Преди 80 години в Сливен се ражда поетът на любовта
Стиховете на Дамян Дамянов още лекуват мъка и депресии
"Благодаря на Господ, че ми даде буквите", казваше Дамян Дамянов. И добавяше: "Сега водеща фигура не е интелектуалецът, а богатото парвеню, което изпива на масата пет мои пенсии и не му пука. А мен, като ме поканят в НДК, се чудя какви обувки да сложа. И все пак, колкото и малък поет да съм, не от завист го казвам. Но от този дебелак няма да остане нищо, а моите книги ще ги има". Поетът изрече тези думи преди десетина години - и те се оказаха пророчески. Стиховете му продължават като магически цяр да лекуват мъка и депресии. Книгите му останаха на нощните шкафчета на хилядите българи, които обичат красивата поезия. Нищо, че авторът им отдавна го няма.
На 18 януари големият Дамян Дамянов щеше да навърши 80. Не успя, а може би и не искаше. Продаваше по 17 000 екземпляра от стихосбирките си, но не се радваше. "Не може, когато едно общество боледува, поетът да се чувства добре", казваше. Връщаше се към един детски спомен: "В къщи дойде просяк, ням, бай Петър. Имах много играчки, но той ми подари една дрънкулка. От мъка, че съм видял беден човек, не можах да ям. Аз съм генетично противопоставен на това общество, разделено на бедни и богати".
Дамян живя напук на биологията, пушеше цигари напук на лекарите, редеше нелицеприятните си истини напук на конюнктурата. Той, най-беззащитният, се оказа най-смел. Скованият телом си позволи лукса да бъде свободен духом в най-жестокото време. Той казваше това, което мислеше, и въобще не мислеше какво другите ще му кажат след това. Имаше дни, в които
под прозореца му се събираше тълпа с камъни в ръце
Камъните с трясък преминаваха през стъклата, а Дамян ги подреждаше на бюрото си. Замеряли и една учителка от Сливен, която четяла неговите стихове. Тогава името му бе в най-черния списък, надраскан от новоизлюпените демократи. Грехът му бе, че си остана червен. Пази се от боята. А колко му беше да прескочи от другата страна. Далеч по-големи комунисти от него се възползваха от момента. Хвърлиха партийни книжки и идеи и надянаха правилните тоги. Дамян не го направи, а глътна 44 хапа. Спасиха го за пореден път. Всъщност защо беше цялата тази омраза? С какво той бе засегнал новите прогресивни. Странно, но само с това, че още вярваше в наивните си илюзии. "Имах една псевдопартийна представа, че социализмът не е лош строй, че трябва да бъде само оправян, а не събарян, че всеки, който се обажда от Запад, е враг. Имах идиотската илюзия, че нещата трябва да се оправят тук. Че не чуждите хора и компании трябва да ни оправят бакиите. Вчера чакахме Русия, днес - Америка." Това написа Дамян и мигом го обвиниха, че се е продал, станал е инструмент на Държавна сигурност. И точно тогава, в разгара на целия обществен цирк, му се обадила една жена от телефонната централа: "Не понасям думата комунист, но искам с каквото мога да ви помогна. За мен поетът си е поет."
Почти като пратеник от друга планета Дамян Дамянов живя извън времето, пространството, бита, заемите, сметките. Когато държавата го удостои с Димитровска награда, той щедро отсече, че парите - 5000 лева - няма да са за него. А те са били напълно достатъчни многолюдното му семейство да плати апартамента си. Подобни идеи обаче за човек като него винаги са звучали направо кощунствено.
"Ще ги върна на тези, които са ми ги дали", казал и ги занесъл направо в кметството в родния Сливен. Поръчението: да направят литературен кабинет в неговото училище. С времето парите се стопили, а когато дарителят възмутен протестирал, бързо го поканили на "откриването". Кабинетът се оказал учебна стая с шкаф за книги, портрети на местни писатели, грамофон и никаква идея къде са се изпарили парите. Като в оня виц, който през лятото на 1989 година поетът разказваше с огромно удоволствие, а накрая се заливаше от луд смях:
- Знаеш ли защо от софийското летище вече не излитат самолети за Варшава?
- ?
- Има толкова гъста мъгла, че не могат да кацат.
- А от какво е мъглата?
- Социализмът се изпарява.
В последните години от живота си обаче Дамян Дамянов престана да разказва вицове. Болестта го мачкаше. Появи се статия "Един поет умира" и болницата се изпълни с хора. Обичаха го. А той мечтаеше за чудо: "Да пиша както преди. Да държа химикалката, да чукам на машината".
Сега чудото сигурно е станало. Някъде горе. Защото навсякъде имат нужда от любов. И някой чародей, който да е благословен да реди красиви думички за нея.
Обади се, любов!
Дамян Дамянов
Позвъни, обади се, Любов!
Ти, която да си, намери ме!
Аз те чаках с години, готов
да запиша и номер, и име.!
Ти мълча. Със години и дни.
Ти не звънна, дори и погрешка.
Иззвъняха се сума жени -
ни една между тях ти не беше.
И напразно с писалка и лист
все те чаках... Ни глас, нито ласка.
Що цигари изпепелих
и на листа що глупости надрасках.
Пак съм сам... Обади се Любов!
Вън вали. И април е тъй хладен.
Телефонът поглеждам/в дълбок
сън заспал/. А край него-кълбо
жици, жици... Контактът изваден...
21 април 1991
Говор
Говорих лошо цял живот.
Говорих глухо, безобразно.
Едва разбрахте какво
ви казвах аз. Аз ви казвах
да сте човечни и добри,
да вярвате, макар и малко
на милият лъжец дори.
Но вий не ме разбрахте. Жалко.
Нечут остана моят глас.
Ще дойде време, мили хора,
едва ли ще съм между вас,
ала дано поне тогава
да разберете моя говор.
Надежда Захариева: Нито дявол, нито Господ
- Забравен ли е днес Дамян Дамянов?
- Едва ли бих могла да кажа, че е забравен, след като стихосбирките му се преиздават, а негови почитатели качват творбите му в интернет. Не е обект на официалната литературна критика, разбира се, но това е обяснимо. Дамян остава доста популярен, а за елитарните критици популярността е едва ли не признак за ниско качествено творчество. Да не говорим, че и нелитературни предубеждения и предразсъдъци може би пречат създаденото от Дамян да бъде прочетено внимателно и да получи безпристрастна оценка, доколкото при човеците това е възможно. - Какъв пример може да бъде днес на младите си колеги? Роди ли се новият Дамян Дамянов?
- Сещам се за няколко Дамянови стихотворения, в които се съдържа отговорът на този въпрос. В едно от тях се казва: "Поетът, нито дявол, нито Господ, /е длъжен както мисли, тъй да пише." В друго: "Поете, силом думи не търси. /Потрябваш ли им, те ще те намерят." В трето: "Питате ме що е туй, поезия - /кръст Христов или благословия? /Не. Сърце, запяло от болезненост. /Другото е молив и хартия." Добри Жотев каза за Дамян: "Той никога не е съчинителствал. Той пише, както другите дишат." На въпроса дали се е родил новият Дамян Дамянов, бих отговорила, че е добре никой поет да не бъде новият този или онзи. Не е комплимент да си "новият" някой. Трябва да си уникален.
- Какви стихове би написал сега, в това злобно време, поетът на любовта?
- Социални, предполагам - каквито са по-голямата част от стихотворенията, които написа в последните, най-трудните, десет години от живота си. Хубаво обаче е, че хората помнят главно любовните му творби. Колкото по-злобно е времето, в което живеем, толкова повече имаме нужда от любов. Затова ще завърша с тези два Дамянови стиха: "Живей, живей, измислице Любов! /Мираж бъди, но ни прави човечни!"
Лили: Беше истински, никога не хленчеше
"Дамян Дамянов бе приятел, голям поет и истински човек. Всичко, което трябва да знаем за него, е в стиховете му. Не бих казала, че текстовете му са написани непременно за мен и моя живот. Те разкриват неговата душевност и неговия живот. Имам всичките му стихосбирки. Притежавам една книга, която никъде не може да се намери. Може би е била в един екземпляр, защото е на пишеща машина. От 1983 година е - "Да бяха хляб" с избрана лирика. С посвещение: "На Лили Иванова с много обич към нея и песните й", това разказа Лили Иванова по БНТ. Мегазвездата много пъти се е срещала с Дамян Дамянов в неговия дом.
"Разговаряхме много и на различни теми. Той не беше от хората, които хленчат. Но беше изключително чувствителен, добър, честен, истински. Имаше чувство за хумор. Много се смеехме. Ако видех, че е тъжен, аз го разсмивах. Винаги ще си спомням с усмивка как веднъж му се обадих и казах, че искам текст за песен. "Имам един, но няма да ти го дам, ми каза. Смятам, че не става за това". След доста дълъг спор накрая той се реши в моя полза. Става дума за "Хазарт" по музика на Александър Кипров, която пея и до днес. Когато е писал стиховете си, той като че ли е знаел какво ще се случи в света и нашата държава - например, като в "Покруса": "Душата ми вихрушка я обрули" - той си отиде разочарован от приятели, които пърхаха край него, а после го изоставиха".
Лили е сред малцината, останали до Дамян след 1989-а. "Защото не се интересувам дали е комунист, или в коя църква се моли. Той бе голям поет. Интересувам се от него като човек. Благодаря ти, Дамяне!", беше развълнувана Лили Иванова.
"Не бих могъл да парадирам за някаква особена близост с голямата певица, макар че тя пее мои песни отдавна, но и от малкото, с което я познавам, съм щастлив, че съм имал възможност да свържа името си с нейното. Благодарен съм й искрено за онова, което тя направи за моето скромно творчество. Даде живот на думите ми, на моя свят и ги превърна в думи и светове на толкова хора!" - казва приживе Дамян Дамянов за Лили Иванова.
Лили подари диска си "Поетът" на Надежда Захариева за това, че тя е била с Дамян в добро и в лошо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
