Марин Янев, който беше удостоен с „Икар“ 2020 за особени заслуги и нарече „апокалипсис“ церемонията в празната зала на Народния театър, разказва потресаваща история. Когато пенсионираната от цирка кобила Звезда – в неговото детство вече „служител“ на театъра във Варна - чувала аплодисментите след представленията, се изправяла на задните си крака и се покланяла барабар с каруцата, в която сценичните работници товарили декорите.
„Къде видяхте в мен особени заслуги?! Те са на българския театър, който ме взе в прегръдката си и не ме пусна повече“, каза на тържеството в Народния Марин Янев и цитира на арменски любимата фраза на Крикор Азарян: „Да ти взема болката“. „Това, което днес лекарите вършат, и ние се опитваме – да лекуваме душите на хората. Дано никога не ни напуска радостта от аплаузите, която ни напомня, че все още има смисъл“, завърши един от доайените в родния храм на Мелпомена.
А неслучайно в Народния театър Марин Янев получи Икара от ръцете на своя приятел, с когото са заедно още от първите си години във Варна - Стефан Мавродиев. Именно там, в морската столица, започват страстта и предаността на двамата към изкуството. Днес Мъро, както го наричат близките му, има над 100 роли в безкрайната си възходяща кариера. Във ВИТИЗ учи с най-големите - Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова. Снима с някои от най-популярните кинаджии от Европа – Джан-Мария Волонте и Стефания Сандрели. Но, както казва самият Марин Янев, много е важно да погалиш птиченцето, когато каца на рамото ти.
Първата му реплика пред публика е „Мадам, има телеграма за вас“ и когато я произнася, той е някъде на около 5. Срещу него е самата Ана Феликсова – абсолютната примадона на Варна. По това време баща му е театър майстор там, а майка му продава билети. Малкият, който буквално прохожда на сцената във Варна, с кеф диша прах и грим и още тогава усеща, че това ужасно му харесва. Във ВИТИЗ завършва класа на Боян Дановски, когото нарича „гениален педагог“. В Академията среща и голямата си любов – актрисата Цветана Цветкова. Двете им дъщери наследяват страстта - Кристина е актриса, а Марина - сценограф. Тъкмо е завършил Академията, когато Съдбата му се усмихва – великият италиански кинаджия Карло Лидзани го избира да играе в снимания и у нас „Любовницата на Граминя“. Точно по това време Методи Андонов го вика за „Козият рог“. И прави нещо, което надали някой друг би направил за колега – изчаква Марин Янев да приключи с ангажимента си в Рим, за да влезе в най-добрия БГ филм на всички времена. Но, както често споменаваше Стоянка Мутафова, Андонов е от най-необяснимите аристократи на духа, родени в дълбоката нашенска провинция.
Както се знае, Марин Янев е от истинските емблеми на златната епоха в "Сълза и смях". Той е Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо" през 1982 година – пиесата на Кен Киси, която Павел Писарев дава на шефа на трупата Стойчо Мазгалов с поръчката да се превърне в постановка. Така родната публика гледа спектакъла на Красимир Спасов още преди да е гледала филма с Джак Никълсън. И се случва може би най-голямата сензация по домораслия „Бродуей“, която като че ли не е повторена до днес – „опашките“ са до „Кристал“, защото от сцената звучат остри реплики срещу всяка власт, всяка тоталитарност, всяко насилие. „Имаха нужда от нас, обичаха ни по различен начин – защото говорехме неща, които те не можеха да си позволят в живота, колкото и да им се искаше. Беше време на надлъгване, на дебнене. Ние се опитвахме да надхитрим тези, които поръчваха музиката. Те се правеха, че ни разбират. И нещо се случваше. Най-страшното е, когато настъпи затишие“, споделял е Марин Янев за „Стандарт“.
След „Сълзата“ идва ред на Народния театър - Антифол в „Комедия от грешки" на Шекспир, Хенри в „Камината" от Маргарит Минков, Бубнов в „На дъното" по Максим Горки, лекар в „Макбет" от Шекспир, професор Сантана в „Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо, Яворов в „Стаята“ на Константин Илиев...
Марин Янев е и от много много играещите в киното и телевизията – близо 70 продукции са облагодетелствани от изключителния му талант. „В един момент се усетих, че прекалявам с лудите. Започна се с „Любовницата на Граминя“, последва шантавият Боко в „Спомен за близначката“ на Любчо Шарланджиев. В театъра модерните партийни секретари започнаха с „Ние, долуподписаните“. А така ми се искаше да участвам в ярки комедии. Пророкът Леон Даниел казваше: „Момчета, хвърляйте се в комедията. Иначе губите, тъпчите на едно място“, връщал е лентата маестрото.
„Любовта към театъра е неизлечимо заболяване. Аз заболях от него съвсем малък. От нея са болни и всички зад сцената - как иначе да разберем защо човек, който получава доста компромисна заплата, не напуска? А не напуска, защото иска да е част от магията, иска да вижда как представлението се ражда от нищото, как Теди Москов вика на репетиции, как артистите вдишват аплодисментите и как очите им греят. Аз се заразих от тази болест и я предадох и на децата си", признавал е Марин Янев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
