С гняв и тъга излезе Александър Секулов на сцената на Армията, когато получи своя "Аскеер" за драматургия за "Няма ток на електрическия стол". За разлика от другите наградени, той не изсипа дежурните благодарности, а изрече жестоки слова в памет на виртуозния пианист Васил Пармаков, когото загубихме само ден по-рано. "Той умря в унизителна бедност. Познавах го лично и знам, че в последната година всеки ден се разделяше от този свят пред очите на всички. Най-вероятно изпитвам и някаква лична вина. Не може гениален артист да бъде доведен до подобна мизерия. В България днес не може да се умира така", сподели писателят поет пред БНТ. И допълни вече в друг контекст. "Напоследък размишлявам много върху това как се променя основанието да се прави театър. Трябва да има много здрава връзка между това, което живеем, и това, което работим. Понякога се случва така, че една чиста метафора, какъвто е сюжетът на "Няма ток за електрическия стол" - ситуация, в която двама души трябва да преценят как ще живеят оттук нататък, ако навън целият светът изчезне, се случи наистина. Докато течеше репетиционният период на пиесата, изведнъж цяла Европа се вписа в контекста. Просто си казах, че трябва да се внимава с метафорите, с хрумките, защото току-виж се сбъднали."
Пловдивчанинът, който е завършил българска филология, но има и диплома за театрал от специалното художествено училище за сценични кадри под тепетата, пише с лекота и удоволствие във всички жанрове. "Живея със съзнанието, че човек е хралупа, в която от време на време се заселват различни стилове на писане. Хралупа, която сама трупа жълъдчета, за да имат обитателите й по-лека зима", каза Секулов пред "Стандарт" преди време. Доста години назад той работеше в "Новинар" и 14 години водеше коментарната рубрика "Под игото" в "Марица", за която получи наградата "Пловдив". Беше лидер на радиопредаване, автор и издател на списанията "Фрагменти" и "Петното". Чрез телевизия ARTLIVE.BG литературният салон Spirt&Spirit, в който за шести сезон представя български писатели и книги в Пловдив, се гледа вече по цял свят. Създателят на празниците на изкуствата "Лятно време" в Старинен Пловдив е и страстен меломан. Секулов има няколко стихосбирки - "Седмо небе", "Високо, над далечината", "Възхитително и леко". "Карти и географии" представя цялостно поетиката на автора, която може да илюстрираме със стиховете му:
"Тъй е писано значи. Което дошло е - ще мине. /Над безводните хълмове притъмнява./
И когато умореното слънце изстине,/
ще се питаме само "Ще умрем ли?"/,
ще си казваме тихо "Едва ли?"
Романите му "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите", "Господ слиза в Атина", "Гравьор на сънища", "Островът" и "Скитникът и синовете" са изпълнени с нежни, магически и силни истории. Притежават собствен стил, без излишни думи - като за властелин на изящната словесност. Александър Секулов казва, че са "плод от дървото на абсолютната свобода". Превеждат го на английски, немски, френски и унгарски. В момента писателят е драматург на пловдивския театър. С Милен Русков и Иван Добчев направиха нашумелия спектакъл "Възвишение", който минава при препълнени зали в цялата страна. Личният му избор за четене - книги, в които има глас, а не думи. Затова се радва на творбите на Емил Андреев, Деян Енев, Здравка Евтимова, Недялко Славов, Теодора Димова, Ани Илков. При всяка възможност Сашо Секулов изказва мнението си за българската култура, която според него движи икономиката, а не обратното
"Нашият проблем е, че постоянно изтънява духовната ни среда. Колкото по се вдебелява народът, толкова по-зле работи. Българската съдба и трагедия в тези 140 години след Освобождението е, че постоянно се занемарява образованието. То и културата са българската болка", категоричен е писателят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
