Любо Нейков със сигурност ще обере наградите на родния арт сезон, ако те оцелеят в коронакризата. Няма съмнение, че изключителният актьор би трябвало да получи Аскер, Икар и Кукерикон за перфектното си изпълнение във „Всички освен мен“ от Щефан Фьогел – новата премиера в Сатирата, където отдавна го наричат „наследникът на Калоянчев“. Нейков - като продукт на новото време, съвсем естествено владее по-внушителен в своята атрактивност арсенал за въздействие върху публиката, въпреки че единственото оръжие остава едно и също през вековете - смехът, роден от тъгата на човека, осъзнал невъзможността да промени изконната си природа и да надмогне греховността си.
Тъкмо това играе Любо в спектакъла на Лилия Абадажиева – алчен и агресивен баща, който иска дъщеря му да е щастливо омъжена, но само за човек с изрядно счетоводство. Александър е ходещото двуличие и похот – съпругата му е заточена далеч, любовницата му е под ръка в кабинета, където крие огромни суми от данъчните. Шоуто започва, когато той се озовава в компанията на бъдещия си зет – рокаджията лигльо Марк, който отдавна е объркал сметките не само в хонорарите, но и в чувствата и морала си. На сцената се появяват още обърканата годеница на Марк, която се прави на девственица, уж бившата му приятелка, която не знае от кого е бебето й, смотаният, но поетичен счетоводител Саша, любовницата на кандидат тъста, домашната помощница, също дърпаща някои от конците на задкулисието. Карнавалът започва, но над всички в клоунадата доминира Любо Нейков. За да разкрие уникалното лицемерие на героя си, Нейков използва всевъзможните си дарби – впуска се в танго, ръченица, степ, ирландски и ориенталски танци, пантомима... Носът му е ален от червилото на секретарката му, за да заприлича още повече на клоун. Той разтяга устни в брутални псувни, които обаче не се чуват, а само се „виждат“ от брилянтната безмълвна артикулация на Нейков. Любо е виртуозен, а смехът е брутален, въпреки че в безкрайните лъжи, преправяния и имитации на почтеност няма нищо забавно. А на всички, които тиражират версията, че Нейков се е „завърнал в театъра“, напомняме, че той никога не го е напускал.
Актьорът е също толкова зрелищен в предишната постановка на Лилия Абаджиева – „Женитба“ по Гогол, чиято премиера беше малко преди затварянето на държавата миналата година по същото време. Неговият жених Иван Кузмич Подкальосин води зрителите до неконтролируем кикот, като ги кара за момент да забравят човешката му драма – хем живее без любов, хем не успява да надвие себе си, да пречупи ината си. Това са вечните теми на великите драматурзи, приети като кауза и от Лилия Абаджиева, и от Любо Нейков, който е особена порода артист – без да се прави на голям философ, достига до вечните и неизбежни противоречия. "Изключително съм привлечена от неговия талант. Любо носи духа на великите комедианти от златната епоха на Сатирата. Той е изумително одухотворен човек, много ни даде тази връзка с него, която развихме през сезона", коментира сега Лилия Абаджиева. „Никога не съм се взимал прекалено насериозно. От малък знаех, че го мога. Но трябва да се ядосам, за да полетя. На сцената обаче съм стигал до мигове, в които съм си мислил, че ще ми се пръсне сърцето – случвало се е в "Големанов". Най-смешните хора носят най-много тъга“, споделял е пък Нейков.
Нейков е роден, за да бъде пред публика, казват всички около него още, когато четвъртокласникът съвсем добродушно започва да имитира даскалите, а те твърдят, че им се подиграва. В Червен бряг всеки ден ходи на кино, гледа по сто пъти комедиите на Луи дьо Фюнес. Първия път го късат във ВИТИЗ – напълно заслужено. Приятел безхаберник му казва: „Казваш монолог, басня и стихотворение – и си вътре“. Да, ама не – оказва се, че комисията иска още толкова, а той няма нищо друго. Прибира се в родния Червен бряг, за да поработи във военен завод. Когато излиза следващия кандидат-студентски справочник, е пръв в книжарницата – сам се готви две седмици преди гръковете в Академията. И го приемат, както самият той иска – кукловодство, за да бъде като любимите му Къци Лафазанов, Камен Воденичаров, Зуека, които супер го вдъхновяват, но все още не ги познава. В първи курс застава и пред камерите – сърцето му играе, мисли, че направо загива. Пак тогава вижда Лафазанов на три метра от себе си и го пръгръща. „Къци беше като сладка добра кафява мечта, лъчезарен и с топли очи“, спомня си с умиление и до днес Любо. Години преди „Комиците“ гледа 28 пъти Христо Гърбов във „Вечеря за тъпаци“ в Сатирата. Още като студенти стават бойни другари и с Ненчо Илчев. „Толкова е добър - на филия да го намажеш и изядеш, на рана да го сложиш, ще ти мине“, разтапял се е Нейков.
Сега Любо върви и по двете частни конкурентни телевизии. Би Ти Ви отново завъртя „Комиците“, които от дълги години разсмиват народа. Христо Гърбов, Кръстьо Лафазанов, Ненчо Илчев, Руслан Мъйнов, Петьо Петков-Шайбата, Албена Павлова, начело с Нейков са неудържими в скечовете и пародиите. Сценаристите включват в майтапите коронавируса, дезинфектантите и маските.
Гледаме Нейков и в „Откраднат живот“. Както вече се знае, той е заместник министър на здравеопазването и баща на новия хирург в екипа на болница „Света Анастасия“, в чиято червена престилка е Александра Сърчаджиева. Според Любо това ще е най-тъжният му образ, но завръзката и разплитането й предстоят. Евтим Милошев е навил съдружника си да влезе тъкмо в 11 сезон - „Финалът“, за да постави удивителната на лекарската сага. Когато Евтим му звъни по конкретния повод, го предупреждава, че ролята е малка и да не се обиди. Но Любо се кефи, защото е със Сашка, с която се познават от 100 години и са заедно във „Всички освен мен“, със стария си приятел Моню Монев, с Васил Бинев – мъж на отколешната му партньорка в „Столичани в повече“ Силвия Лулчева.
С Евтим Милошев се сближават малко, след като и двамата напускат шоуто на Слави Трифонов. „По достоен и приятелски начин се разделихме със Слави. Разбрах, че и Евтим си е тръгнал. Видяхме се и всеки предпазливо сподели с другия мечти и планове. Така естествено се разбра, че имаме идентични мераци“, разказвал е Нейков. А Милошев е споделял за него: „Той е много добър човек - човек на достойнството и честта. Цени и уважава хората. Опитва се да бъде справедлив. Това е много важно. Да постъпва така, че да не се срамува после от постъпките си. Ние се допълваме по най-идеалния начин, познаваме семействата си. Мога да го нарека свой брат”. Евтим е плътно до Нейков, когато той губи батко си Цецко – двамата отиват заедно в Червен бряг, за да кажат за ужаса на старите Нейкови. „Винаги сме били най-силната опора един за друг“, признавал е и Христо Гърбов.
Всъщност Любо и Евтим се запознават отдавна. Нели Андреева от „Ку-ку“ иска да снима скеч за майстор и моли Милошев да пусне екипа й във все още недостроения му апартамент. И този майстор се оказва Нейков. „Общият бизнес ни свърза съдбовно. Той е супер чувствителен, но понякога не знам с кого от Любовците говоря – има толкова много образи. Пълна актьорска шизофрения. Притежава уникалния талант да изтръгва усмивка и в най-тегавите минути. Веднъж бяхме тръгнали на тежка среща, а асансьорът към офиса на хората скърцаше през няколко минути. На връщане бях угрижен, че нищо не се получи, и Любо, за да ме разведри, започна да „произвежда“ с уста скрибуцането“, връщал е лентата Евтим. И още един страхотен смях. Шайбата носи на Нейков подарък от Париж - най-миризливото на света френско сирене, което Любо неразумно оставя в чантата си по време на репетицията. Минути по-късно всички започват да бръчат носове и всеки поглежда другия с едничка мисъл – защо така безцеремонно се е изпуснал. а то вони, та се не трае. „Важното е да извличеше хумора от всяка ситуация“, е един от принципите на Нейков. В „Комиците“ атмосферата и отношенията са мотивирани от следните постулати: никой не може да скрие какво става в душата му, винаги имат нужда един от друг, още успяват да се радват на чуждите постижения, идеите се избистрят около по-голяма маса, съсипват се от смях и за най-малките неща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
