Ларс фон Триер с кеф продължава да бъде в окото на поредната буря в кариерата му. Дали бурята не е в чаша вода, ще разберем на „София филм фест“, когато гледаме „Къщата, която Джак построи“. След разнопосочните реакции, последвали премиерата в Кан, които едва ли изненадаха феновете на талантливия провокатор в киното, новата скандална лента на датчанина ще се завърти и у нас. Известен с откровено дръзките си творения -„Нимфоманка“, „Антихрист“, „Догвил“, „Меланхолия“, „Танцьорка в мрака“ - Ларс фон Триер отново подлага на изпитание прага на емоционална търпимост у зрителите, като този път е избрал за свой герой сериен убиец, представящ бруталната си жестокост като вид изкуство. „Къщата, която Джак построи“ е психологически хорър, проследяващ 12 години от живота на интелигентен престъпник в щата Вашингтон през 70-те и 80-те години на миналия век. Джак разказва историята от първо лице, като в този период започва да се трансформира от обикновен човек в безжалостен убиец. Той обича да убива хора, няма особена техника, нито предпочитания към определен тип жертви. Просто убива, често експериментира и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към произведения на арта. Колкото повече полицейският обръч се затяга около Джак, толкова по-големи рискове поема той по пътя на своето „изкуство“ с цел да постигне съвършенство. Филмът е разделен на пет части, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, докато се превръща в това, което е. Ларс фон Триер описва творението си като експеримент, възхваляващ идеята, че „животът е зъл и бездушен“, което се доказвало и от възхода на „Homo trumpus“.
В главната роля е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу. „Къщата, която Джак построи“ е плашещо и садистично потапяне във вътрешния монолог на един психопат с интелектуални отклонения. Ако възприемете творбата с тези уточнения или поне отговорите на предизвикателството на безупречния киноразказ, който „танцува“ покрай естествените граници на морала, филмът вероятно може да се определи като „брилянтен“, казва Ерик Кон в „IndieWire“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
