Различният прочит на историята е привилегия на Антон Дончев
...И всичко това си остава вярно до момента, в който някой историк открие непознат документ, който показва, че нещо, което сме игнорирали, всъщност е било важно.
Умберто Еко, в интервю за "Списъците"
----
"Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време!"
Гор Видал
---
"Време разделно" остава без абсолютно никакви основания за "истина"
Албена Хранова, "Родно, дясно
и ляво: Антон Дончев" "Литературен вестник" 2008 г
-----------------------------------------
"Има една поразителна сцена във "Време разделно", при която Манол купува със своите сребърни чанове Петгласец като нова земя за своите хора. Манол припомня на бея, че под земята е съхранена крепост, строена от неговите бащи и деди. И там, долу, в недрата, сякаш продължава безмълвно и невидимо животът на една уж изчезнала цивилизация, като че ли тази подземна крепост на минало величие, достолепие и могъщество облъчва и зарежда през столетията Манол и неговите съселяни с енергията на националното устояване.
Иван Гранитски
.........
... Преди още да съм прочел първата част на трилогията на Антон Дончев, се пошегувах: Твоят роман трябва да се чете с речник! Оказа се, че сам академикът е имал подобно намерение.
Различният прочит на историята е привилегия на писателя.
Дори Хегел в строгата си "Естетика", четена междувпрочем като лекции на ученици от гимназията! е дал "разрешение" за "прекрачване назад в миналото", което "от само себе си довежда онова обобщаване на сюжета, от което изкуството не може да се лиши"( с.369)
Антон Дончев, като да е следвал предписанията на Хегел:
"първо, субективното утвърждване на културата на своето време; второ, чисто обективната вярност по отношение на миналото; и , трето, истинската обективност в изобразяването и усвояването на чужди, далечни по време и националност сюжети." (Естетика, част първа, с. 370-371 )
Тази книга за кой ли път ни показва писателя-академик като изключителен ерудит не само в сферата на античната култура.
...Началото на романа ни смъква в гробница и това за любителите на научната фантастика е сигнал за аналогии по посока на заровено съкровище. Но книгите на Умберто Еко и особено на Дан Брауновци отключват други асоциации; поклонниците на Достоевски обаче ще отведе в "Записки от подземието", за да направят сравнението между Лизимах, помощникът, сянката на Ал. Велики и човекът от подземието, притеснен от...надеждата, че все някой някога ще отвори неговите записки, писани за себе си. Лизимах, естествено, има друга идея; е, и авторът го държи на светло. С цел да го срещне с други хора, от други времена. Скриването на повествователя не е новост.
Само че тук в края на съчинението ни се разкрива друг образ - оня, който ще осъществи връзката не само с Лизимах, но и с катарите, албигойците, и богомилите, с Франческо от Асизи; монахът Антоний - "профетичен" образ-праобраз на самия автор!
Тази книга не само защото се появи в дните около Коледа, но и заради основния идеен патост, аз видях като Коледно послание на писателя. Дори работното заглавие на тия бележки беше "Коледното послане на академик Антон Дончев".
През цялата романтично-прозаична тъкан проблясва идеята за Бога, за Единия Пълновластен и Единосъщ Създател и Творец - начало на всички начала и Вдъхновител на всичко непостижимо за человеческата природа. А то и времето - както е с прочутия роман -възприемаме и тълкуваме отново като разделно...
Така конструирана, книгата, може да се каже, е за всеки род читател. Дори и претенциозният ще намери своето "четиво". Е, малко ше го затрудни плетеницата от имена, родове и събития, но щом стане дума за Калиакра, за Понтийското евангелие или за тракийското светилище, неговият ориентир, сърцето, веднага ще изясни посоката:
"...в скалите на Калиакра винаги е бликал извор на жива вода. Не се знаят и помнят всички народи и всички богове, на които
са се молили, но последното светилище преди храма на Божията майка е било тракийското светилище на Великата майка."(с. 342)
В търсене на Бога - това според мен е най-точният наслов на тази книга. И не само за героя, но и за автора. ..
А си мисля и друго: няма ли и сега да се намерят чистофайници, които и в този роман да "разпознаят", както преди десетина-15 години в романа "Време разделно" една поръчкова творба? Няма ли и сега скрупульозни и предубедени четци, да ни върнат във времето, когато "Митът за Одисей" на Тончо Жечев*/ имаше злочестината да бъде прочетен не като есе, а като трактат по темата? Не сме застраховани и днес от буквалния "прочит" на художествената творба, който да разделя истината на художника от истината на историка; да пренебрегнат художествената условност, като предпоставят историческо-фактическото като условие за художественост.
-----------------------------------.
**/ "Митът за Одисей" е най-субективната книга, която съм писал и която навярно ще напиша. Това е изповед..." (Тончо Жечев
----------------------------------------------------------------------------------------------.
П. П.
"В този смисъл "Време разделно" е наистина невинен роман, просто защото е роман" (Проф. д.ф.н.Албена Хранова"Родно, дясно и ляво: Антон Дончев" "Литературен вестник" 2008 г,)
...Бре! Значи можело!
Единствено тук бихме могли да се съгласим с авторката на громителния текст за култовия роман на Антон Дончев.
Да припомним прочее още една "находка" на изследователката:
"Време разделно" не крие цитатността си - в него баба Сребра*/, повела чепинските бежанци към долината Елинденя"ни разказа за пленението и разоряването на Чепино, както това е записано и в други книги и летописи" (74[1]). Пак през 1960-те обаче започват и тяснопрофесионалните съмнения на историците по въпроса дали изобщо е имало насилствена ислямизация в Родопите
----------------------------------------------------
*/Баба Сребра е бабата на писателя по майчина линия.
В романа"играе" с истинското си име!
Що се отнася до "насилствената ислямизация" - оставям я на съвестта на проф. Хранова...
И да цитираме още веднъж Фридрих Шилер:
...Наивността "...се появява в света на поетите като идея или предмет. Те са или природа, или търсят загубената природа. Той(поетът) не постъпва според познати принципи, а според чувства и Божии внушения."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
