Леонардо Ди Каприо е вече 41 годишен, а с времето става все по-привлекателен и любим на няколко поколения зрители. И няма по-вълнуваща интрига на предстоящите "Оскари" от тази дали Лео най-сетне ще грабне жадуваната статуетка. Според верните му фенове вече я е заслужил за поне три предишни хитови роли. А в "Завръщането", новата творба на Алехандро Иняриту, Ди Каприо прави сериозна заявка за най-добър актьор, след като изтърпя жестоките условия на снимки, наложени му от мастития режисьор.
Букмейкърите са напълно убедени в победата на Ди Каприо, но мнозина от посветените в навиците на Академията се съмняват. Много е възможно Еди Редмейн да открадне отличието под носа на Ди Каприо. Миналата година Еди спечели за ролята на Стивън Хокинг, а сега блести в "Момичето от Дания", разказващ за първата транссексуална жена в историята.
В последния месец Ди Каприо обикаля Европа с две мисии: първата, да промотира "Завръщането" пред зрители и критика, и втората - да държи речи, свързани с най-важната му кауза извън изкуството: екологичната. Ди Каприо даде и две интервюта - пред wired.com и timeout.com, които обединяваме тук, за да проследим най-важното около световният любимец. Ето какво заяви Лео, броени седмици преди битката за Оскарите.
- Г-н Ди Каприо, минахте през какво ли не в "Завръщането". В една от сцените например героят ви е толкова гладен, че посяга на суров черен дроб? Изядохте ли го наистина?
- Да. Изкуственият дроб, който ми дадоха, не приличаше на истински. А реализмът е най-важното, което търсихме в този филм. Артър, индианецът с когото работех, ядеше дроб цял ден, докато аз стоях и нагъвах голямо парче пластелин, което имитира органа. Трябваше обаче да опитам истинския. Но го направих само два пъти и реакцията ми се вижда на екрана. Това е рефлекс, няма как да не се отвратиш.
- По скалата от едно до десет колко труден беше филмът за снимане?
- Десет. Всички знаехме с какво се захващаме. Отказахме се от всякакви специални ефекти и това създаде много трудности. Но в това е магията на "Завръщането".
- Снимали сте изцяло навън сред природата. Как ви се отрази това?
- Най-големият ни враг беше студът. Всеки ден ни се стоварваха ужасно ниски температури...Имах специална машина, която наричахме "Октоподът". Тя приличаше на огромен сешоар с осем пипала. Там се топлех между снимките. Най-трудното нещо бе да влизам и излизам от замръзналите реки.
Понеже имах меча кожа върху себе си, която тежеше около 45 килограма, когато се намокри
Постоянно рискувах да ме сполети хипотермия.
- Самият вие спортен тип ли сте? Обичате ли природата или повече цените големия град?
- О, обожавам да посещавам места по света, които са чисти и недокоснати от хората. Почти религиозно е преживяването да отидеш в Амазонка и да няма следа от цивилизация на хиляди мили от теб.
- За вас се знае, че сте имали няколко случаи, в които сте били на крачка от смъртта. Оцелели сте след атака на акула, а преди време имахте инцидент с парашут, който първоначално не се отворил. Какво ви минава през ума в такива ситуации?
- Просто си мислиш: "По дяволите, защото трябва да става точно днес? Толкова съм млад, очаква ме прекрасен живот, това наистина е гадно." Няма никаква дълбочина в тези моменти. Тогава просто проявяваш волята за оцеляване. Вярно е обаче, че виждаш живота си на лента. При случката с парашута сякаш пред очите ми излязоха няколко лъскави снимки на важни за мен моменти.
- Това, че сте оцелял, кара ли ви да се страхувате по-малко от смъртта?
- Не. Това са глупости. Все още се страхувам както преди.
- Какво би означавало за вас да спечелите Оскар?
- Да бъда ли честен? Това е нещо, за което никога не мисля по време на снимки. Не правя филм със специалната идея да спечеля награда.
Всеки път просто отиваш и се опитваш да си перфектен, да дадеш всичко от себе си.
- На 19 години бяхте номиниран за Оскар за "Защо тъгува Гилбърт Грейп". Имахте ли подготвена реч?
- Не. Не смятах, че има и най-малката възможност да спечеля. Щеше да е абсолютна катастрофа, ако бях.
- Споделяли сте, че сте се чувствал като аутсайдер като дете. Това чувство пренесе ли се и в Холивуд?
- Винаги ще се чувствам като лузър. Помня как систематично ме отхвърляха от кастинги като хлапе.
Мислех си, че никога няма да пробия в киното
Имах идея в главата, как един ден те протягат ръка, благославят ме и казват: "Вече си част от този елит. Ти си избраният."
- Чувствате ли се благословен сега?
- Да!
- Кой от по-ранните ви филми най-много ви допада?
- "Животът на момчето". Това беше преди 25 години. Аз бях на 15 и помня всеки един детайл. Всичко беше толкова ново за мен. Да гледам Робърт де Ниро на снимачната площадка и начинът, по който се отдава на ролята, беше едно от най-влиятелните преживявания в живота ми.
- Правили ли сте компромиси в киното?
- Никога. Все още се водя от желанието да правя филми, които ще оставят следа. Не мога да утоля тази жажда за идеал, това желание да възпроизведа възможно най-добре това, на което се възхищавах, когато бях по-млад.
- А "Титаник"? Той създаде онова нещо, което през 90'те се наричаше "Лео-манията".
- "Титаник" беше отклонение от независимите филми, които правех и бе опит да участвам в нещо различно. Беше един много нереален и странен период. После си взех почивка за няколко години, толкова напрегнат се чувствах. Имах нужда да презаредя и да се пренастроя. "Титаник" беше абсолютна смяна на парадигмата, не съм сигурен дали трябваше да се подлагам на това.
- Тежи ли ви славата?
- Тя е нещо много сюрреалистично. Аз мисля, че никой всъщност не свиква с нея, колкото и да е известен. На моменти се чувстваш като във видеоигра. Особено с всички папараци наоколо и хората, които те преследват за автограф. Но това е част от мен вече...
Толкова дълго славата ме съпровожда в живота, че съм забравил какво е без нея
- Сега сте на 41. Какво още имате в списъка си със задачи?
- Ето кое следващото: да си взема малко почивка.
- Подкрепяхте президента Обама и сте отдаден природозащитник. Влече ли ви политиката?
- През последните две години правя документален филм за промените в климата. Мисля, че това е най-важният проблем в човешката история. Смятам, че голяма част от промяната трябва да дойде от общите усилия на групи и хора, които се опитват да разклатят системата. Не можеш да разчиташ, че политиците ще вземат правилните решения.
- Това, което виждаме в "Завръщането" е доста мрачно. Хората си причиняват ужасни неща, а природата е безучастна. Песимист ли сте?
- Поглеждайки назад към това време, няма как да не забележим поразиите, които Западът е извършил: извличането на природни ресурси, избиването на местните индиански племена, рязането на дървета и копаенето за нефт. Казваш си: "Боже, вижте колко сме брутални!" Чудя се и как хората след време ще погледнат назад към сегашната ситуация.
Унищожаваме природата и избиваме животински видове със скорост, която е безпрецедентна
Светът сега страда от изключителен дефицит на лидерство. Позволяваме на индустрии, разполагащи с трилиони долари, да разрушават природата. Всяка година климатът става все по-горещ. През 2015-та юли беше най-топлият в цялата история. На дъното на моретата изригва метан. Страшно е...Въпросът е: как ще се справим с това? Ще бъдем ли достатъчни умни като човешка цивилизация да спрем тези промени? Липсва обединение по най-важните въпроси на съвременността и това ме ядосва.
Иначе не съм песимист. Надявам се, че ще еволюираме като вид. Но има нещо в човешката природа, което е унищожително.
- Големите пари ли са само виновни?
- Вижте, всички обичаме парите. И аз не правя изключение- все пак живея в Щатите. Това е капиталистическа страна. Но капитализмът ни е направил пристрастени към нефта, и то до необратима степен. Недъзите на системата показахме най-добре със Скорсезе във "Вълкът от Уолстрийт".
Надявам се да има масово движение, глобално, което да промени навиците на хората. Сега е моментът, в който трябва да вземем правилните избори, за да не съжаляваме по-късно.
- Вие смятате ли се за бизнесмен?
- Преди всичко оставам актьор. Обичам обаче да инвестирам в нови проекти, които си струват усилието. Преди време потвърдих сътрудничеството си с един отбор, който участва в шампионата за електрически автомобили "Формула Е". Това начинание е блестящ начин да бъдат насърчени науката и технологията за създаването на ново поколение чисти автомобили. А като продуцент се интересувам от всичко, което се случва в холивудските студиа.
- Какво е правилото ви при разговор с журналисти?
- Винаги говоря това, за което искам, без значение какво точно ме питат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
