Кристо никога не привлича излишно вниманието около себе си, а само когато има да каже нещо важно - като всеки подобаващ и уважаващ себе си рапър. В първото си парче с Лора Караджова изпяха посланието "Оставам тук", а клипът беше повече от впечатляващ и ухаещ на кино. Тези дни той направи премиера на втора песен с напористата госпожица - "Повече от всичко". Видеото и този път беше интересно и не лесно за правене. Малко хора знаят, че Кристо е и балетист. Неговите откровения разкриват интересни страни от живота му.
Лебедово езеро
Фен съм на Тупак Шакур. Той е в основата на експлозията на рап културата по целия свят. Гледах биографичен филм и тогава разбрах, че е ходил в училище по балет. Исках да му подражавам, да усетя преживяването. По същото време тренирах и брейк. Това беше, докато учех в колежа "Франклин енд Маршал" в Ланкастър, Пенсилвания, през 2002-2008 г. Записах се на балет - цяла година. Много американски футболисти и ръгбисти взимат уроци по балет, защото учи на координация, баланс. В курса бяхме аз, 20 момичета и един хомосексуалист. Беше забавно с толкова много красиви жени. Поддръжки, работи. Опипвах ги фино. Те искаха пак и пак. Обувал съм и цвички. Направихме танцова хореография по песни на Мадона и я изпълнихме пред няколко колежа. Танцувах гол до кръста. В този курс научих много за тялото, къде е уязвимо при танците, как да загряваш. Това го приложих после и в бокса, футбола, брейка.
Американски прелести
Заминах и се върнах. Изкарах SAT 1, SAT2, получих стипендия и заминах. Имах отлична диплома от гимназията. С учене става тази работа, няма друг начин.
Ще ми се младите хора да излизат в чужбина, да вземат най-доброто от образованието там и да си идват у нас. В моя колеж има уникални бази, библиотеки, компютри, зали, паркове, катерички, дървета, природа, басейни, фитнес, извънземно е. Уникални професори, написали бестселъри, посветени, интересуват се от всеки студент. Ходихме на вечеря с тях, станахме приятели. Толкова са отворени, артистични. Несравнимо е с нашата скучна и неадекватна образователна система. Един от преподавателите по геология приличаше на Дъмбълдор - дълга бяла коса и брада, а в офиса му имаше книги от бюрото до тавана. Сградите в колежа, който е в една горичка, са построени преди около 200 години, но вътре всичко е модерно. Училището ни има собствен полицейски участък, болница, заведения. Готвеха по пет вида кухня -мексиканска, китайска. Фитнесът беше по последен писък на модата, а библиотеката - пълна с какви ли не книги. Можеш сам да си измислиш предмет. Примерно, искаш да учиш как да правиш винтидж моряшки тениски от ХIII век и да ги продаваш. И си намираш професор, близо до тази специалност, двамата си четете книги по темата, работите, изпитва те - изобщо така учиш нещо, което никой друг по света не учи. Това е място, където се отдаваш изцяло на обучение, на духовно израстване. Единственото, за което ти остава да мислиш, е как да ставаш по-добър. Те постоянно те стимулират и ти казват, че можеш. Там системата е базирана на идеята, че човек е много по-продуктивен, ако му казваш "браво", вместо да го критикуваш постоянно. За разлика от България. И по такъв начин се мотивираш, идва ти силата, започваш да вярваш в себе си. А нали знаеш какво става, като повярваш в себе си?! Нищо не може да те спре. Забранено ни беше като ученици да работим - само в кампуса. Аз правех дизайна на сайта и на годишника. Получавах по 7-8 долара на час.
Там имах доста гаджета - две туркини, една индийка, китайка, няколко американки. Но нищо сериозно. Като се върнах една ваканция, когато бях в трети курс, срещнах приятелката си, с която съм и до днес.
Имам приятен спомен от онези години. На една тренировка по брейк бях с моя приятел Ейви, афроамериканец. Той идва и вика: "Има някакви проблеми с твоето общежитие, стават скандали, някой ти чупи вратата. Дай да ходим да ги спрем тези хора". И тогава, съвсем не ме слушаше главата, хукнах. Запалихме с 200, за да се сбием. Влизам в стаята и заварвам 50 човека с балони. Пееха "Хепи бърдей", имаше и торта. Беше рожденият ми ден. Никога не съм имал такава изненада.
Имам много приятели оттогава. На два пъти оперираха коленете ми. С мен в болницата беше през цялото време най-добрият ми приятел Ник. После ми помагаше и в общежитието, защото ходех с патерици.
Моята дрога
Спортна натура съм. Спортът е здраве - психическо, физическо. За какво да се друсам? След като потренирам малко, тялото ми започва да произвежда ендорфини, допамини, които ме стимулират много повече, отколкото някакви боклуци, които да си бода или да смъркам. Което сега е супер модерно, за съжаление. Тялото само ти дава тези химикали, абсолютно естествени и по здравословен начин. Това става, като спортуваш, като се смееш, като ядеш банани. Като спортувам, все едно се друсам с щастие. И като актьорствам - също. В "Под прикритие" бих се появил пак, ако ме извикат. Там още не съм убит. Всички чужди актьори, с които съм снимал, са големи професионалисти. Не се надуват, не се взимат за звезди, абсолютно земни хора - ядат, пият, смеят се. Държат се нормално. И нашите трябва да взимат пример от тях. На село се звездее най-много, а ние сме си едно село. Никой не ни знае, но си мислим, че сме голямата работа. С Вини Джоунс и Том Сайзмор снимах в "Банда герои". С Джейсън Момоа ходихме на стриптийз. Изкуството ми е на сърце. Обичам да създавам, рисувам много - графика, с маслени бои. Всякаква комуникация между артиста и зрителя ме кефи. Свиря на пиано от 5-годишен. Баща ми Славчо Балабанов и чичо ми са завършили Консерваторията. Свирили са в националния духов оркестър.
За рапа
Бях и на Снуп Дог, и на KRS 1, хубаво е, че такива хора взеха да идват у нас.
Не мисля, че рапът е боза - има хора, които правят шит рап, други качествен. Единият доставя емоция, другият не докосва. Рапът е поезия, а музиката е комерсиалният елемент, който продава тази поезия. Чувал съм, че ни бъркат имената с Криско, но това не ме дразни. Който ме харесва, познава ме и е информиран, не се бърка. Казвам се Христо Балабанов. В Америка не могат да казват "х" и така станах Кристо.
Съветите
В колежа получих много добри съвети от хора от актьорския бранш. Да съм борбен, позитивен към света, да съм добър човек. Казваха - да си на правилното място в правилното време, винаги да си ученик, да не вярваш, че си приключил с усъвършенстването си. Всяко следващо нещо, което правиш, да го правиш така, сякаш ти е за първи път. Да не си мислиш, че като те познават и каквото и да направиш, ще се хареса. Да започваш винаги от нулата и да се опитваш да се представяш на хората, все едно за първи път те виждат.
За феновете
За всичко може да се пее, животът не е само черно и бяло, а е палитра от цветове. Текстовете трябва да се поднасят внимателно. Някой ден и моите деца ще слушат рап и ми се иска изпълнителите да сме отговорни, не да търсим бързата слава. Интересно е да се пее за проститутки, наркотици и такива неща, защото са забранени. Но това не помага много в живота. Имам послания - живея здравословно, не пуша, не се друсам. Давам пример. Не знам дали бих учил деца на рап. Нищо не съм постигнал. Не се чувствам достоен за учител. Виж "Ъпсурт", Спенс, хора, които са завладели всички с изкуство, те трябва да дават уроци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
