„Живей си живота и да не ти пука“ – това е един от съветите на Христо Мутафчиев към човечеството. Известният актьор, който на 4 април навърши 50 – на същата дата Славчо Пеев пък стана на 80, е разказал моменти от този свой живот на балдъзата си Теа Денолюбова, която пък ги описва в книгата „Черно на бяло“. „Ако направиш ретроспекция на моя житейски път - не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата“, обяснява Христо на Теа. Мутафчиев, който от началото на годината загуби майка си, баща си и много близкия си приятел Иван Ласкин, яко се държи на повърхността. Нито отменя представления и репетиции, нито се отказва от турнета, нито зарязва административната си работа като шеф на САБ, макар че нищо човешко не му е чуждо. Първото му вдъхновение за театър се ражда в Младежкия дом в Сопот, където баща му е директор. „Адски ми харесваше това, което виждах. Постоянно идваха артисти. Оставах като омаян от усмивките им след аплаузите. Публиката се озаряваше от единствена тяхна дума. Може би звучи първосигнало, но тогава исках да съм на тяхното място. Да успокоявам душите, да ги примирявам с гадния организъм на обществото, който мели и мачка като мелница. Израснал съм в Карлово и Сопот, където хората работеха по цял ден в заводите – там друго няма. И когато имаше събирания с артисти, за тях беше празник. Обличаха новите си дрехи и се чувстваха великолепно. Тогава във всеки град на България имаше подобни случки и емоции“, разказвал е Христо. Добре помни, че когато е на 4 го взимат в късометражен филм. В 6 клас открива снимка от дебюта си в киното. На нея режисьорът му е написал: "Пожелавам ти да станеш голям артист". От онези времена той най-ярко си спомня концертите на Тодор Колев. „Хитовете му веднага се забиваха в главата ми. Тогава не ходех по театър, а само по дискотеки. Спектаклите на гостуващите трупи въобще не ме интересуваха. Дори не ми е идвало на ум, че бих могъл да се посветя на сцената. За мен истината беше в киното – Ален Делон в „Зоро“ и Гойко Митич в индианските екшъни“, спомня си Мутафчиев. А когато при второто му кандидатстване във ВИТИЗ Коко Азарян го пита коя е последната книга, която е прочел, Христо му отговаря: "Уставът на българската народна армия, защото съм войник". "Не знам какво впечатление съм му направил, но след години много се смяхме. Енчо Халачев пък написал в тетрадките си, че не бива да бъда приеман в Академията, защото съм имал „уморен“ глас“, бил е искрен Христо. Сред вечните му мечти е да направи група – ама не брейкаджийска като тази в техникума в Пловдив, а нещо много по-сериозно. Целият български народ знае, че Мутафчиев пее божествено. Но въпреки това той нито за миг не се изживява като звезда. Търсят ме, защото не се лигавя, когато работя. Мързеливците и мрънкащите нямат място в нашата професия. Побъркал съм се от бачкане, за да стигна днешното си равнище. Не казвам, че всичко това е безкраен празник. Няма незаменими хора, но има личности, които трудно могат да бъдат дублирани. За всеки се намира място под слънцето. Но животът не се върти само около театъра. Най-важното е да бъдеш себе си в движение. Защото същият този живот е крайно къс. Думи като идоли и кумири са изпълнени с въздух под налягане. Както казваше професор Гриша Островски, обичам тези, които дават добър пример. Те променят представите за морално опустошените. Да се зарадваме един друг – а не да се плюем“, категоричен е актьорът. Той има още доста таланти. Разказвал е, че в предишен живот е бил жена – архитекта на изумителни замъци. Може би това обяснява защо целта му във втория му тукашен живот е да съгражда, а не да руши. От ДНК-то на Евите е и изострената му чувствителност. Нищо, че на времето озвучаваше всички гадняри в рисуваните мега хитове като "Анастасия", където услужи с гласа си на Разпутин. "Личната свобода е най-важната. Не мога да кажа, че съм открил формулата на щастието и хармонията. Но те са най-важните мигове от живота", откровен е Мутафчиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
