Гади ми се от сериали за свещеници и полицаи, казва вечният чаровник, който ще получи Наградата на София
Световноизвестният актьор представя "Децата на Маам", където играе цар Ирод
Франко Неро, един от най-великите чаровници в седмото изкуство, идва за Филм феста през март. Страхотният актьор ще получи Наградата на София и овации след световната премиера на "Децата на Маам". Историята, в която той е цар Ирод, се случва в бивш римски месокомбинат, превърнат от свободни артисти в галерия, обитавана от странен индивид, който се мисли за свети Йоан Кръстител. В изоставената фабрика подготвят изложба на съвременно изкуство, а местният маргинал смесва виденията си с реалността. Той се кълне, че има мисия - да събере апостолите и да започне нова евангелизация. За първата среща на лентата с международна публика пристигат още нейният режисьор Паоло Консорти, продуцентът Джузепе Лепоре и Лука Лионело, който беше Юда в "Страстите Христови" на Мел Гибсън с Христо Шопов и Христо Живков.
"Джон Форд имаше Джон Уейн, Серджо Леоне имаше Клинт Истууд, аз имам Франко Неро", казва Серджо Корбучи, който някога снима истинския "Джанго", който през 2012-а вдъхнови Куентин Tарантино за своя "Джанго без окови". Но освен че стреля и сваля по олимпийски, Неро е и прекрасен актьор. Доказва го с 200 роли за половин век. Всеки от класиците е готов да покани - от Паскуале Скуатиери, Карло Лидзани и Дамяно Дамяни до Марко Белокио и Франко Дзефирели.
Всъщност киното можеше да остане без синеокия красавец. Юнакът от Парма, роден с твърде обикновеното име Франческо Спаранеро, акостира в Милано, но дели денонощието между репетициите и работата в енергийната компания Edison volta.
Там се запознава с Ермано Олми, който снима рекламни клипове на фирмата, но вече е "произвел" първия си игрален филм - "Мястото".
Олми веднага му дава съвет - веднага да се качва на влака за Рим.
Междувременно бъдещата мегазвезда попада в училището към "Пиколо театро" на Джорджо Стрелер. Но хубавецът от Парма е най-недисциплинираният студент, който се вясва на лекции от дъжд на вятър. Стрелер пък му се сърди с десетилетия, защото не споменава за този епизод от биографията си.
В средата на 60-те години настъпва златната епоха на спагети-уестърните, но Неро играе също толкова убедително в полицейски драми, ужасии и фантастики. В началото на 70-те няколко трилъра му носят допълнителна слава.
Той излиза от клишето с образите във военната епопея "Битката при Неретва" (1969) на Велко Булайч, във френско-испанския "Тристана" (1970) на Луис Бунюел, "Денят на кукумявката" (1968) на Дамяно Дамяни. Сергей Бондарчук го мотивира да влезе в кожата на прочутия американски репортер Джон Рийд в "Червените камбани".
Всички режисьори го наричат "кинозвяр с маниери на аристократ".
"Разбира се, визията ми помогна много. Но дължа дългата си кариера преди всичко на чудесните отношения с всички, с които съм работил. Още преди да си отворят устата, знаех какво ще ми поискат - и им го давах. В Италия открай време съществува разделение на киното на интелектуално и категория "Б филми". Но вторите го спасиха, тъй като продуцентите си пълнеха джобовете от тях - и със същите тези пари след това продуцираха авторски проекти. Киноиндустрията се различаваше коренно от днешната. Снимачният период продължаваше по 12-15 седмици, а не като днес - по 3. Няма защо да се чудим защо качеството вече не е същото. Някога филмите се застояваха много по-дълго в салоните. Кината в Италия през 1981 г. бяха 13 000, после се стопиха до 1700. Всичко се е превърнало в чиста консумация. Гади ми се вече от сериали за свещеници и полицаи", казва Неро.
Франко преживява пореден връх с раждането на политическото кино - "Бог с нас" (1970) на Джулиано Монталдо, "Изповедта на един комисар пред прокурора на републиката" (1971), "Следствието е приключено: забравете" на Дамиано Дамиани (1973), "Убийството на Матеоти" (1973) на Флорестано Ванчини, "Мусолини - последното действие" (1974) на Карло Лидзани.
Разписва се в комерса с "Триумфалният марш" на Марко Белокио (1976) и "Querelle" на Райнер Вернер Фасбиндер (1982). В началото на 80-те Неро започва да пише, да режисира и да продуцира, но намира време и за сцената.
"Един ден американски дистрибутор ме попита: "Даваш ли си сметка колко хора по света те познават?" "Не", отговорих му аз. "Над три милиарда", репликира той. Не можех да повярвам - никога не се бях замислял върху това! Като актьор и продуцент обикалям из разни страни по цяла години и никога не се спирам. Наскоро изнасях лекции в Куба, където си мислех, че никой не е чувал за мен. Изненадата ми беше огромна, когато разбрах, че повечето от студентите ми не само знаеха кой съм, но и бяха изгледали по няколко мои филма."
През 2007-а Франко Неро снима в пет продукции, а през 2012-а Куентин Тарантино го кани да се появи в "Джанго без окови".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
