Коледа е най-светлият празник в годината, но като че ли масово го превръщаме в безкрайно афтърпарти на прословутия Черен петък от ноември. Между две трапези смисълът на Рождество Христово се изпарява, а духовното витае само около печката. Ако не ви се гледа «Сам вкъщи» за 843-ти път, послушайте малко музика. Изпращаме 2019-та с няколко заглавия, които със сигурност ще превърнат ваканцията ви от природно бедствие на маса в кино преживяване.
Суинг край елхата с Роби Уилямс
Когато не пише в блогове за извънземни, не играе футбол и не катери дървета по съмнително бельо, Роби Уилямс прави това, в което е най-добър - музика. Преполовявайки 40-те лошото момче от Сток он Трент все повече се доближава до британския аналог на Синатра. Новото бижу в дискографията му идва със звън на коледни звънчета и аромат на джинджифил, но дрескодът край елхата трябва да е смокинг и рокля с гол гръб. The Christmas Present (Sony Music/“Вирджиния рекърдс“) осигурява притока на ендорфини в мозъка ви с няколко сърцати рок кавъра (It Takes Two с Рот Стюард), елегантни суинг парчета и зимни класики на килограм (Rudolph, Winter Wonderland). Проектът е разделен на два диска – The Christmas Past (събрал евъргрийни като Let It Snow) и The Christmas Future. Tам са складирани оригинални тракове като Bad Sharon, в която Роби кръстосва глас с шамиона по бокс Тайсън Фюри.
Разкопчаваме бавно с най-доброто от Енрике
Eдин латино идол срещнал друг и му казал „Чуй Енрике Иглесиас и се ожени!“. Това е колкото виц, толкова и реалност, защото вече две десетилетия трубадурът с поглед на дете гради мултимилионна империя върху баладите си за любов, геройство и още нещо. Каквото и да слуша човек, рано или късно харесва поне една негова песен. Така че си пуснете Greatest Hits („Анимато мюзик“/Universal Music Group) и посочете коя е тя. Иглесиас е феномен, който си заслужава да бъде видян и на живо. Гласът му не покрива пет октави, но ако се навие да издаде наръчник за желязна връзка с публиката, със сигурност ще стане бестселър.
Greatest Hits включва 16 песни, сред които зарибяващо танцувалната Bailando с Шон Пол, I Like It с Питбул, разкопчаващата сутиени от разстояние Hero и поканата за скок в леглото Tonight (I’m Lovin’You).
Лана Дел Рей – спечелена с шест акорда
Очната й линия те пренася в средата на 50-те, но текстовете й са белязани от тестостерона и еманципацията на дигиталното поколение. Харесваме Лана Дел Рей заради способността й да оцелява със своята винтидж меланхолия в доста наперения и безцеремонен поп свят. Тембърът й изпъква като чернобял фотос върху пъзел от LED екрани, а парчетата в Norman Fucking Rockwell („Анимато мюзик“/Universal Music Group) ни разхождат край калифорнийския бряг с 30 км в час. Охлювската скорост, която ти позволява да осмислиш и почувстваш видяното край пътя. Албумът е кръстен на Норман Рокуел, художник и илюстратор с три брака зад гърба си и сериозен отпечатък върху американската поп култура. Думичката с F Лана вкарва „от благозвучие“. „Ч***ш ме толкова добре, че почти ти казах „Обичам те“, пее Лана в парчето-кръстник на албума, а мелодията те пренася в безвремието на късен августовски следобед. Четвъртият албум на момичето със синдрома на Лятната тъга в гласа е в съавторство с Джак Антонов, работил с Тейлър Суифт и Лорди. „Той е супер социално отворено парти животно. На пръв поглед - всичко, което аз не съм. За това се учудих какво би могъл да ми предложи като хармонии, когато ме покани в студиото си. Обикновенно аз съм тази, която носи музика на продуцентите. Изсвири шест акорда на пиано, които бяха разкошни, и ми ги подари. Създадохме първата си песен за час“, споделя Лана.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
