С Ричард Гиър са манекени в Корея, Рой Шайдър го кани на риболов в Америка
Артистите сме като гладиатори - винаги готови за бой и жертви, казва авторът на филми и картини
400 икони е нарисувал досега Максим Генчев. Подарил е десетки от тях. Дори на тези, които подозира, че го мразят. "Винаги се питам дали най-свещените образи не са създавани от най-големите грешници", самоиронизира се в типичния си стил актьорът, сценарист и режисьор, който е винаги готов да изстреля истината в очите на когото и да било. Кой знае защо, подобна рефлексия тук и сега се брои за "скандална". Максим е в първи клас, когато става ясно, че рисува сполучливо - но не като другите. (Всъщност това е "проклятието", което ще го преследва цял живот). Учителката дава две теми на класа - "Моят татко" и "Пролет". "Щрихирах баща ми като шарж - легнал, с ходила, над които се подава вестникът му. Той четеше във всяка свободна минута, завърши задочно второто си висше образование. Даскалицата се потресе и скъса листа ми. "Баща ти е граничар, герой - на кон и с автомат! Какви са тия драсканици?! Безобразие", избухна тя. Същата съдба сполетя и второто ми творение - ствол на дърво, мрачен и самотен, без листа и оптимизъм. Всичко това се случваше в заставата край Водни пад, където служеше баща ми, който понякога беше толкова изморен, че заспиваше, както яздеше. А даскалицата беше жената на старшината", връща лентата Генчев. Най-ярките от детски смешни и тъжни спомени той е възкресил в новия си филм "На педя от земята", който в момента върви по кината в София и из цялата страна. Във военния трилър за 50-те години на миналия век, изпълнени с балкански сталинизъм, диверсант убива войничета и поставя червена петолъчка в раната. "И след тази разправа с крехката ми младенческа душа спрях да рисувам. Много по-късно,
в месеците на самота и отчуждение се върнах към четката и боите
откровен е Максим. Това става през 90-те - той вече е играл в Пловдив и Пазарджик, когато Крикор Азарян го вика в театър "София". Сред най-любимите му спектакли там е "6 лица търсят автор" на Пирандело. С Ани Вълчанова правят отличен дует в "Асансьорът" - пиесата, която Георги Марков пише, вдъхновен от Яна Пипкова, майката на актрисата. Максим излиза под прожекторите и в Народния - в "Църква за вълци" на Петър Маринков. Професор Васил Стефанов, тогавашният шеф на академичната трупа, му казва: "Въпреки вашата интелигентност, умеете да бъдете чудесен селянин". Генчев влиза в Малък градски театър "Зад канала", но времената са тежки за културата. "Нямаше търсене на изкуство - точно както днес. "Отгоре" ни заплашваха със съкращения. После ни намаляваха заплатите, но ние бяхме щастливи, че въобще имаме работа. Актьорството е гладиаторска професия - винаги готови за бой и жертви", категоричен е той. В онази епоха Максим рисува все по-често - от духовен глад, за да се спаси от лошотията и дребнотемието. Нито за миг не остава без работа - дори след като напуска щата. Става златар - майстори обици и кръстчета. Някъде по това време започва с иконите. "Първо бях нещо като асистент на братовчед ми - Красимир Маринов, известен художник от Видин, който направи страхотна кариера по света. Той беше студент по анимация на Доньо Донев във ВИТИЗ. Но беше свикнал да печели много и заряза Академията, след като разбра, че дипломата ще му осигури месечна заплата от 146 лева. Аз пък подписах договор с фирма, която осигуряваше манекени от соцлагера за фотосесии на огромна модна фирма в Корея. Бях атлетично момче, хващах окото - костюмите ми стояха прекрасно. На терен заварих другият модел - красив и отегчен мъж, който не разговаряше с никой. Явно много го мързеше - държеше се напълно дистанцирано. Вероятно му бяха платили луди пари за унижението. После го видях в "Хубава жена" - беше Ричард Гиър". Генчев се прибира в родината с бая тлъста пачка, но
данъците и инфлацията гълтат като ламя
финикийските знаци, спечели с честен труд в Азия. Каквото и да се случва обаче, Максим не спира да рисува. "Върховна наслада. В тези часове съм господар на самия себе си - най-важното за мен. (Този мерак винаги ми е изяждал главата.) Картината приключва, когато художникът реши - никой не може да му казва какво да прави. При иконите, разбира се, не е богонравно да излизаш от канона. Но при живописта винаги съм действал без стил, без система. Идеалните образи са в съзнанието ми. Нямам нужда някой да ми позира. А и
лесно бих могъл да се изкуша от модела си
изповядва се Генчев. Той е малкото бг актьори, които влизат в повечето от международните продукции от раз. Среща различни личности, но е изключително впечатлен от Рой Шайдер. Двамата се засичат в "Добрата война". "Беше невероятно точен. Помнеше мястото на всеки от масовката и така пестеше титаничните усилия на скриптера - ако той не си е на мястото, вече готовият материал отива на кино. Та имаше една сцена, в която Рой трябваше да ми покаже как се сгъва американското знаме. Направих го, естествено, без проблеми. След това се оказа, че каскадьорът закъснява. Шайдер каза: "Убеден съм, че този офицер може да се бие" - и свършихме работата. Той обаче продължи: "А играш ли в театъра?". И когато отговорих утвърдително, се поинтересува за ролите ми напоследък. В момента, в който му споменах Джейми от "Дългият път на нощта към деня" на Юджин ОТНийл, той буквално настръхна. Оказа се, че този герой му е проправил пътя до "Ах, този джаз". Рой толкова се възбуди, че ме заразпитва как съм изградил образа на Джейми. И тогава, грях, не грях, започнах да импровизирам - абе, направо си измислях. След финала на шоуто ми, Шайдер каза: "Ти си много добър. Я ела на гости в Щатите - ще те водя на риба". На другия ден беше купонът за края на снимките. Рой си беше тръгнал. Но беше оставил нещо за мен на Виктор Божинов и Мая Бежанска - тогава асистент режисьори. Двамата бяхме хванати от фотографа в профил - един срещу друг, много ефектно. Върху снимката пишеше: Max, forever. Направо ревнах. Рой Шайдер ме беше признал и похвалил".
В "Спартак" дори не успяват да убият Генчев - въпреки че е
наставник на самия Горан Вишнич
Пристига от нощни снимки и направо се сгромолясва за сън в караваната. И на Асен Блатечки му е жал да го вика за кървавата масовка. "Максе, така сладко спеше - как да те събудя, за да ти видят сметката", шегува се после колегата му. "А аз наистина идвах от отвратително тежки дубли - бях капитан на кораб и десет пъти изляха върху мен по 50 тона вода, защото някакъв асистент режисьор не се сетил да ми каже, че докато се опитвам да не се задавя с потоците, лицето ми придобива гримаса, подобна на усмивка. И малко преди да пресушат поредната цистерна, изясних какъв е проблемът и го реших", сладкодумен е Генчев. Друг път кисне 8 часа в окоп с лед и кал, докато дойде моментът на единствената му реплика. Затова винаги казва, че се е снимал в много продукции, но действително е играл в малко от тях. "Взимаха ме заради визията и способностите ми, а не защото знаеха що за актьор съм", уточнява Максим. Сега той е готов за нови подвизи и слава. До месец с д-р Златина Филипова, продуцент на неговите филми "Дякон Левски" и "На педя от земята", започват снимките на "Съкровището на Вълчан войвода". В главната роля в детския екшън ще бъде един от любимите актьори на Генчев - тийнейджърът Симеон Филипов. Много му се иска да трасира кариерата му към Холивуд.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
