На връх 11 май, празника на светите братя, равноапостоли и просветители Кирил и Методий, известният художник Людмил Георгиев открива първата си солова изложба в Пловдив с логото „Вместо автопортрет“ – той ще покаже уникалните си графики в галерия „Капана“. Маестрото, за когото изкуството на графиката вече три десетилетия е авторският му код за общуване с другите, се обръща към плочата, иглите, линия, мастилата, печатната преса. „Людмил Георгиев е художникът, който през последните години натрупа толкова значим и стойностен напредък не само в графиката, а и въобще в абстрактното изкуство, че напълно равностойно ще бъде представен в най-престижните събития на световната сцена. Това скоро ще се случи“, коментира международният куратор и арт дилър Стефан Стоянов, който работи с някои от най-елитните галерии и колекционери в Европа, Америка и Азия. Ето какво сподели за „Стандарт“ Людмил Георгиев, който още от 90-те участва в множество национални и регионални графични експозиции, негови творби са селектирани за изложби в Италия, Германия, Австрия, Полша, Сърбия, Македония и Япония, а соловите му гастроли са в Париж, Белград, Берлин, Франкфурт и други градове в България и чужбина. Той не само е носител на различни награди, но през 2018 г. създава първата по рода си у нас галерия за графично изкуства и на всеки две години организира национален конкурс за класически техники в жанра.
- Господин Георгиев, защо ви наричат експериментатор в графиката?
- Не знам от къде идва този етикет. Може би от факта, че творбите ми са много свободни, въпреки че работя с няколко класически графични техники. Но наистина доста експериментирам, за да видя ефекта от най-различните ми търсения.
- Вярно ли е, че сте започнал кариерата си с творби, пълни със стъкло?
- Още от 90-те се занимавам с графика, винаги съм се занимавал само с графика, представял съм само графика. Започнах да гравирам върху автомобилно стъкло след 2000 година – беше етап от периодите ми в графиката. Беше експеримент с впечатляващ ефект – когато автомобилното стъкло мине през пресата, се самоунищожава. Така всичките ми произведения се превърнаха в уникати.
- Защо фразата „Откакто се помня, все съм за бой“ е сред тези, с които описвате личността си?
- Защото наистина откакто се помня, и родители, и роднини, и познати ми я повтаряха. Сега, като се замисля, осъзнавам, че не съм от най-работливите и най-внимателните - и винаги се съмнявам в това, което правя. Имам усещането, че винаги съм за бой, защото животът ме тегли много силно. Искам почти всичко от него – и затова понякога не осъществявам нещата по правилата.
- Какво е по-вредно за артиста – популярността или парите?
- И двете са много важни за него – всеки от нас иска ръкопляскания и пари.
- Как оценявате събитията в родната художествена действителност тук и сега?
- Не съм от умниците, които надълго и нашироко - особено когато на масата има вино, дискутират тази тема и то в хейтърски стил. Вече имам друга роля в арт средите с „Графикарт“, галерията, която отворих преди две години, с конкурса за млади графици, който организирам на републиканско ниво. Това вече ме задължава да се грижа за тази система, а не да я одумвам. Това е мисията ми - и не ми е вкусно да коментирам. На всички е ясно, че има трески за дялане, че трябва да се наточи теслата и доста да се дяла и да се моделира цялата тази система, но бих си запазил хейтърството за нещо по-съществено.
- Мислите ли, че в България наистина има прекалено много художници на глава от населението?
- Може би това е най-често произнасяната фраза в обкръжението на колеги и приятели – били сме много за един никакъв пазар и за една номенклатура, която има номенклатурен вкус и номенклатурни нагласи. В Германия на 90 милиона са 4 хиляди официално регистрирани артисти, а в България са 3800 членове на СБХ – на 5 милиона държава. Статистиката много добре говори. Пространството за изява и за прехрана в България не е голямо. И наистина май са повече...
- Вечният въпрос – повече труд или повече талант?
- Винаги съм твърдял, че от количеството рано или късно може да се извади качество, затова залагам и на двете. Преди всичко е необходим продукт, а човек трябва да седне и да го създаде. Талантът се определя пак конюнктурно, така че май трудът е водещ.
- Другата космическа енигма – съществува ли вдъхновението или е мит?
- Вдъхновението е само за аматьорите и лаиците. Професионалистът няма нужда от него - когато има работа, задача, ангажимент, той просто сяда и твори.
- За колко време сте нарисувал най-„бързата“ си графика?
- Графиката е низ от технологични процеси. Може да направиш бързо карикатура, шарж, скица, но графика бързо - просто не става.
- Кога е било най-трудно в занаята за вас?
- Периодът, в който се образовах, обучавах, в който крадях, в който търсех собствената си естетика и стилистика. Тогава имах големи колебания - какво правя, какво произвеждам. Дали то става или не става, въпреки че оценката се вижда в очите и реакциите на зрителите. Най-добре човек може да се ориентира къде се намира и какво представлява като майстор, когато се нареди на стената с други себеподобни. Тогава става ясно - дори не толкова от оценката на изкуствоведа, критика или колегата. Стената най-точно казва къде си ти, къде са другите, какво трябва да правиш и какво не трябва да правиш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
