Виртуозният цигулар Марио Хосен, който от години живее и работи във Виена, се завръща в родния си град Пловдив на 9 и 10 септември за два концерта с представителния оркестър на Виена - Wiener Symphoniker. Събитието, което се очаква с възторг от меломаните, ще се проведе на най-красивата българска сцена – Античния театър. А на пулта ще застане известният български диригент Найден Тодоров. Основан през 1900 г., днес Виенският симфоничен оркестър се нарежда сред най-добрите състави в света. Оркестърът пише музикална история със смели и авангардни програми. На диригентския пулт на оркестъра са заставали Густав Малер, Рихард Щраус и Антон фон Веберн, а сред солистите откриваме имената на Клод Деюбси и Бела Барток, за които оркестърът е и вратата към световните сцени. За концерта, за своята преподавателска и артистична дейност и за това какво го прави щастлив, Марио Хосен в интервю специално за „Стандарт“.
- Маестро, меломаните у нас очакват с огромен интерес гостуването на Виенския симфоничен оркестър в България. Знаем, че дължим на Вас тази привилегия. Как се стигна до идеята да поканите световноизвестния оркестър точно в Пловдив?
- Привилегията е на организаторите - Сдружение "Тракия" и Община Пловдив. Те ме поканиха да гостувам в Пловдив със световен симфоничен оркестър и направиха всичко възможно това събитие от висок ранг да се реализира в Пловдив. Изисква много идеализъм подобни прояви да стават факт. В случая отношението и вековната традиция на древния град като че ли поведе сърцата на организаторите точно в Античния театър на Пловдив да се чуе традиционния и известен със спецификата си виенски звук.
Първоначалната ни идея бе да поканим оркестъра на Лондонската филхармония, с който преди няколко месеца бях на турне в Испания. Но след разговор с ръководството на Wiener Symphoniker, с които плануваме няколко концерта, аз предложих на организаторите да представим на публиката в Пловдив легендарния виенски оркестър, който е и официален представител на града, столица на класическата музика.
- На сцената на Античния театър в Пловдив ще сте трима пловдивчани – Вие, маестро Найден Тодоров, който ще дирижира концерта и Иво Йорданов, който е част от Виенския симфоничен оркестър. Да свириш в родния град е вълнуващо, нали?
- С Найден ни свързва дългогодишно приятелство и творческо сътрудничество. Той е водещ български диригент, изцяло отдаден на работата си и музиката. С Ивайло Йорданов, великолепен контрабасист, сме приятели и се познаваме от студентските години. Последно работихме съвместно с оркестъра на Мартин Кершбаум - Vienna Classical Players, по звукозаписен проект за австрийската национална банка. Удоволствие за мен е да сме заедно на сцената в родния Пловдив!
- Известен сте като специалист на музиката на Николо Паганини. Ще изпълните неговия Първи цигулков концерт. Защо се спряхте на това произведение?
- Идеята е изцяло емоционална и свързана с детството. В Пловдив се докоснах до света на цигулковото изкуство. Като възпитаник на Пловдивското музикално училище и изпълнявайки капричите на Паганини и първия цигулков концерт с оркестъра на Пловдивска филхармония, аз получих многогобройни покани да гастролирам по сцените на почти всички български оркестри, което бе и началото на кариерата ми като солист в България.
Сега, след близо 30 години, но вече като гражданин на Виена и след гастроли в над 40 държави, съм отново на пловдивска сцена, отново с музиката на Паганини, но този път като солист на Wiener Symphoniker.
- Казват, че Виенския симфоничен оркестър е първоносителят на специфичния „виенски звук“, към който всички музиканти се стремят. Какво е специалното на този звук?
- Този, наистина характерен за Виенските състави звук, води началото си от 19 век и в основата му е богатият опит на музикантите в камерното и домашно музициране. Мек звук, общ дъх в динамичното изграждане на фразите, характерната стилова култура в реториката и агогика на музиката - фактори, придобиващи все по малко тежест в синкретичния свят, в който живеем. Запазването на виенския звук в автентичния му вид, особено в този материален свят, в който живеем, става все по трудно, но традицията и специфичния виенски музикантски менталитет е сила, която все още съществува.
- Вие сте от музикантите, които обръщат особено внимание и на камерната музика. Свирите с няколко много престижни камерни формации. С какво тя Ви помага във Вашето лично израстване?
- Аз открих света на камерната музика, работейки и учейки се от изключителни творци. Философията и естетиката на квартетното музициране е най висшата форма на музикален диалог. Няма голям композитор, който да не се е опитвал да изрази богатството на музикално- идейния си свят без да се докосне и посвети творби на камерно-музикалния жанр.
Този вид музика изисква подходящи салони, избрана публика и по този начин се създава определена енергийна среда, която е неповторима с усещането си, както за изпълнители, така и за слушатели. Частните концерти в аристократичните и буржоазни салони са били важен фактор за формирането на класическата и романтичната музика. Този жанр създава друг вид усещане за смисъла на музикалното изкуство, което ме зарежда и обогатява. Ковид пандемията ми даде възможност да основем със съпругата ми, челистката Лиляна Кехайова, с виолистката Марта Потулска и с китариста Александър Свете "Паганини Ансамбъл Виена", с който записахме интеграл на цялостното квартетно творчество на Паганини и с който вече имаме покани за концертни гастроли през следващите сезони в най-големите и престижни зали в Европа, Азия и Америка.
- Прави впечатление колко внимателно подбирате проектите, в които участвате. Какви компромиси не си позволявате да допускате по отношение на сценичните си изяви?
- Не обичам да работя с необразовани и арогантни хора, на които им лиспсва такт и смирение към философското послание на музиката. Опитвам се да представям концерти с духовно и естетическо послание и които лично ме зареждат със сила.
Намирам смисъл в каузи, свързани с устрема на духа, работейки на сцената с майстори на занаята и предавайки знание на млади, търсещи творци.Изкуствено създадената, капсулирала се “музикална” общност отчуждава до голяма степен възприятието на голяма част от публиката на класическата музика. Борбата с посредственоста е трудна, но така е било във всяка епоха.
Опитвам се да работя с музиканти, които имат ярко изразен музикален талант още в детска възраст, продължават съзнателно да работят върху себе си и които изпитват дълбок респект към публиката. Избягвам досега до компромисни за мен сценични изяви.
- Достатъчно ли е да владееш добра техника, за да си добър музикант?
- Шарлатани в храма има много, но талантът и културата не могат да се купят или подменят. За един професионалист е важно да овладее техническите изразни средства в занаята си още от най ранна детска възраст. Това е предпоставка за бъдещото разгръщане на таланта.
Но в музиката и в изкуството смисълът е много по дълбок. Преди всичко един артист-изпълнител трябва да притежава допълнително голяма обща култура и познания върху естетиката, историята и философията на музиката, на която се явява посредник-медиум. Композиторите, които са адепти на едно музикално послание към човечеството, трябва да бъдат разбрани в контекста на биографията им, епохата, стила и мотивацията им.
Нашата мисия като изпълнители е по време на концерт, през призмата на собствената си представа и дух, да “преразкажем” и емоционално да преведем посланието, заложено в партитурите, на публиката. Да се овладее занаята е условие да бъдеш добър и успешен музикант, но да бъдеш творец и да създаваш е дарба.
- Наред с концертната дейност сте и преподавател. Кой е най-важният урок, който искате Вашите студенти да усвоят?
- Основната ми мисия е студентите да разбират смисъла и посланието на професията, с която се занимават. Една от причините класическата музика да не е основна и важна част от нашата обществена среда е, че изпълнителите, подхождайки преди всичко “занаятчийски” професионално и “искрено” емоционално, не разбират смисъла и философията на това, с което се занимават. Как да очакваме другите да го разбират? Изкуството и философията вървят ръка за ръка! Важен е личният мотив и стремеж към духовното.
Винаги повтарям на моите студенти, че преди всичко трябва да водят пълноценен живот. Да посещават концерти, театри, изложби, да познават световната литература, да са постоянни и трудолюбиви в упражненията, но и да спортуват, танцуват, да търсят досега с природата, да бъдат личности, които имат какво одухотворено да “споделят” с музиката, която изпълняват и разбирайки значението й, да я препредават.
- Остава ли Ви време за семейството? Какво правите в редките моменти, когато оставате вкъщи?
- Изключително държа на семейството, традицията и вярата. Да съм вкъщи, да имам връзка с роднини и приятели означава време на емоционално и духовно зареждане. Безкрайно съм щастлив, че съм обграден от много любов. Откърмен с песните на баба си се радвам да слушам как съпругата ми пее песни на сина ни. Това е уникално с красотата на посланието си.
В свободното си време обичам да чета, да следя футболните европейски и световни първенства, да пия хубаво уиски и вино, да се наслаждавам на хубава кубинска пура и да разсъждавам върху въпроси, свързани с мисията на изкуството, на която съм посветил битието си и за това какво искам да оставя като служител в храма на хуманноста след себе си.
- Какви са следващите Ви проекти?
- До края на годината концерти и турнета с "Паганини Ансамбъл Виена" в Германия, Австрия и Швейцария, концерти като солист с националната филхармония на Словения в Испания, с Wiener Akademie и Мартин Хазелбьок във Виена, като диригент на Виенския камерен оркестър в Португалия, на ММФ Варненско лято с Бароковия оркестър на Хелзинки, с Wiener Concert-verein на Гала концерт на КЦМ и през следващите сезони - концерти и турнета с националните оркестри на Дания, Норвегия, Белгия, гастроли в Азия, САЩ, Южна Америка, много интересни програмни събития в подготовката на 100-годишния юбилей на Международния музикален фестивал "Варненско лято".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
