За Коледа излизат сборници, които продължават най-добрите образци на жанра
Готината мания от 90-те се възражда
Майкъл Майндкрайм, Колин Уолъмбъри, Робърт Блонд, Джордж М. Джордж, Върджил Дриймънд - говорят ли ви нещо тези имена? Всички те бяха псевдоними на български автори, които през 90-те създадоха жанра на книгите игри в България. "Боговете на футбола", "Принцът на Астурия", "Сянката на сатаната" и много други заглавия все още стоят в библиотеките на читателите.
Каква беше хватката, която въодушеви толкова много четящи да си купуват игрите? "Книга, в която героят си ти", гласеше мотото на жанра. И наистина бе така. Сюжетът бе разделен на епизоди, през които читателят прескачаше, докато изживява приключението. Изборът какво да се случи зависеше от нас. Историята бе изпъстрена с битки, логически задачи, хвърляне на зарчета, мислене, късмет и куп други умения, които никак не е лошо да бъдат развити от всеки тийнейджър. Книгите игри възпитаваха и нещо още по-ценно - удоволствие от четенето и литературата. Издателствата "Плеяда" и "Мега" понякога пускаха по няколко книги на месец, които подрастващите търсеха по сергиите и нямаха търпение да разлистят. Историите бяха толкова разнообразни, колкото е и светът на литературата: имаше спортни, фентъзи, ужаси, трилъри, смешни, направени за игра в комбина - изобщо всякакви книги игри. А авторите им бяха толкова популярни, че дори влизаха във вражди един с друг, обявяваха се за по-добри и по-малко добри, имаха фен клубове и увличаха тийнейджърите в четенето по начин, в който часовете по български в училище рядко са успявали. Интересното бе, че за разлика от почти всички други сфери, българският опит се оказа по-добър от западния: книгите игри бяха привнесени отвън, но по мнението на читателите
родните автори бяха много по-добри
и по-изобретателни от чуждите - и като качество на литературата, и като умения да изработят вълнуваща интрига. Интересното е, че изборът на чужди имена за псевдоними от българските автори бе именно заради комплекса, че фамилиите, завършващи на "ов" и на "ски" няма да събудят доверие у читателите. Оказа се обаче, че е било излишно - това бе един от малкото литературни жанрове, в които българите бяха ненадминати.
В края на десетилетието обаче се случи неизбежното. Компютърните игри взеха да стават все по-разнообразни, интересни, графически изпипани. Не всеки разполагаше с компютър, но пък навсякъде никнеха клубове, в които децата прекарваха по цели денонощия. Жанрът на книгите игри бе рязко пресечен: само за една година (около 98-99-а) изданията намаляха драстично, а след още толкова съвсем прекъснаха.
За тях обаче се появи нов шанс, за който никой не предполагаше навремето - защото почти всички бяха сигурни, че тези игри ще останат погребани от тоновете гигабайти компютърни симулации. А шансът бе в носталгията. Поколението, което ги четеше, осъмна на 25-30 години и започна да реставрира детството си: със създаването на форуми и групи във Фейсбук, чиито две идеи накратко са: "Помните ли колко хубаво беше?" и "Не може ли да се направи така, че пак да има книги игри!" Усилията се увенчаха с успех: носталгичните разговори постепенно прераснаха в конкретни идеи за възраждане на жанра. И авторите от едно време решиха да ни зарадват с нови приключения.
Това лято от печат излезе "Ледената цитадела" на Колин Уолъмбъри - близо петнадесет години след последната му книга игра. Сега отново става дума за класически представител на героичното фентъзи
мистичен свят с магия и технология
в него, храбър герой, злодеи, с които трябва да се справите и повече от подходяща награда - кралство и принцеса.
Колин Уолъмбъри, разбира се, е добре познатият преводач и изобщо един от най-добрите в бранша - Любомир Николов. Той беше човекът, който даде началото на книгите игри у нас - с "Огнена пустиня" и "Замъкът на таласъмите", а най-големият му подвиг бе преводът на фентъзи сагата "Властелинът на пръстените".
В последните тридесет страници на новоизлязлата "Ледената цитадела" пък има бонус приключение, част от поредицата "Асасините на Персия" на Робърт Блонд (Богдан Русев) и Ейдриън Уейн (Александър Александров).
Книга игра пусна и един от най-уважаваните майстори на жанра - Иън Ливингстън, който бе известен с поредицата "Битки безброй", включваща цели 59 истории. Ливингстън написа "Кръвта на зомбитата", която наскоро също бе преведена и пусната на българския пазар. Поредицата "Пътят на тигъра", която бе деветдесетарски бестселър, също получи съвременно продължение - приключението "Отмъстител", което бе издадено през 2013-а. А един от най-популярните български автори на книги игри Димитър Славейков (с псевдонима Майкъл Майндкрайм) се завърна с "Отново заедно". За целта бе създадено Сдружение "Книги игри", което по различни начини и с много хъс вече издаде два сборника с приключения, точно както едно време. Другите нови книги игри, които излязоха в последната година, бяха историческата "Калоян и златният печат", както и приказката игра "Голямото приключение на Малкото таласъмче". Точно за коледните празници ще излезе и третият брой на сборника, който възкресява жанра, който ще включва криминална, историческа и трилър история. Интересното е, че в сборника ще е публикувана и първата руска книга игра - "Тихото училище", която зарадва любителите на истории с оцеляване.
Тръпката към жанра от близкото минало пък доведе до масови превръщания на книгите от едно време в pdf файлове, които свободно могат да се свалят в търсачите. Сайтът "Читанка" например, също качи много от любимите истории, "Замунда" също разполага с немалък брой качени файлове с книги игри.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
