Във времето на все по-силна поляризация и политическо напрежение световното кино не остава безучастно. Това личи, както сред очакваните претенденти за наградите „Оскар”, така и и по селекцията на 38-ото издание на Киномания. Ето кои са филмите с особено силни позиции в тазгодишната програма на фестивала.
„Стадото”, с което се откри Киномания в НДК, не носи пряко политическо послание, но голямата тема е възможно ли е да живеем заедно. Филмът на Милко Лазаров се занимава със способността ни да приемем различието и с начините, по които нетърпимостта към другите може да се окаже пагубна за самата уж отбраняваща се общност. Немалко сцени, прекрасно заснети от оператора Калоян Божилов, макар и значително по-красиви от актуалната ситуация, плашещо напомнят за съвсем скорошни събития, разтърсили обществеността у нас. Далеч по-откровено политически е „Слухове” с Кейт Бланшет. Режисьорите Гай Мадин, Евън Джонсън, Гейлън Джонсън ни срещат със седемте лидери на най-богатите демокрации в света. Вместо легитимност и сериозен дебат на екрана виждаме комичен прочит на провала на институциите и превръщането на политиката в тържество на некомпетентността. Сблъскваме се и с провокативните „Kneecap“ – ирландското хип-хоп трио, кръстено на жесток метод за улична саморазправа. Напористите рапъри Лиъм, Нишa и Джей Джей и тяхната енергична музика неочаквано се превръщат в символ на движението за граждански права, посветено на запазването на родния им език. Филмът за този музикално-политически феномен е именно ирландското предложение за „Оскар”.
Отличеният със „Златна мечка“ от Берлинале „Дахомей”, излъчен от Сенегал да се състезава за наградите на Филмовата академия на САЩ, също се занимава с дълбоко политическата тема за артефактите, изнесени от териториите си на произход към колониалните метрополии. Филмът на Мати Диоп проследява дебата около 26-те съкровища на кралство Дахомей, които са на път да напуснат Париж и да се върнат в родната си страна – днешната република Бенин.
Италиано-белгийско-българската историческа продукция „Берлингуер. Голямата амбиция” ще се завърти в НДК на 22 ноември. С нея официално ще бъде открит фестивала на италианския филм. Зала едно не е избрана случайно за премиерната прожекция и срещата с режисьора Андреа Сегре и българския екип на филма. Публиката ще види на екрана как зала едно е преобразена като зала на Кремъл. Разказът за събитията от началото на 70-те години, белязали италианската политика, звучи особено знаково именно през ноември, така важният за най-новата история на България месец на „промените”.
Биографичният екранен разказ е нов поглед към Енрико Берлингуер - комунистът, който се изправя срещу Брежнев. Той е лидер на най-важната комунистическа партия в западния свят през 70-те с повече от 12 милиона избиратели. Воден от голямата амбиция да постигне социализъм в условията на демокрация чрез „исторически компромис" с християндемократите на Алдо Моро, Берлингуер е на крачка да промени историята.
Филмът започва с неуспешния, държан в тайна атентат, извършен срещу Берлингуер през 1973 г. в София. Уникални архивни кадри от София и знакови български сгради от соц епохата дават автентичния облик на филма. В ролята на Енрико Берлингуер блести Елио Джермано - с награди от Кан и Берлин, Роберто Читран е Алдо Моро, Паоло Пиеробон е Джулио Андреоти, Светослав Добрев от Младежкия театър е Тодор Живков, Николай Данчев е Леонид Брежнев, Владимир Люцканов е Игор Пономарьов – дясната ръка на Брежнев, Огнян Симеонов от трупата на Враца е Борис Велчев, Леарт Докле е преводачът, който загива в атентата, прочутият фотограф Борис Мисирков също е в образа на руски апаратчик.
В рамките на Киномания предстои да видим още една политическа драма, този път от Бразилия – Аinda Estou Aqui („Все още съм тук”) – който също ще се бори за чуждоезичния „Оскар”. Потресаващ портрет на човешката решителност срещу несправедливостта, базиран на мемоарите на критика на военната диктатура Рубенс Пайва, филмът носи внушението, че семейството и времето са най-сигурният лек за всяка болка.
„Момичето с иглата” пък е датското предложение за „Оскар”, което разказва за борбата за оцеляване на млада работничка в Копенхаген след Първата световна война. Вдъхновен от реални събития и режисиран от Магнус фон Хорн, филмът подхожда с емпатия към отритнатите жени и рисува внимателно историите им, които ги свързват съдбовно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
