Фейсбук стана арт посредник за феновете на книгите
Популярният и леко глуповат въпрос от близкото минало "Изяде ли мишката книгата?" е вече с изтекъл срок на годност. Има и категоричен отговор: "Не!". Престижът на четенето остава всесилен в социалните мрежи и не може да помръдне на йота дори в епоха на разцвет на технологиите. Дори напротив - Фейсбук мултиплицира идеята за четенето в промишлени количества, а групите, които се занимават с това стават все по-популярни. В тях членуват хиляди и буквално ежеминутно циркулират статуси, предложения, коментари, дискусии.
А идеята на Министерството на културата да се направи рекорд за най-голям брой четящи хора в Борисовата градина на 28 септември дори и да е естетически смущаваща с призива за селфи с книга (не, мерси), има и сериозно основание - четенето е от малкото консервативни радости в модерната среда. Разговорът за книги във Фейсбук, протича на елементарно ниво - с "лайк", коментар и няколко цъквания. И никак не гарантира придобиването на литературна култура. Но пък прави нещо простичко - стимулира четенето и създава общност. В последните седмици в социалната мрежа съвсем се изгубиха клипчета със забавни котки, музика, политически мнения и прочие други установени навици. Вместо това статус номер едно е т.нар "номинация" за любими 10 книги, които всеки трябва да изброи. Прогресията е геометрична, тъй като предизвикателството включва номиниране на 10 души. Броя на литературните класации неизменно и постоянно нараства. В цялата работа има и - както обикновено става в социалните общности - нарцистично удоволствие, но пък така и така няма бягане от егото, нека то да е поне за книги.
Групите
Най-популярната група в социалната мрежа е "Книголандия" - с повече от 11 000 последователи. Това е най-големият блог за литература в България и е дело на Христо Блажев - усърден читател и издател, написал повече от 1000 ревюта на книги в последните години. А само за няколко месеца огромна скорост набра и групата "Какво четеш" с над 7000 членове. Дискусиите са ожесточени, спори се за качествата на десетки автори, снимките с кафе и току-що отворена на първата страница книга са ежедневие и ежеминутие. Разбира се, хоризонталната йерархия, която Фейсбук гарантира, довежда и до равноправие, и до сериозни издънки от рода на: "Добър ли е Достоевски?" Групата обаче упражнява силно влияние и е достатъчно човек да прекара само няколко минути, за да се подсети за сума книги, които е добре да прочете. Друга от най-популярните страници е "Книжно: На по книга, две" - сходен с "Книголандия" блог за литературни ревюта. Сприятеляването във Фейсбук с "Аз чета" пък гарантира силно разнообразие от текстове за любими книги, препоръки и занимания за литературните маниаци.
В световен мащаб съществуват още по-мощни виртуални посланици на четенето. Една от най-големите групи е "Literature is my utopia" ("Литературата е моята утопия") с близо 250 000 почитатели. Също: "Art & Literature", "Literature (Reading is sexy)", "The Reading Room", "I love reading" и много други. Всички разчитат на онова, без което социалните мрежи не могат: скорост. Цитати, снимки, бързи препратки към доказани автори и техни мисли. Ако има анализи, не са с по-голяма дължина от страница - Фейсбук няма време за обстойни наблюдения. Рискът е по този начин - особено за по-необиграните - литературата да се превърне в просто цитатничество, без да се потъва в текста и пластовете му, а да се разчита на кратка, проблеснала оригиналност в духа на съвсем афористичния Оскар Уайлд. Всичко това обикновено върви с комбинация с ефектни арт снимки или рисунки, които грабват окото от пръв поглед.
Любимците на звездите
Известните с удоволствие споделят мисли за любими книги, които оказват влияние на емоциите им.
Георги Мамалев: Очарован съм от "Моите Аполонии"
На един дъх прочетох "Моите Аполонии" на Ганчо Ганчев. Може би защото толкова много обичам Созопол и не мога да си представя дори едно лято без този град. Ганчо ми я подари с посвещение там, на фестивала. Ето няколко изречения: "Обичам те, мили мой Созопол, обичам твоите дори презастроени квартали и симпатичното лукавство на хазайките и леко снобските заведения. Обичам те, както влюбеният обича любимата си с всичките й недостатъци. Обичам те Созопол, защото в калдъръма ти е заровено съкровището на древните милетчани. И това съкровище се нарича свобода и духовност". Всички, които обичат Созопол, трябва да прочетат тази книга. Тя успя да ми обясни на какво се дължи любовта ми към града.
Китодар Тодоров: Сънят на Разколников ме стисна за гърлото
В литературата най-много ми е въздействал сънят на Разколников от "Престъпление на наказание" - за селянина, който пребива кончето си. В тази история има нещо, което ме впечатлява и до днес. А иначе, най ми е на сърце Даниел Хармс.
Данчо Караджов: "Хелиополис" е върхът
От всичко, което съм прочел, най-голямо въздействие върху мен упражни "Хелиополис" на Любен Дилов-баща. Прочетох я сигурно преди 50 години и още я помня. Като дете много обичах фантастиката и тази история ми се запечата в съзнанието. Тя е все така актуална.
Милена: Джек Лондон ме научи на много
"Скитник между звездите" на Джек Лондон ме промени наистина. Научи ме, че човек може да владее ума и възможностите си и да се усъвършенства напълно сам, без да са му виновни другите за това. Всеки зависи само от самия себе си и е толкова важно да го знаем. Там го пише и то добре.
Миро: Нийл Геймън и Зюсак са ми любими
"Американски богове" на Нийл Геймън - старо, но златно. Книгата е от 2001 г. Който я е пропуснал, да я прочете. Вкарва ни в една Америка, която откриваш за първи път по този начин. Другото задължително заглавие е "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак. След 50-тата страница става толкова интересна, че не можеш да спреш да четеш оставащите 300.
Елин Рахнев: "Смърт във Венеция" ми разби чакрите
Много обичам "Чужденецът" на Камю. Свари ме неподготвен за света. После една друга ми разшири целия свят - "Смърт във Венеция" на Томас Ман. Разби ми чакрите. Разбрах, че литературата е мъдрост и сетива. Фалирах от романтизъм. Четенето на книга се превръща в опиум, особено когато човек реши да живее като многокрила пеперуда, а не като корпоративен тъпак.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
