Светлин Русев и екип избистрят концепцията, от петък стартира конкурс за името
След 15 години работа на 7 министри на културата за общо 27 млн. лева най-накрая сградата на Националния музеен комплекс, по-известен като Българския Лувър, е готова. Министър Петър Стоянович разходи в четвъртък за първи път журналисти в новия "Квадрат 500", както е работното му име. "Това не е откриване на музей, а на обновената сграда", побърза да уточни доцент Борис Данаилов, съветник на Стоянович. И двамата увериха, че новото арт пространство ще отвори врати за посетители през есента, а екип начело с академик Светлин Русев избистря концепцията за постоянната експозиция още от средата на миналата година. Министърът на културата съобщи, че от петък стартира национален конкурс за името на артпространството, което да замени "тромавото Национален музеен комплекс".
Общата разгъната площ заедно с градината е 20 830 кв. метра. На петте реконструирани етажа са обособени просторни изложбени зали с широки коридори. Сградата може да се мери единствено със Съдебната палата - след НДК, разбира се. Вътрешният двор е кокетно декориран с дървета и малък басейн. Единственото, което загрозява гледката, е южното крило, където ще се настаняват временните експозиции. Вече са осигурени средствата за неговия ремонт, избран е и изпълнител. Там все още се намира заведението, станало известно като бара на Джаро от сериала "Под прикритие". Собствениците обаче се изнасят до края на август и през есента ще започне ремонтът. На последния етаж освен зали има и тераса с малка градинка и впечатляващ изглед към София и Витоша.
Може би по-скъпи от самите зали са депата за съхранение на произведенията на изкуството, които са в мазето. В няколко от стаите са вградени специални скари за подреждане на картините. Има дори и "бани" за къпане на скулптури. Цялото помещение пък е оборудвано със специална противопожарна система, която работи с инертен газ. Климатизацията на цялата сграда става от пода, който от друга страна е така подсилен, че позволява излагането на произведения до 500 килограма. Инженер Тинка Евстатиева, заместник изпълнителен директор на фирмата изпълнител "Главболгарстрой", обясни, че предизвикателствата пред строителите са били много - още повече че сградата е изграждана за съвсем други цели. "Истинско постижение е да я доведем до това състояние", коментира Евстатиева. Тя уточни, че дори и бетонните колони е трябвало да бъдат доукрепвани заради лошото им състояние.
Министър Стоянович отбеляза някои важни моменти в реализирането на проекта от предшествениците му. Още екип на Емма Москова обсъжда какво може да се направи със сградата на бившия Технически университет и тогава се стига до заключението, че е най-удобна за музей на изобразителното изкуство. По време на Божидар Абрашев е имало опити зданието да бъде дадено за други по-масови цели. При Стефан Данаилов пък се изграждат експозиционна зала, хранилища и реставрационни ателиета в северното крило. "Нов и безспорно най-силен тласък проектът получава при Вежди Рашидов. След 15 години всеки един от министрите и техните екипи са вградили по нещо от себе си в този общобългарски проект", поясни Стоянович. Именно тогава беше спечелен проект по европейската програма за регионално развитие, откъдето дойдоха почти всичките пари. Сегашното министерство отпусна 3,6 милиона лева за допълнително изграждане на водопровод, електрозахранване и топлопровод, както и още 4 милиона за ремонта за южното крило откъм улица "Оборище".
Стоянович сподели, че на откриването през есента вероятно ще бъде просто гост, а не министър, визирайки нестабилната политическа обстановка в страната. Според него ще е почтено тогава да бъдат поканени всички, които са работили по проекта. "За такива неща няма значение кой е министър на културата. Никому не е разрешено да изнасили времето, за да грабне на всяка цена конюнктурен венец. През мандата си съм защитавал приемствеността на всичко смислено, без да спестявам критики към недомислията", коментира той.
Най-важният въпрос, който се дискутира още от самото начало на идеята за музея, е с какво ще бъдат попълнени залите му. Вече е решено това да са предимно колекции с изобразително изкуство, които в момента се съхраняват в Националната галерия и в тази за чуждестранно изкуство. "Отдавна е загърбена идеята в музея да се събират артефакти от българското изкуство от различни епохи. Така че тракийско злато няма да стои до Дечко Узунов. Идеята да бъде експонирана голяма част от НИМ тук, вече не съществува", поясни Стоянович. Неговият съветник Данаилов също увери, че това няма да бъде художествена галерия и исторически музей в едно. "Не бих казал, че Националната галерия се чувства уютно в двореца. Той самият е прекрасна сграда, но не е особено подходяща за разгъване на мощна експозиция. Резервите в нея са около 40 хиляди единици", обоснова той решението. Проблемът оттук нататък, според него, е как да се съчетаят произведенията, които ще бъдат извадени от колекциите на НХГ и НГЧИ - дали да са разделени в различни потоци, или да има една линия, в която да съществуват паралелно българско и чуждо изкуство. "Има и колекции, които не могат да бъдат излагани като отделни. Все пак ние мислим за един общ път на зрителя, който се вие и между самостоятелни изложби. Това е концепцията - по-трудна, но и по-съвременна", каза още Данаилов. Административният статут на бъдещата институция също не е много изяснен - дали да бъде самостоятелен или под шапката на някоя от двете галерии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
