Да излезем от клетката на унижението, да бъдем лъвове като Дякона, призовава сценаристът и режисьорът на филма, провокирал противоречиви страсти
Дякон Левски постигна целта си - постоянно се говори за Апостола?, казва Максим Генчев, сценаристът и режисьорът на филма, коментиран от всички с плюс или с минус. Днес сънародниците ни в Монреал ще гледат лентата, тотално финансирана от д-р Златина Филипова, вероятно единственият действително независим продуцент в България. Утре е прожекцията в Торонто, следват Чикаго, Вашингтон и Лас Вегас.
- Господин Генчев, за какво си давате сметка точно година и един ден след шумно-скандалната премиера?
- През цялото това време се говореше толкова много за Левски, колкото никога досега. Дори тези, които отричат филма, участват в съхраняването на родовата памет. Хората са развълнувани и това е най-важното. Проучват всяко писмо на Левски - до комитетите, до Ботев, до Каравелов. Непрекъснато ровят из архивите. Вляза ли някъде, започват да ме разпитват. Веднъж попаднах с историк в асансьор в един от столичните молове. Два пъти минахме етажите нагоре и надолу, докато обсъждахме и спорихме.
- Осъзнавате ли по-ясно днес защо решихте да направите своя филм?
- Дякона се появи два пъти във въображението ми. Преди всичко аз съм актьор. А актьорът е диагноза - влиза в съзнанието на другите. Те пък живеят в него. Не са измислица. Изникват без насилие. Така се докоснах до необяснимото. И видях Левски край стобора. Ние го знаем от портрети, но дали наистина е изглеждал така, никой не може да каже. Когато се визуализира, мълчеше - строг и страшен. Неслучайно го показвам в онези години, за които нищо не се знае за него. Вторият път ми се яви, когато реших, че Веско Плачков ще влезе в образа. Вече бях пътувал до Плевен, за да видя как момчето се справя на сцената. Убедих се, че е светла душа. Искрена. Но нищо не му казах. Само го поканих да мине покрай нас - обясних му, че живеем в градче, близо до София. И той дойде - в пет часа заранта. Тъкмо тогава ме споходи видението - с ямурлук и остър поглед. Веско влезе в двора и се отправи тъкмо към това място. Вече нямах никакво съмнение, че той трябва да изиграе Левски. Около превъплъщението му
витаеше сила свише
Докато снимахме, Веско си лягаше към 9 часа, но не в леглото, а на пода до него, завит с рогозка. И през ум не ми е минавало да го изисквам от него. Ставаше към 3 часа заранта и ходеше пеш с километри. За да усети, да почувства чисто физически. А докато снимахме онзи епизод, в който Левски обикаля празните улици и чука по залостените врати - самотен и неразбран - от небето насред зима се изсипа градушка. Абсолютно нетипично за този сезон. В този същия този кадър се появява жена, която вика: "Ето ви свободата - увиснахте по бесилките? Та автентичните ледени зърна, които не бях "поръчвал", бяха материализацията на "Народе???". Ледените зърна на страха, безразличието, предателството. Народът обаче не е виновен. Всъщност никой няма вина. Просто Левски е осъзнавал, че България - една от най-могъщите държави в света през Средновековието - не съществува от столетия. За него това е било Престъплението. Той е искал да я възроди. Да не забравяме, че Дякона дълги години е бил в манастир, където се е образовал като никой друг - научил е чужди езици, придобил е широка обща култура, бил е наясно с робството и с "присъствието".
- Казвате, че всеки от нас носи Левски у себе си - убеден ли сте в това?
- Категорично да. Той е като син, баща, идол. Но винаги жив. Защото е знак - за национална принадлежност, за идентичност за вечни времена. Освен вдъхновение, подхранвано от родолюбието, почувствах още нещо, преди да започнем снимките - че търпимостта ми приключва. Защото вече не знаем какво се случва в държавата. Доброто ли е повече или Злото. Именно това "неведение" прогони милиони нашенци да търсят отговорите на своите въпроси по света. Моята изповед, наречена "?Дякон Левски", е пропита с болката ми на българин. С порива ми към второ Възраждане. С обвинение към предателите на идеалите на Васил. Но и с прошка към всички нас - неговите наследници.
- Какво искате да внушите на публиката?
- Че да си българин е отговорност - пред Аз-а си, пред родината. Иска ми се Левски да ни върне към достойнството, честта и смелостта. Той е скромен. Тих. Отдаден. Но лъв! Дълбоко в себе си всеки от нас е достоен за него. Временно обаче сме изплашени, забравени, смачкани. Унизени лъвове в клетки. Скоро ще настъпи времето, когато възелът ще бъде разсечен. И тогава ще блесне голата истина, която ще ни принуди да избираме:
Да се въздигнем или да останем в оковите си
- Като се абстрахираме от обвиненията към вас в различни земни и кинаджийски грехове от сорта на тези, че Левски е псувал или че исторически нещо не е достоверно, защо филмът ви се сдоби с противници и отрицатели?
- Защото, както по времето на Левски, така и днес, никой не иска промяната. Тя плаши. Христо Големия пита: "Дали робите знаят, че са роби?" Клетките ни са отворени вече от 26 години, но, незнайно защо, ние не искаме да излезем от тях. Странно, нали? Филмът е разказ за нас, българите, тук и сега. Извън обсега на представите ни за Левски. Извън конкретиката.
- Как сънародниците по света и въобще чужденците приемат филма?
- "Дякон Левски" получи наградата "Артизан" за исторически филм в Кан. На фестивала за източно кино във Ватерло беше сравнен с епично платно на Акира Куросава. 700 сънародници го гледаха в Лондон. Беше нечовешко изживяване. Българско. Аплодисментите сякаш извикаха от екрана онзи човек с очи като небе по време жътва и с коси като узряло жито. Там, където има само един българин, я има цяла България. Там, където има и един възрожденец по дух,
тлее надежда за второ Възраждане
Генетичните възли, сетивната връзка с родината не могат да бъдат разсечени. Това е важно за душевната хармония. За светогледа на децата ни ? където и да са под небето. Филмът хваща за сърцето - така ми казват българите по света. Той е реален. Тъжен. Усмихващ се. Трагичен. Левски е нашият светец - пренебрегнал живуркането, отказал се е от материалното и от плътското в името на благородната си кауза. Той е единственият човек, обичан наистина от цялата нация. Той е българското християнство. На фестивала във Ватерло тамошен критик възкликна: "За първи път чувам за Левски. От тази личност струи светлина." Между другото, белгийците останаха много поласкани, след като разбраха от филма, че Левски е купил 100 техни пушки за Белградската битка през 1862 г. Искаха да ме водят в заводите, където произвеждат оръжията.
- Вярвате ли, че някой друг ще се осмели да снима живота на Дякона?
- Би могло да се получи свирепа историческа криминална драма. Без да изпадам в теории на конспирациите и в спор с историците - това е рисковано и опасно, ще ви кажа, че някой упорито е заличавал следите на Левски. До днес нито един историк не може да назове конкретния предател на Апостола. Заподозрени са петима. Майка му Гина е хвърлена в кладенец, брат му Петър е умрял от ампутиране на крак заради диабет. През 1931 г. Турция подхвърля на България архив, в който има всевъзможни небивалици - от сорта на тази, че Левски е пял турска песен под бесилото. Как мислите - дали е възможно? Дякона сам избира пътя към Кръста, своята Голгота. Той иска да го запомнят като свещеник. Последната му молитва е "Боже, избави България."
Д-р Златина Филипова:
Веднага потърсиха задкулисие
Когато стана ясно, че "някаква" българска лекарка, която работи в Абу Даби, дава пари, за да се случи "Дякон Левски", добри хора веднага потърсиха задкулисие. Според отрицателите, не е възможно толкова много собствени и спечелени с честен дългогодишен труд средства да се инвестират в художествена кауза единствено от патриотизъм и идеализъм. Чуха се коментари: "Има нещо друго" и "В ред ли е тази жена?" Всички си даваха сметка, че бих могла да затворя в световни банки тези гигантски за България пари, повече никога да не работя и да се отдам на житейски удоволствия. Според повечето, това означава най-вече лукс - примерно, да си купя хеликоптер. Къде остана прагматизмът на "новото време"? Никой не коментира, че инвестирах в киното ни, че бяха създадени 400 работни места.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
