Малин Кръстев и Герасим Георгиев са в стихията си в „Стриптийз покер“ – премиерният атрактивен, абсурден и парадоксален спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“. Малинко и Геро взривяват не само чувствата и пространството на героите си, но и публиката – с каламбурите и смешките на Жан-Пиер Мартинес. Не по-малко забавни са и техните партньорки – Василена Атанасова и Христина Караиванова. Но – колкото е странно, толкова е и закономерно – пиесата на французина е колкото смешна, толкова и тъжна. Отдавна сме свикнали от добрата драматургия да очакваме тъкмо това – контрастните емоции от човешкия спектър, полюсните изненади. Между тях мотивите за обратите и интригите на сцената традиционно са следните: младежки кретенизми, изхабен брак, провалена любов, изневери, лош късмет, изумителни съвпадения, отчуждение – от себе си и от обществото и така до безкрайност. А, както се знае, няма по-велик сценарист от живота. Дори когато те отвежда между четири стени, които приличат на лудница. Ето какво казва и режисьорката Надя Асенова, която толкова е харесала текста на Мартинес, че го е превела от раз. „Вероятно всеки от нас е чувал сентенцията ,,Случайността е начинът Бог да остане анонимен“. За първи път работя пиеса на Мартинес. Харесах я, защото на фона на бликащия хумор усетих препратка към мисълта за голямото - за Бог или съдбата, ако предпочитате. На пръв поглед ординерна ситуация събира две двойки на вечеря. Събитията, които произтичат от тази среща, водят до неудобство, конфуз, безкрайно смешни ситуации и дори парадоксалност в общуването. Докато се смеем и си мислим ,,Това никога няма да се случи на мен!“, се пораждат мисли за рутината, неудовлетвореността, лъжата в семейството и в обществото. Защо лъжем, какво прикриваме, кого лъжем в крайна сметка – другия или себе си? Не сме ли замръзнали в социална мимикрия, която може да бъде много смешна за чуждия и много тъжна за нас… Такива въпроси ме вълнуваха, докато работех. Зареждах се от неизчерпаемия талант на Геро, от интелигентната провокация на Малин, от деликатността на Василена, от лудостта на Христина. Вярвам, че тази своеобразна амалгама от индивидуалностите на тези творци плюс комедийно-абсурдната ситуация от автора и моята натрапчива мисъл, че съдбата винаги си знае работата, родиха ярък, смешен, парадоксален спектакъл. След представлението може да си тръгнете с усещането, че много сте се забавлявали, а може да се приберете и с някои въпроси, водещи към самоанализ. Каквото и да вълнува нас, творците, в крайна сметка, го правим за вас - публиката. ,,Добър е всеки театър, който не е скучен.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
