите са умни хора – особено обикновените. Честните, които не са се забъркали в нещо, които не са тръгнали да се продават. Може би и сред тези, които се бутат непрекъснато в политиката и бизнеса има умни личности – но не съм ги срещал. Интересни са ми тези, които и втори път да живеят, пак ще изберат това запазване в себе си. Хората усещат, че с простотия, шок и дивотия просто не върви“, коментира Куркински.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
