Германската столица е в очакване на 67-то Берлинале – на 9 февруари започва поредното издание на най-голямото филмово събитие в историята на мегаполиса за всички времена. Международният кинофестивал е първият в годишния календар – както е известно, Кан и Венеция са през пролетта и в края на лятото. По традиция елитният форум обещава да се превърне в истински празник. В киномаратона от общо 400 заглавия ще участват световноизвестни режисьори, утвърдени звезди и изгряващи таланти. Няколко български имена има в афиша. В секция "Генерация" публиката ще види "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев по едноименния разказ на Георги Господинов. Анжела Недялкова е сред звездите в продължението на култовия „Трейнспотинг". Христо Явашев пък ще изнесе лекция в специалната програма за обучение на бъдещите творци на световното кино „Берлинале талентс".
В дните до старта, както винаги, погледите са насочени към Дитер Кослик - прочутият със своята артистична непредсказуемост и екстравагантност директор на Берлиналето. Той изненада всички с отказа си да критикува Доналд Тръмп и дори да споменава името му. „Поне до неговия импийчмънт", както допълни Кослик. Неговите възгледи са в пълна противположност на Тръмп, така че наистина няма нужда да казва нищо. Най-внушителното му послание всъщност е фестивалната селекция. В конкурсната програма са включени 24 творби, от които 18 ще се състезават между 9 и 19 февруари за златната и пет сребърни мечки. 22 от тези заглавия имат своята световна премиера – Берлинале затвърждава репутацията си на откривател на филми и имена.
Въпреки разтърсващите новини за кризи, протести и скандали по целия свят, въпреки съкрушените илюзии и "изтрезвяване"-то, 67-ото Берлинале предпочита да стимулира надеждата и ведрото настроение вместо да се отдаде на всеобщите тревожност и песимизъм. Една от алтернативите, които фестивалът търси, е в комедията: черна, меланхолична, ексцентрична, политическа, няма значение каква – важното е да разсмива без да е лековата. Може да предположим, че тази тенденция в селекцията има за цел да подгрее световната публика и за германската надежда за нов „Оскар". Един от главните фаворити за наградата за най-добър неанглоезичен филм е именно тъжно-ироничният „Тони Ердман" на Марън Аде, открита от Берлинале .
Сред най-очакваните световни премиери в конкурса е и британската пост-Брекзит политическа комедия „Партито". Тъкмо на английски думата за „купон" и „партия" е една и съща, но като че ли и у нас значението на двете думи започва да съвпада. На другия полюс е най-големият финландски режисьор Аки Каурисмаки, който с типичния си меланхоличен хумор разказва в „Другата страна на надеждата" за сближаването на страстен комарджия с отчаян сирийски бежанец в днешния Хелзинки. Абсолютно непредсказуем се очертава режисьорският дебют „Дива мишка" на австрийския кабаретен артист Йозеф Хадер за абсурдното отмъщение на безработен журналист, започнал жестоко да тероризира бившия си работодател. С големи очаквания е натоварена и китайската пълнометражна анимация за възрастни „Приятно прекарване" - лаконична черна комедия за социалните контрасти и безнадеждността в съвременен Китай. Елементи на фарс могат да бъдат открити и в ексцентричния гангстерски трилър „Мистър Лонг" от Япония.
Друга серия филми в тазгодишната програма на Берлинале разказват за творци. Френският „Джанго" разкрива епизод от биографията на циганския виртуоз на китарата Джанго Райнхард в окупирания от нацистите Париж. Чилийският „Една фантастична жена" е за транссексуална певица, която защитава правото на скръб по мъртвия си любовник. "Фелисите" е за талантлива певица от Киншаса, която се бори за здравето на сина си, пострадал при уличен инцидент. Актриса е героинята в корейския „Сама на плажа през нощта", а писател - в „Завръщане в Монток" на Фолкер Шльондорф по едноимения разказ на Макс Фриш. Има и няколко филма за художници: документален за немския авангардист Йозеф Бойс, игрални - за швейцарския скулптор Алерто Джакомети с Джефри Ръш и за канадската самоука художничка Мод Люис, чиито картини стигат до колекцията на американския президент Никсън.
Разбира се, Берлинале няма как да изневери на имиджа си на политически най-ангажирания кинофестивал. Сред широкия спектър от актуални проблеми на нашето време изпъкват темите за социалната несправедливост, за расовата и етническа нетолерантност. В конкурса участва бразилският „Жоакин", който разказва за първия идеолог на борбата за независимост в най-голямата страна на Латинска Америка през ХVIII век. Бившият министър на културата на Хаити Раул Пек се представя с два филма като режисьор: антирасисткото философско есе „Аз не съм ти негър" по текстове на американския писател Джейм Балдуин и „Младия Маркс" - портрет на Карл Маркс отпреди написването на „Комунистическия манифест". Дълбоката морална криза на съвременното западно общество е разкрита в американската семейна драма „Вечерята", която разказва как родители отчаяно се опитват да прикрият бруталното престъпление на децата си. Единствени три филма от Източна Европа в конкурса са полският „Следа" на известната Агниешка Холанд, румънският „Ана, любов моя" на носителя на „Златна мечка" Калин Петер Нетцер и унгарският „Тяло и душа" на Илдико Енеди. И трите разказват нестандартни истории от всекидневието, които разкриват екзистенциалното лутане на посткомунистическите общества.
Друга важна тема тазгодишната филмова програма на Берлинале е природата. По различен начин връзката между човека и заобикалящата го натура присъства в множество ленти но тя е особено внушителна и физически осезаема в селекцията на една от новите секции на фестивала, наложили се през последните години. Тя се нарича Nativе и разказва истории от далечни региони, но не чрез тяхната екзотика, а чрез сблъсъка на природното и социалното. Акцент в тазгодишната програма са киноразказите за различни общности, обитаващи територии отвъд полярния кръг както в Северна Америка, така също в Гренландия, Финландия и Русия. За тези хора, чиито живот преминава в екстремни студове и условия, последиците от климатичните промени и индустриалната алчност, са драматични. А връзката между култура, природа и останалия свят е комплексна и взаимнобалансираща се конструкция. В новата си програма Native Берлинале показва различни видове духовност, различни традиции и светогледи в един свят, където в крайна сметка всичко е много обвързано. Това са хибриди от християнски обичаи, местни ритуали и първични философии, чийто смисъл не остава ограничен в опита на различни племенни общности, но носят универсално значение и ценни поуки.
И, разбира се: звездите. Те придават на фестивала онзи блясък, който кара да се вълнуват дори хора, които от десетилетия не са прекрачвали прага на някоя кинозала. Сред най-големите имена, които тази година ще преминат по червения килим, са Ричард Гиър, Хю Джакман, Робърт Патинсън, Пенелопе Круз, Катрин Деньов, Кристин Скот Томас, Джефри Ръш, Итън Хоук, Кели Макдоналд, Патриша Кларксън, Лора Лини.
И в тези дни Берлин продължава да бъде потенциална мишена за терористични заплахи – тук се подготвят безпрецедентни мерки за сигурност. Въпреки това нито една от световните звезди не е отказала участие поради тази причина. Така че празникът за публиката е гарантиран, шоуто може да започне.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
