- Великият бас се отказал да бяга от лагер, за да не загуби гласа си
- Певецът умира в Рим, но е погребан в България
През 2023 г. се навършват 30 години от кончината на Борис Христов, определян е като един от най-великите оперни изпълнители на XX век. Как е живял големият певец - в рубриката "Истории от миналия век".
"Помня, когато за пръв път неговият глас накара етера да затрепти отдалеч, отвъд предели, отвъд прегради и прозвуча в старите ни радиоапарати. Помня, когато радио София с подобаващо срамно закъснение, от немай-къде, излъчи негов запис. Помня брат му - обичния, сърдечния Николай Христов. Знам как тогавашните властници отказаха да го пуснат да се лекува въпреки молбите на един прославен по цял свят човек. Така злобната, жестока безпросветност на ония, които близо половин век решаваха съдбините ни, стана причина за смъртта на Николай Христов и за незаличимото огорчение и обида в сърцето на Борис", споделя в свой спомен за големия Борис Христов писателят Георги Данаилов.
Всяко настъпване на Нова година, всеки празник свързваме с "Многая лета", която звучи с мощния му глас, който прославя страната ни в цял свят.
"Велико бъдеще предстои на това момче", казал проф. Добри Христов за малкия Борис, който пеел тогава в хора на катедралата "Св. Александър Невски". Спомен, с който живеят родителите на Борис Христов и който, както в Андерсеновата приказка, създава чудната атмосфера в малката стара къща на ул. "Цар Самуил" 43 в София.
Борис Христов се ражда на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Райна Совичанова и Кирил Христов Совичанов. По това време баща му е гимназиален учител. Той произхожда от будно българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядото на Борис по бащина линия - Христо Совичанов-Псалта, участва в революционните борби, касиер е на Битолския революционен окръг. Той пеел толкова хубаво, че при служба в църквата в Битоля "Света Богородица" пред входа се събирали и друговерци, за да го слушат и разказвали, че когато Христо Псалта пеел, дори птичките замлъквали, за да го слушат. И трите му деца имат певчески дар. Кирил (бащата на Борис Христов), е тенор, Георги е бас-баритон, Олга е мецосопран. Майката на Борис Христов - Райна Тодорова Попиванова, е софиянка по баща и прилепчанка по майка, а дядо й е самоук цигулар и певец. Борис Христов има по-голям брат - Николай, юрист, с голяма музикална култура, който пее и композира.
Пеенето за младия Борис било страст, заради която той често пренебрегвал ученическите си задължения, още повече, че съвсем не страдал от излишък на амбиция. "Приятелят ми Гочо четеше, а аз пеех" - такава картина възпроизвежда Христов в спомените си. Директорът на гимназията напълно основателно предупреждавал бащата, че синът му Борис ще бъде изключен за бягство от клас, ако все така върви. През юношеската си възраст освен пеенето Борис Христов има още една страст - да обикаля с другари в околностите на София. Страст, която държи в плен и зрелия мъж, понасящ с лекота съдбата на скитника-артист.
"Такъв съм си скитник още от малък, но сега полезен" - пише той до родителите си.
През 1933 година е приет в хор "Гусла" след конкурс, който е толкова тежък, колкото и постъпването в операта. Диригентът на хора проф. Асен Димитров цени високо дарбата му: "Трябва да бъдеш благодарен на небето! Ти трябва да се отдадеш на пеене. Трябва да учиш. Имаш дарование, което ще те отведе до висоти, за гордост на България! Инак - грях ти на душата!"
При гостуването на Фьодор Шаляпин през 1934 г. в Софийската опера в ролята на Годунов, за по-голяма мащабност на постановката и подсилване на оперния хор са поканени няколко души от хор "Гусла", сред които и Борис Христов. Така той участва в някои от представленията с Шаляпин и според думите на Любен Живков, негов приятел и хорист, е зашеметен: "Какво ми говориш ти - сола да пея! Видя ли го Шаляпин? Къде ще се бъркаме ние в работи за богоизбрани хора?"
Все пак, според разказаното от Николай Масалитинов пред негови студенти, Борис Христов се явява пред Шаляпин с молба за прослушване. "Великият певец, може би завладян от присъствието на този строен и стеснителен млад човек, веднага се съгласи. Когато младежът изпя едно-две неща и очакваше строгата присъда, Феодор Николаевич стана, прегърна го и очарован възкликна: "Мили мой, вие трябва да се учите! И непременно в Италия да се учите!"
И той заминава. На рождения си ден, 18 май 1942 година. От хор "Гусла" му дават писмо до Бениамино Джили с молба за изслушване и съдействие. Така той приключва с юридическото поприще, но години по-късно споделя: "Правото ми даде много за израстването ми като личност, като съзнателен гражданин ме накара да мисля широко и да преценявам всички постъпки по-мъдро, да анализирам, да вземам бързи, логични решения".
Първият концерт на Борис Христов в Италия е през декември 1945 година в Рим, със симфоничния оркестър на музикалната академия "Санта Чечилия", и е посветен на българската и руската музика. Той е част от цикъл концерти за международната култура, организирани от "Конвеньо д'арте". Извикан на бис, пее оперни арии от Моцарт и Мусоргски. Пресата отбелязва както прекрасния му глас, така и отличната школовка и зряло музикално чувство.
В края на 1944 година, когато България е вече във война с Германия, в Австрия Александър Цанков създава българско правителство в изгнание и формира военен корпус от българи, които да се бият на страната на Германия. Борис Христов е поканен, но отказва да се включи. След няколко дена е арестуван и изпратен в пленнически лагер до Фелдкирх. Животът му в лагера е постоянно в опасност - за всичко, което не е в ред, обвиняват него, единствения образован човек там. Мисълта за бягство го е примамвала често, но все пак благоразумието надделява, а и грижата за гласа вече го спохожда: "Реката Рейн, която отделяше лагера от швейцарската граница, лесно щях да преплавам. Но нямаше ли да ме уловят? А ако се простудя, какво би станало с гласа ми?"
Събитията през май 1945 г. заварват Борис Христов като работник във Фелдкирх. След капитулацията на немските войски пред него се разкриват други възможности. Освободен е през май 1945 година от френските войски. Командващият полковник, чул неговото пеене, му помага да отиде в Италия, осигурявайки му придвижване до границата с военен джип. По-късно Борис Христов полага всички усилия да намери този човек ("Той беше моят спасител!"), но безуспешно.
След деветосептемврийския преврат новата власт в България не подновява българския му паспорт, което създава пречки и за музикалната му кариерата - поканен е на 3-месечно турне в Испания с най-големите италиански артисти, включително Бениамино Джили и Мафалда Фаверо, но липсата на паспорт осуетява участието му (1946). Нещо повече, от българското посолство го заплашват, че ако отиде, ще пишат до министерството в България и до всички вестници против него. "Не заминах само от страх да не пострадат родителите ми. От такива хора всичко може да се очаква <...> Нещастна България!" - пише той до Пенка Касабова, а малко по-късно: "Реших в никакъв случай сега да не идвам, защото вече знам със сигурност, че няма да изляза". Въпреки това идеята му за концерти в България не го напуска.
През 50-те години брат му Николай се разболява от рак в главата и Борис Христов прави официални постъпки да бъде пуснат за операция в Италия. Получава отказ. Изживява много тежко смъртта на брат си (1954), с когото е много близък. На великия бас е отказвана входна виза за България. Стига се дотам, че Борис Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г. Певци от България (Николай Гяуров) са противопоставяни на него чрез интриги и задкулисни машинации. Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двадесет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор "Гусла". През 1967 г. е допуснат в България за погребението на майка си. През 1978 година отново прави записи в храм-паметника "Свети Александър Невски" - през септември записва първата част на "Литургия Доместика" от Александър Гречанинов, с участието на Българската хорова капела "Светослав Обретенов" и малък струнен състав от Симфоничния оркестър на Българското радио и диригент Георги Робев. Това е първият запис в света на "Литургия Доместика", а в изпълнението ? за пръв път е включен оркестър, макар и малък. Записите на Борис Христов, направени в България, се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от "Балкантон".
Умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала "Свети Александър Невски" и е погребано в парцел 46 на Централните софийски гробища.
Борис Христов остава ярка следа не само с големия си талант, но и с огромната обич към родината си и стремежа да помага и поддържа всичко българско. За това трябва да го помним.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
