Звезда със сложни за неизкушения от астрономията координати RD 9H 39 MD J5 FD подарява Кристо на жена си Жан-Клод за рождения й ден през 1980 година. „Вече съм спокойна. Сега знам точно къде ще се срещнем с Христо в едно бъдеще време“, усмихва се тогава червенокосата дама. Сега дъщерята на един от най-прочутите френски генерали и наследникът на две възрожденски фамилии със сигурност са заедно на небесното тяло, към което той пое на 31 май, въпреки че имаше много планове за бъдещето – естествено от името на двамата. Но тъй като пътищата Господне наистина са неведоми, родените в една и съща година, на една и съща дата в един и същи час в Габрово и Казабланка съпрузи вече летят в дует някъде заедно из космоса – като в картина на Шагал - очаквайки следващото си паралелно прераждане. А докато това се случи, екипът на Кристо и Жан-Клод ще опакова Триумфалната арка в Париж през 2021-а. Така историята на двамата ще завърши там, където започва през 60-те. Тогава Явашев изкарва парите си като уличен художник в Монмартър. Толкова е добър на портретите, че по-възрастен колега му дава страхотна идея: да отиде в най-скъпия фризьорски салон в Париж, посещаван от каймака на хайлайфа, и да покаже творенията си. Христо отива и се озовава очи в очи с бъдещата си тъща, Пресилда де Гийебон, която го вика у дома й, за да му позира. А когато се изправя очи в очи и с бъдещата си съпруга, тя решава, че е хомосексуалист. „Видя ми се прекалено кльощав, тънък като вретено – с прекалено дълги и тесни ръце. Освен това е художник“, ще го опише Жан-Клод на приятелка. А той ще нарече „проституция“ портретите от онази епоха. И понеже Жан-Клод го гледа „отгоре“, той набързо омайва сестра й, но без да се отказва от първоначално набелязната цел: „Тя имаше много изискан френски вид и изглеждаше прекрасно в синята си рокля“. И изведнъж най-изненадващо „целта“ приема поканата на емигранта за театър. След това събитията се случват с главоломна бързина – Жан-Клод се омъжва за годеника си, но е бременна от българина. Месец по-късно горкият съпруг получава кратка бележка: „Твоят ключ не става за моята брава“ и това е предизвестеният финал на обречения брак. „За мен животът придоби смисъл, едва след като се запознах с Кристо. Тогава разбрах, че преходното е най-стойностното.“, категорична е Жан-Клод. А факта, че са се появили на този свят по едно и също време, коментира така: „Никога не си разменяме подаръци на рождения ден. За всеки от нас няма по-голям подарък от това, че другият съществува – и че сме се срещнали. Да, разбира се, че много се караме и спорим почти непрекъснато. Но това също е част от всекидневните ни доказателства в любовта ни един към друг. Ние сме като едно движещо се тяло, на което Кристо е моторът, а аз съм педалът на газта“.
„Аз съм художник, който е напълно ирационален, напълно безотговорен и напълно свободен“, сподели Кристо на 22 май в последното си интервю, дадено пред CNN. “Страхувам се от пандемията – вирусът е невидим враг, който може да дойде по всяко време. Не обичам да ходя по болници. Сега съм затворник в дома си, но в тук е всичко, което ми е необходимо - ателието, марката, историята, проектите. Живеем и работим тук от 1964 година. Често се разхождам на покрива - гледам Ню Йорк, който някога ме прие, и виждам, че той е напълно невероятен, интензивен, сюрреалистичен“. Догодина Париж ще изглежда по същия начин - заради Триумфалната арка, опакована с 25 000 квадратни метра плат в сребърно и синьо, държан здраво от 7000 метра червено въже. „Никога не съм вярвал, че толкова бързо ще получим разрешение – за по-малко от година. Бях поразен от краткото време. Бернар Блистен, директорът на „Помпиду“, ми каза: „Много искаме да имаме нещо от вас“. А аз му отговорих: „Няма да направя нищо друго в Париж, освен да опаковам Триумфалната арка“. Очакваният бюджет е между 13 и 15 милиона евро. Но както винаги казва Жан-Клод, ще струва толкова, колкото ще струва.
Не е въпрос на търпение, а на страст
Биографичната книга за Кристо и Жан-Клод, написана от стария им приятел - историка изкуствовед Бърт Уернов, започва с изречението „Не е въпрос на търпение, а на страст“. Той им я поднася за 65-я им рожден ден след 15-годишен труд, базиран върху интервюта и срещи с техни близки в България и Мароко. „Страстта е всичко, което влагаме във всеки проект - всичко, което имаме, плюс всичко, което можем да вземем назаем. Но на всяко запитване и всяка идея, винаги отговаряме с „Не“. Защото идеите идват само от нас – от сърцата ни“, казва Жан-Клод през 2000 година от Виена за „Стандарт“. Пак тогава на въпроса дали мислят за гастрол в България, Кристо реагира витиевато: „Няма определена рецепта, по която възниква конкретен проект – той винаги започва от главите ни. За нас най-важни са междучовешките отношения. Нямаме нужните приятелски връзки с България – а когато те липсват, не виждам почва за комуникация“. „Кристо има двама братя, които живеят в тази страна, но за нас е по-добре да ни посещават в Ню Йорк или Флорида“, добавя жена му.
Запитан от къде идва страстта към опаковане и покриване, Явашев отговаря: „До 21-та си година живях в България, където трябваше да уча всички задължителни тогава системи – ленинизъм, марксизъм, диалетктика. Мисля, че малко или много, те съвсем съзнателно са ме подтикнали към това, с което започнах да се занимавам по-късно. Всичките ми проекти се провежда от една фирма, което не е нито фондация, нито благотворително дружество, а нормална фирма, която плаща данъци. Жан-Клод е президент и финансов съветник, а аз съм служител. Ще ви дам малък пример. За да се случат „Чадърите“ в Япония, трябваше да вземем земя под наем.
Понякога ставаше така, че за следващите 2 метра – или дори за няколко сантиметра земя, трябваше да се пазарим със следващ собственик. Борехме се за територия с дължина 19 километра.“ Ходят 69 пъти до Япония – живеят там много преди да вдигнат чадърите, за да се слеят с атмосферата, със слънцето, с дъжда, с вятъра и особено със светлината, с която е свързано всичкое което правят. Жан-Клод продължава: „Когато ме питат как успяхме да убедим всичките 459 производители на ориз и собственици на плантации – най-младият на 64, най-възрастният на 95 – да ни дадат под наем земята си, отговарям: Беше много просто. Само трябваше да изпия 6000 чаши зелен чай по време на преговорите. В един момент станах експерт на тема „Как се сади ориз“.
Кристо пък разказва как неволно са стимулирани популацията на рибите. „За оградените острови“ до Маями трябваше да наемем водно пространство – островите не бяха покрити, а обрамчени в розов пропиленов материал. Губернаторът на Флорида възложи на биолог специалист да установи как ще се промени поведението на водните обитатели, ако въпросният материал бъде разпрострян за 14 дни върху повърхността на водата. Резултите показаха, че платнището допринесе техните инстинкти за размножаване да се засилят“.
Експедициите на съпрузите наистина са изумителни. Юрген Нефе, арт редакторът на прочутото списание „Шпигел“, разказва за свое пътешествие с Кристо и Жан-Клод, докато те търсят място за осъществяване на следващия си проект. „Всеки, който смята, че животът е труднопостижимо изкуство, а бракът – борба, в която няма победители, трябва да преживее пътуване с най-упоритата и утвърдила се двойка на тази планета. Те са общителни граждани на света и непоправими педанти, които планират ръка за ръка и карат всички да немеят. Пазарят се и настояват, уполити до последния детайл – и непостоянни като малки деца. Понякога дори убийствено нервни и в следващия момент отново мили и чаровни. Главното в същността и природата им е да правят хората щастливи с безумието си и с моментните си обекти от плат или желязо – независимо на каква цена. През годините любовта им един към друг не само не е отслабнала, а тъкмо обратното – тя расте с всеки изминал ден. Перфектно партньорство, градено с много нежност и търпение. И ако е вярно, че начинът, по който хората пътешестват, издава тяхната същност, то тогава Явашеви принадлежват към групата на чергарите от страната на Незнайните, която е плод на собствените им мечти. Винаги се изисква лудост, за да се осмелиш да мечтаеш и да се стремиш към мечтата. Онази лудост, която кара адреналина ти да надбягва времето. Лудост да обичаш, да предизвикваш или просто да го правиш“.
А за да преценят точно къде ще поставят всеки от 1760-те жълти чадъри в Калифорния, Кристо и Жан-Клод извървяват 270 километра за 3 седмици по неравен планински терен. Принципно не са фаталисти, въпреки че един от чадърите в Калифорния убива жена заради силна буря, а по същото време в Япония токов удар убива работник от демонтажа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
