24 май не е и не трябва да е единственият повод да говорим за книги. Но пък не е добре и да се изпуска. Ясно е, че не могат да се прочетат всички и по-скоро майсторството е да отсееш най-важните и да спазваш хигиена на вкуса и духа. Затова попитахме известните българи за любимата им литература, която им дава вдъхновение, удоволствие, сили и опора. Ето кои са топсюжетите.
Комиксите са моята страст
Константин Пенчев,
национален омбудсман
Чета разнообразна и разностилна литература - имам книги за различни моменти и настроения. Много обичам творби, посветени на близката история, както и биографични книги, автобиографии и дневници на хора, живели в последните стотина години - т.е. хора, които, ако мислим мащабно, можем да наречем съвременници. Харесвам ги, защото предават личния поглед и персоналните преживявания и емоции, свързани със събитията, отразили се на живота на поколенията, на Европа, на България, на мен. Напоследък четох "Тайният дневник" на Берия и "Черната тетрадка" на Илия Бешков. В момента съм на "Живот в огъня" - дневници, кореспонденция и бележки на Марина Цветаева. Българските романи, засягащи историята, които ме заинтригуваха неотдавна, са "Калуня-каля" на Георги Божинов и "Бежанци" на Весела Ляхова. Иначе много обичам стила на Марио Варгас Льоса - "Герой по неволя" и "Лудориите на лошото момиче". В последните месеци ме впечатлиха книгите на Юнас Юнасон "Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" и "Неграмотното момиче, което можеше да смята", както и "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак.
Понякога си почивам с криминалета. Очарован съм от стила на Дж. К. Роулинг в нейните творения.
Друга моя страст са комиксите - научих френски език в седми-осми клас, четейки "Пиф" в оригинал. Скоро си купих колекцията на "Доналд Дък", посветена на годишнината от създаването на персонажа.
"Възвишение" е огромно удоволствие
Христо Димитров, собственик и директор на национални фолклорен ансамбъл "Българе":
В момента с огромно удоволствие чета "Възвишение" на Милен Русков. Забележителна книга на талантлив автор. В детството се захласвах по шантавите истории на "Пипи Дългото чорапче". А днес най-важните съвети получавам от Дейл Карнеги. Ще препоръчам: "Как да печелим приятели и влияем на другите" и "Как да преодолеем тревогата и стреса". Не се притеснявам да кажа, че всичко, което съм постигнал в живота, дължа на тези два тома.
Сега съм на вълна "поезия"
Хайгашот Агасян, композитор
В момента съм на вълна "поезия". Пред мен е една изключителна книга - на Любомир Левчев. Страхотно съм впечатлен и трогнат от подаръка му. Той ми е написал: На вълшебния Хайго... Искам да имам песен по негови стихове. А той е много труден поет за музика, защото лириката му трудно се вкарва в мелодическа рамка.
Чета и млада поетеса, която много харесвам - Виолета Христова. Тя пък ми е написала: На Хайго с пожелание да е щастлив, колкото може да носи. Пред мен е книгата и на момиче от Сливен, откритие на Недялко Йорданов. Казва се Ники Комедвенска. По нейни стихове вече направих две песни. Едната е подарък на родния й град и е посветена на прочутия стар бряст, който стана европейско дърво на годината. Тони Димитрова вече я изпълнява. Втората ще се казва "Врати".
А книгата номер едно в живота ми е "Най-най-най". Подариха ми я, когато бях във втори клас. В нея са най-големите световни постижения: най-бързото животно, най-големият самолет, най-мощният камион, най-дълбокото море, най-великият композитор - Бетовен, най-великият художник - Микеланжело, най-великият човек - Ленин. Годината е 1961-а. Тази книга винаги е под възглавницата ми.
Пенчо Славейков е близък до душата ми
Даниел Митов, министър на външните работи
Изминатите километри и прелистените страници са две от нещата, които, вярвам, обогатяват човека по неповторим начин. И въпреки че ангажиментите не ми оставят много време за четене, използвам всяка възможност. От българските автори най-близък чувствам до себе си Пенчо Славейков. Той успява да придаде на поезията ни по-различна гледна точка - тази на индивидуализма и волевите измерения на силния човек, която познаваме от творчеството на Ницше и Шопенхауер.
Харесвам Кисинджър - но не толкова в прогностичните му анализи, колкото в ретроспективните. Няма как човек да върви смело и уверено напред, ако не може да си даде ясна сметка за миналото. В момента обаче препрочитам "Строители на съвременна България" на Симеон Радев.
Най-често - фентъзи и фантастика
Тихомир Безлов, експерт в
Центъра за изследване на демокрацията
Систематично чета информационните агенции със страха, че изпускам важни неща. Затова гледам да имам основните бизнес канали - изпитвам удоволствие, когато съм сигурен, че съм хванал всичко. Любимите ми книги са фентъзи (Роберт Джордан, Джордж Роберт Мартин) и фантастика (от Станислав Лем до Самънс и Сайбърпънк). Винаги са ми харесвали немски автори от типа на Томас Ман и Херман Хесе.
Възхищавам се от романите на Георги Господинов и Теодора Димова. Чета и руска литература -Чехов, Достоевски. От американците съм фен на Чарлз Буковски. Но това не значи, че не чета и криминалета. Едно време бях отвикнал от литературата - бях се отдал само на икономика и социология. Тогава възникна сериозен проблем - започнах да анализирам романите. А това разваля удоволствието. Но неочаквано Роберт Джордан ме излекува и пак се върнах в детството.
Предпочитам документалистика
Боряна Дукова, писател и преводач, автор на "Опасна монета", "Кървава Малага", "Разкаянието на Диего"
Четенето на книги отдавна е престанало да бъде задължително за мен. Просто ми харесва. Забавлявайте се всички четящи, пишещи, издаващи, илюстриращи и обичащи книгите във възможните им форми и жанрове! Чета различни автори и книги в зависимост от настроенията и целите си, както и от времето, с което разполагам. За мен няма задължителни имена, нито задължителни заглавия. Твърдо вярвам, че всеки има право да изгражда собствения си вкус и да открива любимите си четива. Най-често посягам към исторически романи, психологически трилъри, а в последно време към документалистика. Има много книги, които ми се иска да прочета, но сигурно няма да успея. Може би затова рядко се връщам към вече познати неща. Все пак ми се случва от време на време и тогава се улавям, че грабвам нещо от Хемингуей, Гарсия Маркес, а от българската класика - Емилиян Станев и Димитър Димов.
Преписвам любими текстове
Биляна Йотовска, художник, модел, балкански шампион по фитнес
Винаги чета преди лягане и в самолета. "Отнесени от вихъра" е книгата, която най-силно ми е повлияла. Чета и художествена и нехудожествена литература - като например томчето за суперхраните на Дейвид Улф. Ако нещо ми харесва в даден текст, не го подчертавам, а го преписвам. Последната книга, която си купих, е "50 нюанса по-тъмно" на Е. Л. Джеймс. Преди време пуснах "Гответе здравословно с Биляна Йотовска".
Хубавото четиво вае нов свят
Ники Станоев, актьор
Поредицата, която много харесах, започва с романа "Селестинското пророчество" на Джеймс Редфийлд. Следват я "Десетото откровение" и "Тайната на Шамбала". На границата на реалното и фантасмагорията - но е много увлекателно. Хубавата книга е тази, която те вкара в свят, чийто дизайнер си самият ти. Основната история е за журналист, който тръгва из Латинска Америка, някъде около Перу, да търси отговорите на вечни въпроси. Има и филм, ама не го препоръчвам - пълна греда е.
Те препоръчват
Устата, рапър:
Препоръчвам "Ако утрото настъпи" и "Диамантената династия" на Сидни Шелдън. Той пише с лекота - интригуващи истории с неочаквани обрати и симпатични герои, интересни като характери.
Дидо, вокал на Д2:
Жестоко ме забавлява "Хиперион". Увлекателна приключенска история от далечно бъдеще, в която има много хумор и драма. Кара те да се замислиш за истинските неща и цената на свободата.
Кирил Ефремов, актьор:
"100-годишният старец, който скочи от прозореца и изчезна" на Юнас Юнасон. Страхотна е! Написана с чувство за хумор, един приятел ми я препоръча и я взех. Много подходяща е за ваканцията.
Миро:
"Американски богове" на Нийл Геймън - старо, но златно. Книгата е от 2001 г. Който я е пропуснал, да я прочете. Вкарва ни в една Америка, която откриваш за първи път по този начин. Другото задължително заглавие е "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак. След 50-ата страница става толкова интересна, че не можеш да спреш да четеш оставащите 300.
Любен Кънев, актьор:
"Пътеводител на галактическия стопаджия" е за тези, които искат да се гмурнат във въображението. В нея се казва: "Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце. Около това слънце, на разстояние приблизително 92 милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели - произлезли от маймуната форми на живот - са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение".
Рок лъвицата Милена:
Винаги - "Скитник между звездите". Джек Лондон ме промени наистина. Научи ме, че човек може да владее ума и възможностите си и да се усъвършенства напълно сам, без да са му виновни другите за това. Всеки зависи само от самия себе си и е толкова важно да го знаем. Там го пише и то добре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
