Люба Пашова събра звездни изповеди във втората си книга "Извън играта"
Актрисата и тв водеща Люба Пашова отново събра в книга личните изповеди на някои от най-известните българи. "Извън играта 2" съдържа 30 интервюта, взети от ученичката на професор Пламен Марков в едноименното й предаване по БНТ HD. Сред разкриващите душата си са Антон Радичев, Васко Василев, Вили Марковска, Енчо Керязов, Йордан Йовчев, Калин Сърменов, Кубрат Пулев, Маргарита Бербатова, Ненчо Балабанов, Ники Сотиров, София Кузева, Тереза Маринова... Ето някои от най-интересните моменти в четири от разговорите.
Синът на великия Наум избира свободата
- Христо, дълго време лиши театралната публика от присъствието си. Защо?
- Имаше период, когато не получавах интересни предложения. Реших да напусна театър "София", в който бях на заплата 10 години.
- Беше ли обиден от нещо?
- Пропилях 10 години. Каквото ми се е случило в театъра изобщо, то е било извън "София". В един момент реших, че това не ми върши работа. Предпочетох да бъда свободен и да избирам това, в което да участвам, а не влизайки в театъра, от таблото да научавам, че съм разпределен някъде.
- Не те ли беше страх, че няма да имаш сигурност?
- Да, но мисля, че е по-добре да нямаш сигурност и да се целиш по-високо, отколкото да се задоволяваш с по-малко. Сега не знам как е, но в онези години нямаше значение дали играеш в едно или в десет представления. Заплатата беше една и съща.
- При твоята фамилна история - всички около теб са актьори - ти имаше ли шанс за друг избор и за друг път?
- Така се случи. Може би не съм достатъчно амбициозен, за да избера нещо друго. Замислял съм се в годините и дали съм искал, но нямам отговор.
- Доста се учудих, когато разбрах, че твоят син иска да стане сърдечен хирург.
- Мен много ме радва това, че той изобщо избра друга професия. Сам си я избра. Учи се страхотно. Всичко е ок.
- Ти много снимаш в чужбина. Искал ли си някога да се махнеш завинаги?
- Имаше период, в който не поех риска да го направя и много пъти после съм съжалявал за това решение. Просто е риск.
- София Кузева, която играе ролята на Дена във "Вчера", каза, че за този филм сте били избрани заради това, което сте като личности.
- Имаше много сериозен кастинг. Иван Андонов е казвал във времето, че първоначално е искал аз да играя ролята на Георги Стайков, но в последния момент ни размени.
- Как се чувстваше тогава с колоси в киното като Георги Русев, Павел Попандов, Никола Рударов, Надя Тодорова, Мария Стефанова...?
- Беше много смешно, когато пуснаха филма предпремиерно в кино "Левски". Оттогава съм свързан с това място. "Маргарит и Маргарита" също го пуснаха пробно там. Минавам покрай киното и виждам плакат. Пише: "Вчера" и Павел Попандов, Георги Русев и т.н. Всички имена, които ти изброи, но нас младите ни няма в цялото това нещо. Обадих се на Иван и го запитах: "Ти виждал ли си плаката на филма?" Той вика: "Не, какво има?". Казвам му: "Виж го". И на другия ден вече имаше нов плакат.
- Останахте ли си приятели после помежду си?
- Много ми е тежало, че не сме се виждали повече с Чочо Попйорданов. Случваше се, но рядко.
Васил Найденов реставрира часовници
- Страх ли те е от старостта?
- Страх ме е дотолкова, доколкото човек не трябва да бъде в тежест на хората около него. По-хубаво е да си отидеш лесно. Съвсем скоро загубих моя леля и наш приятел, който беше само на 29. Беше неочаквано. И така се случи, че след погребението трябваше да ходя да пея. Трудно се преживява всичко това. Единият човек ме е отгледал, другият беше много интелигентен, завършил архитектура в Германия, с два-три езика. И при двамата ненадейно се случи, така че може би те са щастливи, че си отидоха така.
- На кого са те кръстили родителите ти?
- Аз не съм живял много с баща ми. Василий идва от гръцки. Мисля, че не нося името на никого от моя род. Когато съм бил на годинка, майка ми се е разделила с баща ми. Аз живеех на площад "Славейков" и беше много смешно, защото нямаше къде да играем. Къде да играеш на площад "Славейков"? Спомням си, че тогава министър на строителството беше бащата на Владо Грашнов и цялата фамилия живееше в нашата кооперация на последния етаж. Аз бях глезено дете, защото всички готвеха и то готвеха много добре.
- Това студио, в което сме сега, носи името на Хачо Бояджиев...
- Продължавам безкрайно да го обичам и да го уважавам. Спомням си какво ли не в момента... Не, не искам да казвам за какво се сещам.
- Хайде де, кажи!
- Дано не ми се обидят "Тоника". За първи път сме в НДК и за първи път снимаме там новогодишна програма. Аз съм свършил да пея и на първи балкон Диомов е докарал цялата "Тоника". Казвам "довиждане" на Хачо и той вика: "Диомов, къде са твоите?" - "Ами ето ги, там са." - "Е, как може да са толкова нееднакви бе, я виж - един нисък, друг дълъг, трети висок, как да ги снимам?" Умрях да се смея. Хачо винаги е бил чешит. Няма такъв, Бог да го прост.
- Замислял ли си се някога какъв би бил животът ти без музика?
- Завърших "Геодезия и картография" в Строителния техникум. Успоредно с това бях частен ученик в Музикалната гимназия по пиано при Теменужка Янева. Кандидатствах и в Консерваторията и във ВИАС. Обаче за щастие във ВИАС не ме приеха. От друга страна, цялата къща викаше, че музикант къща не храни. От първия път ме взеха пиано в Консерваторията и фамилията ми в никакъв случай не беше благоразположена към това. Майка ми беше оперна певица при професор Урукин, след това беше в хор "България". На много неща съм присъствал. Слушал съм Борис Христов на живо. Майка ми ме е водила, защото нямаше къде да ме остави. Купоните съм им гледал. Така че в музикално семейство съм отраснал, но исках да се занимавам със сериозно нещо, да бъда строител. Продължавам да обичам строителството. Ако нещо имаш за правене у вас, кажи ще дойда. Реставрирам и часовници.
- Прощаваш ли лесно?
- Да, Аз съм човек, който много избухва, и мога да направя и пакости в даден момент, когато ме гепят шайбите. Но после ми минава. Има неща, които не можеш да простиш. Не мога да простя, когато един човек, през лятото беше, излезе в театъра в "Пловдив и каза: "Сбогом, сбогом твои пари". Заради банковата история с КТБ. Този вид тарикатлък не го разбирам. Той е жалък. Бая мислех да го халосам с микрофона по главата, защото такова трябва да го удариш.
- Кои са ти най-близките хора?
- Много са и пак са свързани с професията. Някои от тях даже наистина са спали на чердже пред вкъщи. Иначе познавам най-различни хора, които ти изпращат, да речем, сметката за абитуриентската рокля на дъщеря си или да им платиш тока. Какво ли не ми се е случвало!
Владо Пенев: Татко е умрял, преди да се родя
- "Под прикритие" ли е ракетата носител, която те направи толкова популярен?
- Да, да. Отначало ме познаваха изключително като Попов. Като пишех на автографите "Владо Пенев", хората се сърдеха. Те си искаха да си пиша, че съм Попов. И да не се правя на някакъв друг. Но после от предаването на БНТ за най-хубавите години на нашия живот научиха, че се казвам Владо Пенев. За времето, за което не се снимаше толкова, аз съм получил всички възможни театрални награди по няколко пъти. И това не ме е направило популярен, защото на театър ходят много малко хора.
- Вярно ли е, че майка ти навремето е хвърлила пъпа ти на покрива на Операта?
- Майка ми е завършила естествени науки и се занимаваше с минерали и благородни метали. Работеше в института на БАН. А баща ми не го познавам, защото той се е разболял от рак, докато майка ми е била бременна с мен, и е починал четири месеца, след като съм се родил. Някой ми беше правил хороскоп преди време и беше казал, че това дете, зодия Скорпион, т.е. аз, носи смърт в семейството си. Скорпионите сме били такива. Появяваме се на мястото на други души. А баща ми е бил журналист и е работил във вестник "Земеделско знаме". Имах и сестра, която също беше журналистка, но и тя си отиде от рак на белите дробове преди 10 години.
Вяра Анкова: Мечтаех за много деца
- Кое изживяване с баба ти, на която си кръстена, няма никога да забравиш?
- Тя е дала страшно много за оформянето ми като личност. На нея дължа, както и на баща си, любовта към книгите, музиката, изкуството. Тя беше изключително ценен съветник в това отношение - на коя театрална постановка да отидеш, кой филм да гледаш...
- Чувала съм истории как тя е помагала на всяко от децата си и едва ли не е подтичвала до зала "България" с готварската престилка? Вярно ли е?
- Да. Тя също имаше много деца и може би аз за това винаги съм си мечтала за имам три деца, защото тя имаше три. Не съм си мечтала за четири, но ето една мечта, която се е сбъднала повече от това, за което си мечтал. Няма нищо по-истинско на този свят от децата и те ти сбъдват най-съкровените желания и мечти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
