Звездата със своя приятел и редактор Георги Тошев
„Мама не искаше да ставам актриса. Гонеше ме с пръчка из стаята и викаше: А сега да те видим колко хубаво ще ми рецитираш ти!“, разказа през смях и сълзи Татяна Лолова в „Перото“, където 200 нейни фенове я аплодираха за новата й книга „Дневници& Делници“ със знака на „Книгомания“. Оказва се, че родителката на звездата хич й не желаела да чуе за кандидатстване в Академията и била по-склонна да я прати в търговията, за да изкарва пари. Но учителките на Таня от 7-мо училище се намесили решително в битката за нейното бляскаво бъдеще. Тази и още много истории, изпълнени със самоирония, меланхолия, носталгия и обич към тези, които вече физически не са между нас, сподели примата на сцената и екрана. Великата комедиантка благодари на първия си мъж Ивелин, че я е направил жена, на непрежалимия си съпруг Славе, с когото живя 56 години, че я е направил майка, на сина си Сава, на внуците Сава и Матео, на снаха си, на брат си... Сред почитателите, които станаха на крака за овациите, бяха 93-годишната Катя Воденичарова – легендарната шефка на „Хумор, сатира и забава“ в радиото, кметът на София Йорданка Фандъкова, заместничката й Малина Едрева, директорите на Народния театър и на „199“ Мариус Донкин и Анна Монова, Иван Кулеков, Филип Аврамов, Велислав Павлов, Силвия и Теди Кацарови...
„Животът е бърз. Думите – кратки“, твърди Лолова без претенции да се изживява като мъдрец, макар че завладява с прозрения, достойни за всемирната философия. Когато Славето си отива навръх Рождество на 2018-а, неукротимата иначе актриса е на крачка от депресията. Тя е тъжна и неутешима в самотата си, въпреки че край нея са синът й Савата, снахата, прекрасните внуци – както и верните приятели. Тогава един от тях, журналистът Георги Тошев, предлага нестандартна терапия – Татяна да извади старите, пожълтели и овехтели тетрадки, изпълнени с винаги свежи и вечни разкази и чувства за скъпи колеги. Лолова първо почти отказва – още повече че нейната биография, писана в съавторство с Георги Каприев, отдавна е хит с няколко издания. Но Тошев я убеждава, че това е различен жанр, който обаче със същата сила ще върне читателите в най-вълнуващите моменти от битието и кариерата й. Защото Лолова е живата история в храма на Мелпомена - тя е дамата, за която комедията никога не е старомодна, а дуендето е възможно всяка вечер на сцената. „Откъде я намирам тази енергия? Не знам. Купувам я. Плащам кеш или ми я дават на юнашко доверие? Уморих се да подскачам върху жаравата на ежедневието! Уморих се да ловя краищата на левовете! И да ги придърпвам внимателно, за да ги свържа. Уморих се да жаля за всеки, който живее по-тежко от мен! Уморих се да се чувствам бодра и да се радвам на всяко разсъмване! Уморих се да мечтая през зимата за едно безгрижно потапяне в морето! Уморих се да съм уморена! Здравей, бодрост!“, излива душата си Лолова. И не крие, че понякога се чувства като чакалня на гара - хора, хора - някои са останали в сърцето й, други са го напуснали… Но пък е щастлива, че всичките й роли са били „по мярка“. „Светът на театъра е красив само на сцената. Зад кулисите може да бъде грозен, тъжен“, категорична е Лолова. И въпреки че има образи, които не е изиграла и режисьори, с които се е разминала, най-значими за нея остават партньорите й. „Какви артисти бяха до мен! Те са моите делници. Празниците са за близките ми", искрена е тя. Някои от бойните си другари е описала без редакция, други е нарисувала без ретуш.
Георги Парцалев – „черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура, елегантно екстравагантен, сдържан и щедър, чакан, обичан, сияен и мрачен понякога“ – за нея винаги е център на шумни компании. Човекът, който най-много иска да изиграе Дон Кихот, Таня нарича „най-тъжният клоун, който раздава смях“. „Играла съм с нея много. Тя е част от мен и аз съм част от нея, но тя е чешит, уникална, яка, буйна, съмняваща се, нежна, всеотдайна, подозираща, очарователна, смела… Тя е Стояна. Стои. Солидно. Многозначително. Убедително“, започва Лолова за Мутафова. И припомня, че за 60-те години, в които са заедно, понякога ги бъркат, защото и двете са „смешни“ артистки. Най-майтапчийският коментар на този факт през 80-те идва от феноменалния зевзек Константин Коцев. „Много важно - и мен ме бъркат с вас!“. А Лолова и досега припомня на Мутафова нейна реплика, произнесена преди представление през 1957 година: „Уф, веднъж да се пенсионирам“. Никога не са се карали, макар че не липсват конфликтни „звездни“ ситуации. „Поканиха ме преди 2–3 години в Америка и Канада. Много е далече… И всеки ден представления от град на град, от щат на щат. Ооо, не! Стоянка пропътува и проигра тежкото приключение след моето „Не!“. Чух тя как е приела поканата за интервю. Интервюиращата – хиперинтелигентна, елегантна съседка, познава и двете ни отпреди да се роди (тя, не ние!). И може би последният въпрос, зададен много сдържано, нежно, деликатно: „А в това, че вас, двете с Лолова, винаги ви противопоставят, има ли нещо вярно и от какво идва?“ Не мога да опиша, мога само да имитирам хилядите нюанси на изразителното лице: „Божеее! Глупости! Ъъъ... Не знам вече“. Стопира внезапно. Поема голяма глътка въздух и процежда едно дълго: „Ннндааа! Винаги ни слагаха на една и съща роля. За да ни скарат!“ Е, сега... Аз какво да кажа? Бог и разпределенията, закачвани на таблото в театъра, са ми свидетели. Никога със Стоянка не сме играли една и съща роля. Стояна остави в ефира: Винаги! Аз оставям на хартия: Никога! Това е положението“, отсича Таня. И добавя: „Можеше ли двата противоположни полюса – Северният и Южният, да се съберат на екватора, обгръщащ малката ни крехка земя? Не знам. Едва ли. Май не! Стоянооо!“ Сред най-най-милите й е Григор Вачков, състудент от Академията. „Беше ярък, масивен, с дръпнати очи, буйна черна коса, силен, изразителен глас. Беше роден за артист. Не можеш да го отминеш. Когато се разминаваш с него, нещо те дръпва за главата и вратът ти се извива, за да продължиш да го гледаш“ – това е Гришата на Лолова. „С него бяхме от хората, които Сърчо извика да основаваме нов театър – Сатиричния. Веднъж на улица „Солунска“ излизаме група млади артисти от кино „Славейков“, близо до мястото, където маестро Чапкънов сложи да седят Петко и Пенчо Славейкови. Гришата, силно развълнуван от филма, прошепна: „Дойде нашият ред! Вече ще сме ние! Няма да мине киното през нас!“ Киното не можа да мине без него. И телевизията не мина без него. И в Театъра игра много. Колкото можа. И навсякъде беше „запазена марка“. Беше луд за дъщеря си. Много искаше да има и момче. Син. Много обичаше да черпи. Да храни и пои приятели, близки, познати и непознати. Беше болен, но рядко му личеше. Ведър и жизненолюбив. Много талантлив. Обичаше да прави подаръци. Често и без повод. Винаги намираше повод. От него имам копринен черен шал на цветя, руски, с дълги ресни. Купи ми го от изложба на улица „Г. С. Раковски“. Беше най-красивият експонат. На петгодишния ми син подари страхотен туристически нож с кокалена дръжка и красив кожен калъф. Сам не пиеше, малко ядеше, но се радваше да види, че на всички им е вкусно. Наливаше чашите и викаше: „Наздраве!“. Традиционният послепис на Лолова - тук към Гришата Вачков - е най-разбиващият в „Дневници & Делници“: „Стой там и ни чакай. Идем един по един. Ще правим изкуство, тук май не им е до изкуство“. Татяна и Невена Коканова имат разни периоди – дълго са неразделни, а после добри хора им врътват интрижка. "Изглежда, най-лесно се разделят „неразделните“, твърди Лолова. Когато през 1973 Таня заминава за Париж, Коканова прави нещо важно и ценно за нея – помага й така, както се помага само на най-близките. Лолова говори още за Калоянчев, за Георги Русев, за Коста Цонев... Обяснява се в любов на Цветана Манева, но я обвинява, че крие бясното си чувство за хумор. Прекланя се пред твърдия характер на Лили Иванова и пред нейното кредо: "Благодаря! Мога и сама!".
Фото Орлин Огнянов, НДК
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
