Актьорът излиза с авторски моноспектакъл след седмица
Навръх рождения си ден Любен Кънев ще бъде в онази треска, която е като манна небесна за актьорите - ще го видим в авторския му моноспектакъл "Stop". Премиерата е на 7 ноември в "Синема сити" на мол "Парадайз", а пет дни по-късно е личният му празник. Талантливият актьор, вместо да се излежава върху славата, която натрупа като ченгето Тодоров от "Под прикритие", княз Кирил в "Недадените" и Омар от "Знакът на българина", осребри звездния си миг като седна и написа пиеса. И мечтите не свършват дотук.
Самоличността на Борн
Поява на Любен на бял свят е свързана с чиновническа грешка, заради която живее с чужда самоличност цели 18 години. Кръстен е на дядо си Любен. В родилния акт вместо Любен Стоянов Кънев го записват като Любен Стоянов Любенов. Когато се наложело да удостовери, че с брат му Христо са роднини, никой не му вярвал, щом им видел документите за самоличност. Веднъж някакви полицаи правели проверка по улиците и ги спрели, та трябвало да обясняват семейната история доста дълго. В техникума по ветеринарна медицина в Добрич Любен отново се водил Любенов, но в четвърти курс прекратил тази житейска несправедливост. Минал през съда, върнал си истинското име и когато станал пълнолетен, в личната му карта вече пишело изначалната фамилия.
Воден свят
Като хлапе обичал да се къпе и лови риба в язовирите за ужас на баба му и дядо му, на чийто грижи бил поверен. Веднъж с верни другари отишли да ловят слука, но по едно време влезли да поплуват. Оставили си дрешките в една торбичка до брега. Но вятърът подухвал, станало течение и такъмите им лека-полека навлизали навътре. По едно време децата видели, че са чак в средата на язовира. Останали по гащета и с детския си акъл чакали да се стъмни, че да се приберат тихомълком и да не им се карат. На всичкото отгоре трябвало доста да повървят до къщите си по път, по който минавали нон стоп автомобили и в сумрака не било никак безопасно. Естествено баба му направо се била побъркала и след като му се накарала хубавичко, въздъхнала облекчено, че се е завърнал жив и здрав.
Ледена епоха
Втората история с язовир имала по-драматичен оттенък. Било зимата и с брат му и тайфата решили да играят хокей на лед. Взели сопи, топчица за шайба и по едно време се разгорещили и пратили топката в средата на огледалната повърхност. Любен хукнал да я преследва и ледът - прас, разтресъл се, пропукал се и той потънал, само главата му стърчала отгоре. "Добре че не се случи това на брат ми, защото е по-малък и щеше целият да падне вътре", спомня си със загриженост актьорът. Голяма роля в случката изиграла храбрата кралска пуделка Рита, любимото им тогава куче, което ги придружавало. Тя веднага изтичала при Любен и през цялото време скачала по ледените парчета край него, за да го окуражава. Той махал с ръце и се опитвал да се издигне, да доплува до брега. Успял, а за историята му припомня един белег върху дланта на ръката. Била прорязана от къс лед, който разчупвал по пътя към спасението. "Най-интересното беше, че не се разболях след това", сеща се той.
Куче в чекмедже
Родителите на Любен са уважавани ветеринарни лекари и по презумпция край него винаги е имало животинки - кога като домашни любимци, кога като пациенти. Още помни боксерката Кора, която била привързана най-силно към него. Но третото му куче, шарпеят Тай Джи Хуан, е истинският герой в съзвездието четириноги вкъщи. По това време Любен вече бил в последните курсове в техникума и знаел доста неща, бил минал през различни практики. Макар отличник по всичко, точно тогава прозрял, че няма да бъде доктор в този живот.
Един ден в клиниката на родителите му докарали кашон с новородени шарпейчета. Едното имало куп проблеми - херния, фрактура, рахит, конюнктивит. Крачетата му били хиксообразни. Гипсирали ги, за да ги изправят. Любен имал силно желание да спаси бедната душа и казал на майка си и баща си: "Искам това куче да остане у дома".
С общи усилия, в продължение на месеци упорита работа, преборили всички проблеми на мъника. Сега Тай Джи е на преклонна възраст, сляп и глух, но винаги любопитен и нащрек. А папагалът жако, друг питомец, всеки път, когато Любен тръгне, го изпраща:"Либо, чао".
Китайски сюрприз
На първия младежки театрален фестивал в Пекин, Любен Кънев, още студент, печели приза "Best acting" с ролята на Брут в "Юлий Цезар", постановка на Пламен Марков и го канят на специализация. Качва се той в самолета, с уговорката, че на летището ще го посрещнат. Но там няма никой. Минава цял час. Добре, че преди това негова колежка, актриса, му написала на листче името на академията в Пекин, където учела, за всеки случай, ако се наложи да стигне до там сам. Спира Любен едно такси, подава адреса и китаецът, в типичната отривиста интонация, му казва нещо и тръгват. Стигат до някакъв булевард, където таксито го стоварва срещу 60 евро. Любен разпознал мястото, от преди, когато играли там. Стига академията, а там пазели полицаи, пиле не можело да прехвръкне. Показва им той писмото, пликът е на китайски, но самото то, на английски. Онези не могат да разберат какво пише и не го пускат. Така от обяд чак към полунощ Любен успява да влезе. Добре, че минал някакъв арабин, който знаел езика на Шекспир, та влязъл в ролята на преводач. После си било истинска епопея при настаняването. Посрещнали го момичета, които не говорели английски, държели едни тетрадки, досущ като ученички, и го отвели до стаята му. Там направили опис на вещите, за да не би като си тръгва да задигне нещо. После ходил на няколко лекции. Казал си:"Аз не съм цигулар да свиря по ноти. Моята работа е да говоря, и когато отсреща ми говорят на китайски, какво да правя там?!". Тогава си прави доста важни изводи.
"В Пекин си сверих часовника. Разбрах, че тези, които тук ни казваха, че не сме добри, не бяха прави. У нас академичността не позволя на твореца да се развие. Учат те на занаят. Убиват твореца. На запад залагат на формулата да бъдеш познаващ себе си творец. Изкуството е ежедневен процес, не е задача, която да решиш. Творчеството е извайване на идеи, примесени с реалност, тя става магическа, защото като автор я правиш, каквато искаш", споделя още Любен.
2 в 1
"Stop" съчетава киното и театъра в едно. Няма нищо общо с мултимедия. Това е изповедта на един банкер, имплантирана в прожекция", разказва той за премиерния си спектакъл и не бърза да издава детайли. Както е редно - първо трябва да се види. Главният герой е пелтек, който успява да пребори заекването и към днешна дата е директор на банка, уж безчувствен хищник, който обаче изненадва със съвест. Спектакълът ще се играе и на 20 ноември и на 4 декември. След това предстои и турне в градовете, където има "Синема сити". "Само в кино мога да направя тази високо качествена прожекция, защото в театъра, където няма пари почти за нищо, трудно се случва такъв проект", признава Любен Кънев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
