Евгени Батоев и Цветомира Борисова спечелиха шестици с Classroom – апартаментна изложба срещу Стъкленото училище в Лозенец. Работната им и лична среда се отвори за кратко, за да "покаже" картини от Евгени и порцелан от Цветомира. Творчеството на всеки от тях зависи не само от самия него, но и от това на другия -след период на взаимно доверяване. Всеки е неоспорим авторитет в собствената си дейност - и едва ученик в тази на другия. В порочен кръг, преминаващ през абсолютно убеждение и категорична почуда, двамата се държат един друг непрестанно на щрек. Затова и основата на Classroom е хлъзгава. Публиката видя подбор от порцеланови релефи, повлияни от маслени картини - и обратното. Ето какво споделят младите артисти, които са избрали да творят в България.
Евгени: „Картините ми се променят според повода. Цветомира ми повлия с това, че трябваше да се съобразявам с друг автор. Интересни ми са автори като Пикасо. Наскоро четох за него. Помогна ми и искам да обясня защо. И класически живописци харесвам – Гоя, например. Чета литература. Говоря с хора за писатели. Усещам колко силно влияние могат да имат. Така е станало, че това е голяма част от времето - след което нещо ми е развалило чувството за хармония: да го премеря и по някакъв начин да го приема. Не мисля, че съм перфекционист. Не мисля и че Цвети е перфекционист. Хората се гордеят по странен начин с това качество. Пък и е съвсем възможно не те, а ние да сме перфекционисти. Често оставям нещата да се развият без контрол, а после поправям. При картини, живопис това личи, но зависи от стила. Моят стил приема различни отговори на завършеност. Наскоро гледах изложба на съвременни български живописци - и при тях не се търпи това. Може би се отдават на желанието да са категорични. Бих определил стила си като „хамелеон“. Но мисля, че
обичам да се вдълбавам
достатъчно, за да не изглежда като хоби. Мисля, че има повече от едно нещо. Например Цвети ме запозна с древна скандинавска митология – и един разговор беше достатъчен, за да почувствам, че ми се рисува“.
Цветомира: „Евгени правеше срещи в ателието – за разговори по работите. Но винаги сме искали повече хора да могат да ги видят. Идеята за изложба винаги я има - тя даже стои преди работата. И решихме за няколко дни да превърнем ателието в галерия. Малко промени бяха достатъчни - първо сменихме лампите с такива, каквито съм имала в класната стая в началното училище: от там се появи и идеята за Classroom. А и апартаментът ни се намира точно над Стъкленото училище – 122-о в Лозенец. Създадохме Класна стая, алтернатива на ателиетата в академиите и университетите за изкуства, в която всеки е майстор в работата си - и ученик в тази на другия.
И двамата правихме много бързи рисунки с маркер, пастел или молив - още преди предната изложба, която беше в Aether. Припомнихме си ги и те станаха като чертежи за картините и релефите в Classroom. Бяха накачени по стените на всяка от стаите – когато тиксото изсъхваше, падаха и слагахме нови. Понякога се случваше и нарочно - така някои от тях се превърнаха в по-разработени и самостоятелни работи.
Ние сме заедно в ателието, но работим самостоятелно. Може да се каже, че единствено споделяме присъствието там. От ателието ме „изкарва“ само печенето на релефите. Евгени излиза, за да си купи боите и платната. В другото сме независими - и спрямо света донякъде аутсайдери.
Релефите, които показах на публиката, са правени в ателието ни в апартамента, но трябваше да бъдат изпичани в Нов български университет. Така няколко пъти двамата пътувахме с колата от Лозенец до Овча купел. За да опазим работите от счупване, Евгени сядаше отзад с опакованите кутии. Всичко оцеля. Героите в релефите ми ги карат да
клонят към митологичното
но всъщност малко от тях са повлияни от мита. Въпреки всичко са ми интересни едни стари и безкрайни проблеми за съществуването и баланса между добро и зло, за невъзможното им съществуване едно без друго. Тези герои са като примери, чрез които изучавам нещо доста общо през по-специфични извадки.
В релефите се чете лека насмешка, игра, лекота, но всички те изобразявт конфликтни ситуации с противоречиви герои“.
Евгени Батоев завършва "Живопис" в Слейд университет по изящни изкуства в Лондон.
Самостоятелни изложби:
2017- "Стой далеч от Рая" - "Сан Стефано плаза" в София
2016 - "Нито Полок, нито Нова година" - галерия One night stand, София
2015- "Спирала", галерия "Юзина", София, куратор Мария Василева
Участие в общи експозиции
2011 - галерия Swiss Cоttage, Лондон, куратор
Джонатан Мърфи
2016 - "Лятото на кратко", галерия Credo Bonum, София, куратор Весела Ножарова
2018 – Lovecrafting III, Aether София
2019 – Periods, ИСИ, София
В офисите на Unique еstates
Цветомира Борисова завършва „Керамика“ в Нов български университет
Изложби:
2016 - С Виолета Заранкова, галерия „Дебют“, София
2018 - Lovecrafting III, Aether, София
2019 - Periods, ИСИ, София
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
