София. Арт гилдията се събира в 16 часа в Градската градина, за да види изложбата, посветена на Крикор Азарян, който днес трябваше да навърши 80. Експозицията, организирана от Съюза на артистите, е с логото "Театралните игри на един мъдрец". Два часа по-късно във фоайето на Народния ще бъде представена книгата "Крикор Азарян - алхимия на играта", чийто съставител е Валентина Радинска, съпругата на прочутия режисьор. (От томчето със знака на издателство "Захарий Стоянов" са откъсите по-долу, посветени на Коко.) В Армията от 19 часа ще се случи официалното отбелязване на несъстоялия се земен юбилей. Някои от най-любимите студенти на професора ще изиграят откъси от последните му постановки от триптиха "Чехов" - "Чайка" на Армията, "Три сестри" на Младежкия, "Вишнева градина" на академиците. Валентин Танев и Малин Кръстев излизат с легендарната "Лазарица" утре от 19.30 часа в Народния.
"Бъди в мир със себе си" и "Не излизай на сцената, ако няма какво да кажеш" са първите две от прочутите десет заповеди на Крикор Азарян. С тях той зарича учениците да са почтени към публиката и да не лъжат, "примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината". "В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото", категоричен е големият режисьор, който няма проблеми и да актьорства под прожекторите, но никога в реалността. Всеки божи ден в Академията той играе ролите на студентите си - изключително натурален, безумно смешен и фанатик в детайлите. Един от тях, Ясен Пеянков, често го цитира: "Трябва да играете така, че китаецът, седнал на петия ред, да се върне вкъщи и да разкаже цялата пиеса на жена си, без да знае и дума български". Неслучайно последните репетиции в живота на Азарян - за "Вишнева градина" в Народния - остават в историята на българския "Бродуей" като отделна, макар и много тъжна глава. Тогава всички актьори бяха с тефтери, за да записват. Тогава никой не искаше дори да си помисли, но подсъзнателно беше наясно - Коко си тръгваше. Самият той седеше на режисьорския си ред - в шуба, защото непрекъснато му беше студено - и изричаше онези мъдрости, които спохождат уникалния като него човек на прага между Тукашното и Отвъдното.
Валентина Радинска:
Водеше ме през лабиринтите
Аз не съм била студентка на Крикор Азарян. Но бях негова ученичка. Той беше моят Учител по Живот. Водеше ме през лабиринтите му и през трънливите му пътеки с лекотата и мъдростта на магьосник, който притежава вълшебна пръчица. А той имаше такава пръчица - това беше неговото сърце: най-доброто, най-щедрото и най-голямото сърце на света. Повече от всичко бих искала да посрещнем този негов 80-годишен юбилей заедно. Но съдбата реши друго. Господ го назначи в Небесния театър. Чрез събитията на 15 и 16 март, посветени на Азарян - Човека, Режисьора и Учителя, Коко по някакъв начин се завръща при всички нас, които продължаваме да го обичаме и за които той, въпреки отсъствието си от физическия свят, продължава да бъде и завинаги ще остане висок образец и мярка.
Кирил Кавадарков: Изпече голям хляб
Азарян трябваше да изтърпи комисия след комисия, които идваха да спрат представлението. За щастие, повечето от тях си тръгваха с резолюцията: "Голям хляб се пече в Пазарджик". Автор на това изречение беше Димитър Канушев - голям началник тогава, критик, който беше тръгнал да спре представлението, но за негова чест заложи кариерата си и избра страната на Радичков и Азарян. Битките с цензурата бяха епични, но са непонятни за съвременния човек. Изискват се много обяснения за осветляването им. Всъщност всичко завърши щастливо и спектакълът имаше огромен успех. Драматургията на Радичков започна да се играе из театрите по цяла България. Което е вторият важен резултат. Иначе си стоеше затворена в Сатирата.
Марин Янев: Беше мъдрец още като студент
... Да кажа нещо за него, е все едно да разкажа стихотворение.
... Той не беше булевардна личност. Край него не можеше да се говори за любовни афери, скандали между колеги, за такива дребни неща. Той беше мащабен човек и в личния си живот, разбира се. Големият респект към него идваше от творческата му работа.
... Той никога не споделяше всичко докрай. Предпочиташе да слуша и да изслушва, но никога не беше носител на новини, по-точно на сензации.
... Като позитивен човек казваше: "Винаги виждам чашата полупълна, а не полупразна". Но призоваваше: "Майна, съмнявай се. Съмнението е голям двигател".
... Боже мили, каква благост излъчваше. А как обичаше Стьопата, детето си. При цялото страдание, което то им донесе. Те бяха щастливи родители. Страхотно, на пръв поглед парадоксално - едно дете, което е болно, безпомощно, безперспективно, беше обградено само с обич и любов. Не познавам по-предан, по-всеотдаен човек от майката Валя и от бащата Коко.
Боян Папазов: Древна душа
... Искаше да му кажа - защо синът му Степан почина на седмо число, седми месец, през 2007 година. Нямах отговор. Но разбрах, че търси потвърждение за собствения си фатализъм. За последен път се обади на рождения ми ден, две седмици преди да си отиде от този свят. Говореше тихо, немощно, с алогични паузи. Умиращият ми пожелаваше да съм жив и здрав. Рожденият ми ден беше само повод, обаждаше се, за да се простим пред прага на Великото Нищо, както казва Стефан Цвайг. За първи път ми се случваше. Разтреперих се пред духа в това немощно тяло. (На премиерата на "Вишнева градина" го прегърнах, беше се стопил.) Говорех му нежно, наричах го миличък. Разплаках се и за да не ми слуша хлипането, прекъснах връзката. Беше древна душа.
Стефан Цанев:
Големи скъперници сме на добрите думи
... Ти, арменецо, носиш в душата си страданието на своя народ, а съдбата не пожали и теб - затова сигурно си състрадателен и си готов да пренебрегнеш своите интереси, да пожертваш времето си, силите си, себе си - заради другите, особено ако те са твои братя по страдание. И това в нашето време на груба алчност, на безмилостен егоизъм, на всеобща злост и омраза.
Затова ти пиша това писмо. Аз влизах тайно в залата, докато ти репетираше пиесите на Иван Радоев и на Константин Павлов, и гледах не сцената - наблюдавах от тъмния ъгъл тебе. Ти приличаше на отчаян жрец, който се мъчи да откъсне от челюстите на смъртта последните думи на една умираща и на една онемяла душа. Приличаше на въжен мост между нашия тъжен ден и вечността - и нервите ти се късаха под тежестта на чуждото страдание, минаващо през тебе.
... Няма да забравя сълзите в очите на умиращия Иван Радоев, когато гледаше за пръв и последен път последната си пиеса, поставена от теб. Коко, ако има отвъден свят и съд на небето - достатъчно е там на везните върху блюдото за добрите дела да сложиш само тези сълзи на поета - и всичките ти грехове ще бъдат опростени.
Ясен Пеянков:
Смехът му беше земетресение в стъкларски магазин
В класа цареше желязна дисциплина, но си личеше, че много обича и държи на студентите си - настоящи и бивши. Обръщаше се към нас с "момчета", въпреки че половината бяха момичета. Най-прекрасните моменти по време на работа бяха, когато се смееше. Да го разсмееш с етюд или сцена, беше най-върховното и сладко постижение. Никога няма да забравя този смях - звучеше като земетресение в стъкларски магазин. Притежаваше дълбока увереност в себе си и таланта си, но в същото време беше изключително скромен човек, без грам арогантност.
... Според него големият артист трябваше да бъде също и откровен, чист човек. Както писа по-късно в заветите си: "Тази работа не е за темерути".
Камен Донев: Беше цар на метафорите
... Беше цар на метафорите и сравненията. Вместо дълго да обяснява, казваше: "Тука се търкалят големи камъни" или "Тенджерата под налягане ври, капакът трепери, но още не е започнала да излиза парата". Обичаше да работи, задавайки въпроси. Ако отговаряш правилно, стигаше до същественото. Показваше значимото и мащаба на нещата с по една сричка или възклицание:
Еди-кой си влиза - "бам"
Вижда ситуацията - "джап"
Мисълта му - "а, стига бе!"
Като се получава добре - "мммммуц"
За нещо изключително - "си е е...о майката!"
Че ще има секс - "чи ки - ри ки!"
На любовта викаше - "амур"
Мариус Куркински: Връзката продължава
Как да напиша нещо за Крикор Азарян, който вече е при Господ? Мъчих се да мисля. А не можах. Не съм достоен. Спомням си първия въпрос, който той ми зададе: "Защо излизаш на сцената? Имаш ли причина?". Имам. Всеки път, когато излизам да играя. Причината е Господ. Ще завърша с цитат от филм: "Професоре, знам, че ще се срещнем отново, но дотогава връзката ни продължава."
Деян Донков: Изведнъж
... Една от последните прекрасни беседи, в които както обикновено мълчахме дълго и велико, той бавно навлезе в тишината с благия си глас и каза: "Майна, (пауза) винаги съм се питал коя е оная дума, която в себе си съдържа всичко случващо се, която най-добре отговаря на живота (пауза) - и за мен тая дума е ИЗВЕДНЪЖ, майна".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
