Духът и страстите на Кольо Карамфилов владеят ъгъла на "Раковски" и "Кирил и Методий". В сряда вечер поне 200 апологети на епикурейството и фанатичното отдаване на изкуството, които изповядаше големият художник, се събраха в "Червената точка", за да се насладят на необикновените му творения, оставащи извън протокола на "измите".
Всички се суетяха около 100-те рисунки на артиста, нахвърлени върху салфетки, амбалажна хартия или набързо откъснат лист. С лютеница, с вино, с кафе, с пастет - започнати по един начин, завършени по скандално друг. Кольо ги създаваше и подаряваше на приятелите си с лекотата на птичка Божия. Неслучайно Господ го прибра млад и зелен, но необяснимо талантлив. Сега 15 от аверите на Карамфилов, който отсече земното си битие на 50, временно се разделиха с материализираните си спомени. "Кольо Карамфилов: Обично" е различната изложба, благодарение на графика Стефан Божков, поета драматург Елин Рахнев и бизнесмена Николай Неделчев. В заверата участва и Радост Коцева от пловдивската Upark, където беше царството на Кольо. Безценни армагани извадиха още Валери Чакалов, Елена Йончева, Емил Масларски, Красимир Добрев, Пламен Тодоров, Росица Обрешкова, Румен Леонидов... Рядко излагани скулптури от бронз прескачат средностатистическите представи за дарбите на Карамфилов.
"Нямаше нещо, което да е пипнал и да не е префасонирал по Кольовски", уточнява Стефан. "Кольо можеше да взривява облаците, да обръща налягането на въздуха", неслучайно се закле Елин в "Съботаж" на Румен Леонидов. И продължава: "Той беше от малкото хора, които могат да видят орнамента на сълзата, трепета на птиците, дъха на облаците. Една от най-поетичните души, които съм срещал. Неговите трепети винаги носеха специален аромат. Остава единствен в много отношения". Това, последното, го разбраха всички, когато Кольо си тръгна. Тъкмо когато беше измайсторил поредните си чудесии за театъра и се канеше да се втурне в киното. Всъщност накрая у него се появи някаква болезнена прозорливост - за това кой кой е и какви са му помислите. Но дори тя не промени навика на Кольо да бъде всекидневно и масово добър. Това, разбира се, никак не му пречеше да се бунтува срещу простотията и бездарието. "Много опасен кибрит - като се запознаеш с него, може да изгориш в компанията му", категоричен е Божков. Той обаче уточнява нещо доста втрещяващо - въпреки огромния брой творби на Карамфилов, из галериите на България почти липсват негови неща. Дали пък няма връзка с факта, че Кольо не се сдоби с тапия от Академията. Беше далтонист - но само към червения цвят, никога към живота и любовта. Нина, първата дама на "Червената точка", пусна интервю на Кольо от Златния фонд на БНР. В него той казва: "В тази държава картините не струват нищо! Азис има цена, ние - не. Провинциални хамлетовци сме това, българите. Постоянно казваме: "Ще бъдем или няма да бъдем". Толкова викаме това нещо, че никой няма да ни чуе вече. Всички искаме да бъдем крале на ситуацията, крале на момента, крале на съдбата, но единственото, което можем да направим, е да се почешем по бутафорията. Отказът от социума - отдавна сме го направили ние, артистите. Въпрос на хора. Дълбоко вярвам в тези, които са честни. Всичко останало е майтап. Целият свят е пълен с огромно удоволствие от натрупани енергии на свестни творци. Друг е въпросът, че на едни места се плаща добре, а на други места не се плаща добре. Тук не се плаща добре, ок, ще играем тази игра".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
