Любовен триъгълник от звездни имена влезе в афиша на Народния театър. Теодора Духовникова е фаталната жена в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ – пиесата на великия Яворов, чиято поредна версия е на Бина Харалампиева, направила сценичната адаптация в тандем с Юрий Дачев. „Всичко мое е в представлението“, коментира тя. Професор Михаил Неделчев нарича драматургичната творба „недопрочетената и недоизиграна пиеса на Яворов“. Професор Димитър Михайлов твърди: „Това е единственият цялостен и завършен текст, който Яворов създава по време на любовните си отношения с Лора Каравелова. Според жребия на трагичните житейски обстоятелства, това е и последната му книга. Лора е читател, критик, съавтор, неин преводач на френски, а също донякъде и прототип на женските роли. Макар да е замислена още през 1908 година едва ли е случайно, писането на пиесата съвпада почти изцяло с тяхната любов преди венчавката. С „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ Лора постига себе си и сбъдва своята мечта – да служи на своя любим и на писателя Яворов, с когото споделя в писмо: „Твоята пиеса би била гордост не само за българския, но и за всеки театър. “ „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, втората в хронологията пиеса на Пейо Яворов, има драматична история. По време на генералната репетиция за премиерата на 17 септември 1912-а е обявена мобилизация за Балканската война - възвестява я актьорът Атанас Кирчев, убит по-късно на фронта. Затова и представлението се изиграва за първи път година по-късно – на 12 октомври 1913-а. Режисьор е Павел Ивановски, в ролите са Сава Огнянов, Елена Снежина, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева и Васил Кирков. Месец и половина след премиерата в къщата на улица „Раковски“ отекват двата фатални за поета изстрела: любимата му Лора е мъртва, а самият Яворов – ослепява и прекрачва в своята последна трагична година. Житейският сюжет, по-страшен и от антична трагедия, хвърля своята тежка сянка върху пиесата. Тя е изиграна 20 пъти и последното й, дневно представление, е на 19 октомври 1914-а след погребението на Яворов. За втори път пиесата е поставена от Хрисан Цанков в Народния през 1939-а. Едва 40 години по-късно Пантелей Пантелеев – бащата на Иван Панталеев, който тези дни взе „Икар“ за режисура за „Neoдачници“, се връща към класика. Между 1911-а и 2019-а публиката в Народния е гледала по три спектакъла на „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари“. На сегашния художник е Свила Величкова, музиката е на Асен Аврамов. Дарин Ангелов играе почтеният земевладелец Сава Попович, чиито морал и вечен блян по доброто му пречат да приеме тъмната страна у най-близките му хора. Теодора Духовникова е жена му Бистра, която в ранна младост се е подала на изкушението на плътта, падайки в обятията на полковник Витанов – Иван Юруков. Маститият военен е пръв приятел на Попович, забегнал в Русия по политически причини и завърнал се в България в неподходящото време и на неподходящото място. Защото, както се знае, синът на Попович и Бистра, всъщност е наследник на Витанов. Неделин Найденов е пристигащият от Париж Данаил, а Радина Боршош е неговата палава любима Олга. Духовникова и Юруков за пореден път влизат в челен женско-мъжки сблъсък под прожекторите. Страстите наистина са по Яворов и Лора, а всичко завършва с изстрел – като в живота на поета драматург. Всъщност Бина Харалмпиева събира фаворитите си отново след успеха на „Лисичета“ в Народния. Следващите дати за „Когато гръм удари“ там са 2, 6, 16 и 23 април, 2 и 10 май, 19 и 20 юни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
