Джеймс Бонд като видеоигра ще печели повече, отколкото двата филма за Агент 007, в които участвам и аз, каза Джанкарло Джанини в Стара Загора
Джанкарло Джанини сръчно посади дърво в Алеята на славата пред Операта в Стара Загора, където от събота върви вторият международен фестивал на новото европейско кино "Златната липа".
Неговата арт директорка Магдалена Ралчева запозна легендарния актьор и режисьор с Мария Статулова, която миналата година постави началото на традицията. "Вероятно тази липа ще живее много повече от мен. Но ще се опитам да я полея поне още веднъж", беше категоричен неостаряващият чаровник, изиграл десетки образи в италианското и американското кино. На въпроса как се е съгласил да бъде специален гост на форум в град, който със сигурност не познава, той отговори: "Аз съм любопитен. Жив съм. Затова дойдох. Първото нещо, което ми дадоха да опитам, беше ракия". Джанини, който получи голямата награда за приноса си към седмото изкуство, коментира лаконично темата за кризата. "Задължително е да сме убедени, че ще намерим баланса между трудностите и надеждата. За съжаление обществото е изморено. Младите обаче трябва да знаят, че винаги ще има нещо неочаквано, което очаква да бъде открито. И в това е удоволствието от живота. На това уча моите студенти, на които преподавам в Академията за изкуства". Зрителите на феста, между които има много родни артисти, изгледаха с удоволствие "Комарджията, който няма да умре" последният засега авторски проект на Джанини.
- Това истинска история ли е, господин Джанини?
- Искам да изиграя този герой от 30 години насам. Тогава ми разказаха, че в Африка са организирали лов на чернокожи, след като им станало скучно да убиват слонове. Приискало им се усетят каква е тръпката да убият човек. Това е лудост. Да, лошото и злото съществуват. Но наоколо всичко е цветно. Така че моят филм не е тъжен. Историята е за удоволствието от живота и за смъртта, която е част от него. Неслучайно Никита казва: "След като умра, ще живея пак и пак". Това е надеждата. Ясно е, че животът включва смъртта. Не бива да се страхуваме нито от него, нито от нея. И не е нужно да си Платон или Аристотел, за да го разбираш. Ние сме душа и тяло. Трябва да сме отворени към тези теми. Надали обаче киното ще промени мисленето ни. То е игра. Не съм от режисьорите, които смятат, че ще преобърнат нещо в света.
- Какво се случва тук и сега със седмото изкуство?
- Преди 30 години Федерико Фелини, гений и мой приятел, ми каза: "Скъпи мой, киното умря. То ще влезе в музея. Ако тогава все още има прожекционен апарат." Имах щастието да познавам Роберто Роселини. С него често се разхождахме из Рим и той ми се оплакваше: "Толкова съм ядосан, че не ме разбират. А аз правя възможно най-разбираемите филми - като в театъра. Но там не може да се снима, защото вътре липсва светлина. Затова излязох на улицата - а не за да създавам неореализма". В нашето кино имаме големи поети и експериментатори. Когато питахме Стивън Спилбърг как е направил великолепната история в "Извънземното", той отговори: "Взех я от вас, от италианците". И говореше за "Чудото в Милано" на Виторио де Сика. Американците се научиха да правят кино от изключителните режисьори на Европа и го превърнаха в индустрия. Разработиха всичко онова, което им показахме. Културата на Стария свят тежи върху плещите ни. Свикнали сме да бъдем критични към себе си - за разлика от хората от другата страна на океана. Те просто разбраха какво се харесва на публиката и че с киното можеш да направиш невъзможни неща. Те са практици, докато ние сме артисти. Всички знаем, че световното кино е в криза. Напоследък хората се затвориха в себе си. Искат да живеят вкъщи с телевизора, телефона и компютъра си - чрез тях получават цялата информация. Промени се магичната идея да гледаш филм в тъмната зала. И ние променихме начина, по който разказваме историите си. Филмите, които правихме преди 20 години, бяха по-добри от днешните. Продавахме измислени истории, карайки публиката да повярва, че са истински, въпреки че беше наясно с обратното. Сега продуцентите минимализират идеята, за да спечелят повече от визията. Чудовищно е, че рекламата влиза навсякъде. На този фон телевизията е невинна. Може би в бъдещето ще се появи нов начин за изразяване в изкуството ни. Сравнението между филм за Джеймс Бонд и видеоигра със същите герои ще бъде едно към десет в нейна полза. Скоро зрителят ще бъде вътре в нея - казвам го като човек, който е завършил електроника. Уверявам ви - киното в познатия ни вид умира. Очите на актьора, които гледате на екрана, не са истински.
- Кое е по-лесно - да сте актьор или режисьор?
- Да си режисьор е много сложно. Професията не се състои само в това да управляваш актьорите. Въпреки че трябва да си психолог, за да ги накараш да изиграят образа така, както го чувстваш в цялата му дълбочина. Да извадиш от тях най-доброто изразяване. Затова сценарият е най-важното. Ако кинаджията не е наясно с този факт, значи не е за занаята. Музиката е безкрайно съществена - още от грегорианските песнопения. Стрелбата край езерото в моя филм се случва, докато звучи Шопен. Да си актьор също е сложно. Не бива да се мисли, че актьорите се забавляват, докато снимат. Трябва да разкажат определена история с всеки от режисьорите, а те са различни. И тогава откриват техния свят. За три-четири месеца животът им се слива. Общата приказка ни дава храна и сила да продължим нататък. Не сме като писателите, които държат ръкопис в чекмеджето си и чакат да го публикуват. За актьора няма значение къде и с кого снима - разполага с образа от сценария и камерата. Следват "тишина" и "екшън". Дали си с Копола или с току-що завършил академията, няма значение. Трябва да си свършиш работата. Но винаги печелим - защото киното ни държи далеч от реалността, която е тежка и сложна. В нея вечно има проблеми за решаване. А ние сме принудени да пребиваваме във фантазията. Там обаче ни е добре, защото стресът е по-малък. Резултатът е друга тема. Важното е, че разказваме приказки, защото вече никой не ги произвежда. Затова живеем в друго измерение. Но актьорът никога не може да определи кой е неговият герой - все едно да ме запитате дали предпочитам спагети с домати или с песто. Всяка нова роля раздвижва въображението. Казват ми: "Добър си". Човек обаче не бива да спи върху славата си. Трябва да си любопитен, да търсиш напред онова, което все още не си постигнал. Всеки ден ни носи нови неща, които ни карат да се усмихваме.
- Харесва ли ви тук, в Стара Загора?
- Да. Защото фестивалът е направен от душа. Имал съм подобно усещане само на още едно място - в Брюксел. Обикновено фестивалите са изключително скучни. Венеция, Кан - всички са надути. Това не е добре - нещата от живота трябва да се показват просто. Киното е над всичко. За него е добре да се говори така, както го правим тук, в Стара Загора - като хора с хора.
- Какво са жените за вас?
- Това, което е Беатриче за Данте - вдъхновение. Героинята в моя филм е малко като Доктор Джекил и Мистър Хайд - убийца, прелъстява жертвата си, част е от злото в живота. Тя е като онези паяци, които те оплитат постепенно - първо главата, след това сърцето. После се променя. Казва на Никита: "Не отивай да играеш покер, защото ще те убият".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
