История за всепоглъщащата страст, която предизвиква една млада жена да възкликне за един застаряващ мъж „След Пикасо – само Господ!“ четем в „Дора и Пикасо и двете лица на любовта“ от Бетина Щоркс в колекцията „Вечните двойки“ /“Емас“/. Париж, 1935 г. В „Дьо Маго“, прочуто заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в хрониките на света. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На съседна маса сяда млада красавица в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар.
Очите ѝ обхождат заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите ѝ. Научила е играта от моряците във втората си родина. Без да сваля поглед от Пикасо, жената забива ножа в дървото на масата все по-дълбоко и все по-бързо, а когато не улучи празното пространство, по избродираните рози на ръкавицата ѝ избиват капки кръв. Всички са притаили дъх. Омагьосан, Пикасо пристъпва към жената и моли за ръкавицата. Получава я с думите: „Вземете моята ръка. Аз ви се предавам.“ След ден на къс хартийка идва отговорът: „Увийте около глезените си сърцето на вашия най-предан поклонник.“ Започнала е една от най-бурните и страстни любови в културната история на XX век – Теодора Анриет Маркович и Пабло Пикасо, „Дора и Минотавъра“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
